|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 отношение
|
|
| Автор |
дъждът (шутка) |
| Публикувано | 30.10.09 09:35 |
|
|
специално за Бонд – да си го хрупа на закуска
Килограмите са ми много любима тема. Не само щото определено имам кво да кажа по въпроса, а и щото е изключително широко разискван проблем по всякви поводи и причини. 137кг не съм била, но съм стигала до 108. Не можех да си вържа обувките без да вдигна кръвно. Една сутрин ми спря сърцето – да си почине малко от мен. Обратно на очакваното, дори и тва не ме впечатли особено за повече от няколко часа. Такова ми беше отношението към всичко.
И до днес не съм много наясно какво точно успя да накара тъп и дебелоглав добитък като мен да предприеме каквото и да било. През следващата година за около 5 месеца свалих над 20кг. Как ли... има само един сигурен начин – основно си простъргах червата от постни супички и зеленажи. Разбира се, в комбинация с физическа (почнах буквално от нищо – първите ми „тренировки” представляваха 10-минутна разгрявка плюс около километър разходка с бърза крачка). И трето, ма не по значение, беше заклещилата се в главата ми идея, че някакси ми е писнало да седя и да гледам как се превръщам в син кит, и да ми е крив света за тва, че не мога да дишам от себе си.
От няколко години се въртя на около 74-5-6кг. Не се спирам нито от сладко, нито от солено, тъпча когато ми се яде, колкото и каквото ми се яде (отвреме-навреме спирам само сладкото за седмица-две, щото там все още имам навика да се пооливам). Гледам само да не прекалявам, особено вечер, и то не заради самото ядене, а щото ако се натъпча преди сън после не спя добре.
Физически се чувствам идеално - тичам километри с кеф, скачам на въже, нося на гръб собственото си тегло, катеря скали, карам кънки на лед особено вдъхновяващо; мога да се премятам, мост и стойка на ръце са ми лични фаворити от физическата (всъщност, ежедневната ми програма не включва такива неща – тях ги правя просто щото мога и щото ми е кеф, че мога). Вярно, определено не изглеждам така, както изглеждах на 18, ма и тва тяло не си го давам, щото ми върши идеална работа.
По-интересната част от историята е как да остане човек в определени граници, след като си е нормализирал теглото. Тук идва ред на лекцията за отношението ))).
Няма нищо по-лесно, по-просто и по-естествено от това, да решиш да спреш да се държиш като дебил. Сложната маневра е да задържиш тая си идея достатъчно дълго, за да видиш резултата.
Върховна тъпотия е понятията „физически” и „психически” да се разделят и/или противопоставят едно на друго. Отношението ни към нещо е начина, по който се чувстваме вътрешно, когато си взаимодействаме с тва нещо. Неправилното отношение към каквото и да било, води до криво поведение и емоции, които товарят мозъците ни и ги карат да се държат неадекватно.
Понеже мозъка ти контролира неволевите функции на тялото, то от тая работа страдат чисто физически процеси – метаболизъм, хормони, химичен баланс. Дали това ще се отрази в качване или сваляне на килограми, огромен апетит или липса на такъв, нужда от много сън или недостиг на сън, нервозност или отвеяност – все тая. При всички случаи се отразява. Толкоз е просто и логично, че няма къде повече.
Не, не е достатъчно да си промениш отношението към яденето/ спането/ прането. Трябва да си промениш отношението към „живота, вселената и всичко останало”. Веднъж като се научи човек да живее с кеф, без да се шашка за глупости, без да се ядосва от други, още по-незначителни глупости, и без да си губи времето в занимания с трети, наистина монументални глупости (включително да се вре пред огледалото всеки 5 минути и да се сравнява, мери и тегли всяка сутрин и вечер, или да си мисли колко е дебел, нагъвайки сникърси))), тогава картинката като цяло придобива съвсем друг вид. Затва ме кефи Кастанеда – щото описва съвсем конкретни методи за основен ремонт на мозъчната кочина, в която сме тренирани да живеем.
И да, усеща се. Няма нужда нито да мериш, нито да броиш.
Не си помисляй нито за секунда, че имам претенции да нямам други разни идиотски навици. В момента например се боричкам с гризането и беленето на кожички от върховете на пръстите – типичен мегатъп и архибанален навик, характерен за диваци, които не могат да седят спокойно на едно място и все се чудят какво да си правят крайниците. Истеричната психарка все още живее нейде из ума ми. Ма и не искам да я заличавам съвсем – пазя си я за специални случаи ))).
Твърдо вярвам, че тва, което представлява човек на външен вид, е съвсем точно, нагледно копие на отношението му към всичко останало. Щото, както се отнасяме към света покрай нас, така се отнасяме и със себе си. Можем да скрием, да замажем или да излъжем другите и дори себе си за поведението си по принцип, но самите ние не можем да се скрием – всичките недомислени неща, които правим или някога сме правили, се изписват върху тялото ни – от главата до петите. Някои от тях са едва различими, други мигат над челото в неонови надписи. Но правилото важи еднакво.
За сникърсите бих казала същото като за алкохола – едно е да изядеш една кутия за ден, друго е да ядеш по кутия на ден. Първото е единичен експеримент, а второто е мания извън всякакъв контрол, т.е. не вид отношение, а всякаква липса на отношение. Забрави и за вълшебните диети и магическите упражнения, които за 14 дни та превръщат от хипопотам в пич с надути, релефни мускули, стърчащи тазови кокали, ориенталски татуси и широка усмивка. Тея неща ги има само по филмите. В реалния живот се наричат комерсиална трагикомедия.
Вниманието към нещата покрай нас не е черта на характера, която се проявява в определен момент. Него или го има, или го няма. Но не е и нещо, което, веднъж постигнато, остава перманентно, а изисква непрестанно самонаблюдение, съзнателност и периодично завръщане на стадото от гората. Докато станем на човеци. Или докато се затрием окончателно.
| |
|
Тема
|
Re: отношение
[re: дъждът]
|
|
| Автор |
Бoнд (Джеймс Бонд) |
| Публикувано | 30.10.09 12:21 |
|
|
!благодаря ти ,че пусна темата вместо меН
!обичам когато друг върши мойта работА
.ще си позволя да ти припомня откъде стигнахме до отношениетО
:ти казА
дори самото мислене като процес е пак вид действие. и никое действие не е по-важно от друго.
:после аз ти дадох за пример 2 различни варианта на действие и те питах според теб равностойни ли са ,а ти отговорИ
точно така. тва, което е различно, е отношението ти към различните варианти
:сега когато наистина имаме конкретен пример ще те попитаМ "?защо не отслабна с мисленЕ ?защо мина на постни супички изеленажи вместо да продължиш с месото и само да си промениш отношението към действието "ядене на месО" ...и .т.н и .т.Н
.какво те е мотивирало да го направиш е друга тема ,но то е довело до действия ,а не само до мислене ,което като процес е пак вид действие .до конкретни действия ,които да те доведат до конкретната цеЛ .и щом целта е постигната това са правилните действия и те за постигането на целта са по-важни от всички други действия и отношението не играе никаква ролЯ. можеш да ядеш супите с отвращение или с удоволствие ,можеш да тичаш с отвращение или с удоволствие - няма никакво значениЕ .ако ги правиш резултата идвА
.отношението има значение само за мотивацията - ако нещо ти доставя удоволствие ти го правиш без усилие ,без въутрешна съпротива ,с лекотА .в противен случай обикновено изобщо не го правиШ
.незнам кво си усещала ,но кантара 100% "усеща" по-добре от теБ
.по тоя повод се сещам за "усещанията на една колежкА .попиталя мъжа си "?забелязваш ли ,че съм отслабналА" .той я огледал и казал "!да ... умственО"
.вниманието към нещата покрай нас не е никаква черта от характерА .верно ,че едни хора са по-наблюдателни от други ,но не става дума за това ,а за съзнателно насочване на вниманието навън и фокусиране върху действиятА .това е просто един от начините за спиране на вътрешния диалоГ .дългите серии в тенсегрити ,ако се изпълняват правилно имат точно такъв ефекТ
| |
|
Тема
|
Re: отношение
[re: Бoнд]
|
|
| Автор |
дъждът (шутка) |
| Публикувано | 30.10.09 13:27 |
|
|
тъй си са заплеснал в опити да потвърдиш собствения си синтаксис, че дори не си правиш труда да схванеш логиката в това, което ти казвам.
нищо де, толкоз си можеш... ))) ша повторя кво ти казах горе и ша обясня пак. и щи го обяснявам, докато нещо от тва, което казвам, свари да се закачи на сухите тръне из главата ти.
Не, не е достатъчно да си промениш отношението към яденето/ спането/ прането. Трябва да си промениш отношението към „живота, вселената и всичко останало”.
и тва:
За сникърсите бих казала същото като за алкохола – едно е да изядеш една кутия за ден, друго е да ядеш по кутия на ден. Първото е единичен експеримент, а второто е мания извън всякакъв контрол, т.е. не вид отношение, а всякаква липса на отношение.
(за втори път вече цитирам мен си – ша вземе да ми хареса накаря...)
промяната в начина ми на мислене промени отношението ми към света. промяната в отношението пък, доведе до действия, които промениха физическото ми състояние.
мисленето само по себе си е действие. отношението също е действие. действието може да бъде много неща. тея всичките неща са процеси, дето сами по себе си текат независимо един от друг, но са пряко свързани от и във нас; и ако един от тях липсва, то цялата ситуация вече не е същата.
„.незнам кво си усещала ,но кантара 100% "усеща" по-добре от теБ”
какво „усеща” кантарът много слабо ме вълнува, когато аз усещам тва, което искам да усещам.
„отношението има значение само за мотивацията”
... а без мотивация си оставаш там, където си и такъв, какъвто си. хич не са опитвай да ми обясниш, че става и другакси – такова животно няма.
".вниманието към нещата покрай нас не е никаква черта от характерА"
я прочети пак кво точно съм написала горе. то е ясно, че не ибаваш да вникнеш, ма поне като ша спориш нидей чети тъй през ред - през два...
ей ти и един цитат по случая, да ти са посъбудят невроните из мозъка:
„— Бях останал с впечатлението, че моята грешка е, че търся обяснения — казах аз.
— Не. Грешката ти е, че търсиш удобни обяснения — обяснения, които да отговарят на тебе и на твоя свят. Това, на което се противопоставям аз, е твоят начин на мислене. Магьосникът също дава обяснения на нещата в света, но не е толкова твърдоглав.”
| |
|
Тема
|
Re: отношение
[re: дъждът]
|
|
| Автор |
Бoнд (Джеймс Бонд) |
| Публикувано | 30.10.09 14:10 |
|
|
Не, не е достатъчно да си промениш отношението към яденето/ спането/ прането. Трябва да си промениш отношението към „живота, вселената и всичко останало”.
.глупости са това душкО ?стотиците хиляди анорексички са си променили отношението към „живота, вселената и бла блА
.схемата е простА .има проблем - в случая килограмитЕ .за да се реши проблема са нужни действия ,не някакви ,а точно определени за конкретния проблеМ .за да действаш е нужна мотивация ,без мотивация човек и в кенефа не ходИ .мотивация за действие могат да ти дадат много нещА .егото например в най-различни вариации - мода ,желание да приличаш на останалитЕ .това е мотива на анорексичкитЕ .страха е много силен мотиВ .не е изключено и в твоя случай да е такА .може би високото кръвно в някакъв момент те е уплашило и те е накарало най-после да се размърдаШ .какво точно е обаче ще признаеш само пред детектора на лъжатА
.но да приемем ,че това е истинА .променила отношението към „живота, вселената и всичко останало и това се е оказало достатъчен мотив за действиЕ .ами пак стигаме до там душкО .отново е важно какви ще бъдат действиятА .с действието мислене отново НЕ ста-ва ,което всъщност беше нашия споР
.а кантара ако не те вълнуваше ,нямаше да има килограми в поста тИ .но ги имА
.за вниманието си правА .наистина не съм видял ,че има "не" и останалото надолу го пропуснах ,защото е само общи приказкИ .едва ли помниш ,че това ти го дадох за проверка на една друга твоя глупост за концентрациятА .вместо да направиш проверката и да научиш нещо ,ти се зае пак да ми философстваш за неща ,които не разбираШ
| |
|
Тема
|
Re: отношение
[re: Бoнд]
|
|
| Автор |
L.L. (химера) |
| Публикувано | 30.10.09 14:33 |
|
|
стотиците хиляди анорексички са си променили отношението към „живота, вселената и бла блА
При анорексичките проблемът е същият, но с обратен знак. Те също се нуждаят от промяна на отношението си към живота, вселената и всичко останало.
Да, без действия няма да се променят нещата, но без промяна в отношението няма да се случат действията. Всъщност действията, както отбеляза на едно място дъждът, служат за да закрепят тази промяна в отношението, която вече се е случила.
И аз имах проблеми с теглото, но в обратна посока и знам много добре за какво става въпрос. Дъждът си е права, а ти защо спориш с нея не е ясно. Още повече, че тя си е "написала домашното" и си е решила проблема, а ти тепърва имаш да го решаваш.
| |
|
Тема
|
Re: отношение
[re: L.L.]
|
|
| Автор |
Бoнд (Джеймс Бонд) |
| Публикувано | 30.10.09 14:40 |
|
|
При анорексичките проблемът е същият, но с обратен знак. Те също се нуждаят от промяна на отношението си към живота, вселената и всичко останало.
.ти сама даде пример ,че не отношението води към действия ,а са необходими действия ,пак действия ,за промяна на отношениетО
.а онова със 130 и незнам колко си го измислих за да провокирам чувството и за превъзходство и да я сваля от облацитЕ .което макар и за момент се получИ
.никога не съм стигал и 100 ,което в случая разбира се е без значениЕ
| |
|
Тема
|
 Re: отношение
[re: Бoнд]
|
|
| Автор |
L.L. (химера) |
| Публикувано | 30.10.09 14:53 |
|
|
Да, пак казвам - необходими са! Но! Без промяна в отношението няма да са правилните действия. Ще дам конкретен пример със себе си. Преди да настъпи промяна в отношението ми, която да доведе до съответните адекватни действия, никак не съм бездействала. Тренирах разни бойни изкуства, занимавах се с ци-гун и Бог знае още какво - на практика всичко, което можех да набутам в ежедневието си. И пак си влачех проблема с ниското тегло, авитаминозата, електролитния дисбаланс, недостигът на минерали и микроелементи и т.н., и т.н. Нещата се промениха едва когато един ден и на мен ми писна от всичко това - целият ми начин на живот, в който, каквото и действие да предприемех се обръщаше срещу мен. Тогава хванах едно нещо. Само едно. И елиминирах всички останали излишни. В случая това беше тенсегрити, но това е в моя случай. За друг може решението да е друго. Но важното е, че хващайки едно нещо, вече бях приела промяната, която засягаше целият ми живот, всички аспекти. И постепенно нещата се оправиха, докато един ден не осъзнах, че проблемът е вече в миналото.
| |
|
|
|
не знам колко е вярна тази притча за това колко си дебела, но да знаеш че определено се държиш като дебил.
казват че метаболизма зависел от гените - колко е вярно кой знае. нямам идея какво е да имаш проблем с теглото - каквото и да ям, тялото ми само се справя и поддържа идеална форма. знам обаче че определено нямам отношението към храната като някои хора около мен - яденето за мен не е 'удоволствие' и не е 'неудоволствие'. въпреки че имам определени предпочитания и се опитвам да се храня здравословно, ако ме попиташ коя ми е любимата храна ще трябва да се позамисля. не живея за да ям, ям за да живея. общо взето май няма значение какво, стига да не е много люто или много пържено
въпреки че съм тотално невежа откъм познаването на епични проблеми с муцането и килограмите, мога смело да заявя че промяната в отношението към яденето става само по един начин - с непреклонно намерение. точно както промяната в отношението към каквото и да е. намерение което извира от нивото под мислите, и което е право, твърдо и постоянно, което се наслагва върху мераците чувствата и самосъжалението като студен бриз
| |
|
Тема
|
Re: отношение
[re: Бoнд]
|
|
| Автор |
дъждът (шутка) |
| Публикувано | 30.10.09 15:12 |
|
|
стотиците хиляди анорексички са си променили отношението към „живота, вселената и бла блА
"стотиците хиляди анорексички" не са променили нищо. тва е типичен пример кво става, когато просто действаш през главата си без да мислиш и без да имаш правилно отношение към това, което правиш. не схващаш ли, че анорексичките са се отнесли със себе си точно така, както се отнасят със себе си и 137 килограмовите гълтачи на сникърси, или алкохолиците. аз ли говоря на китайски или ти не възприемаш външни сигнали??
въобще не ма бърка да разходиш и двама ни до Мексико и обратно, за да докажеш на себе си, че твойто камионче е по-жълто от мойто. можеш и цял ден да ма "проверяваш" от кво разбирам и не разбирам. ма докато не направиш собствената си проверка защо толкоз дращиш срещу мисленето, ефектът от разговора ни ще е потресаващо същия
| |
|
Тема
|
Re: отношение
[re: L.L.]
|
|
| Автор |
Бoнд (Джеймс Бонд) |
| Публикувано | 30.10.09 15:14 |
|
|
.нещо не разбрах къде тук е отношениетО
.аз бих го казал "пробите и грешките" ,опитваш едно ,друго ,трето докато улучиш верния пъТ отношението винаги се променя поради някаква причина ,обикновено външнА .тогава от новото отношение могат да последват нови различни действиЯ
.но никога не се получава така "от утре вече ще имам друго отношение и ще действам другоячЕ"
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | >> (покажи всички)
| 
|
|
