В "Една отделна реалност" Кастанеда пише, че страхът е първото препятствие по пътя на война. Следващите са яснотата и силата. Едва след като овладее страхът си, яснотата си и силата си, човек може да има истинско знание.
Как се борите със страха? Има смели хора, които реагират хладнокръвно на доста страшни неща, но се оказва, че от други неща, съвсем простички се страхуват. Един приятел алпинист изглежда пълна откачалка - рисковете които предприема по скалите са доста безумни, но всъщност си действа отговорно, защото все пак оцелява. Но се страхува от змии, гущери и всякакви подобни, много.
Пак в "Една отделна реалност" пише, че човек може да бъде омагьосан за болест или за да се накара да направи нещо конкретно, но не и за смелост. Твърди се, че смелостта е качество, което човек или има или не, и ако няма, по никакъв начин не може да му се помогне.
Как може човек да си помогне като се страхува?

Courage is not the absence of fear, but rather the judgement that something else is more important than fear.

Ambrose Redmoon

Това за важността звучи добре, но не за него питам. Не питам за състоянието, в което човек изобщо не се страхува, а за състоянието, което е само страх и нищо друго, невъзможност за каквото и да е действие. Приятелят, за който споменах, не смята гущерчетата за кой знае колко важни, или поне не си мисли за това. Той просто се страхува от тях и не може да направи нищо, за да промени положението си.

Като изследва от къде идва страха и предприеме мерки за отстраняване на причините или източниците

.... те погледнаха на себе си с любов, виждайки себе си, както Светият Дух ги вижда.

точно и затова е препятствие за всички - било то смели или безрасъдни или не; разбираш нали ?

първата ми тонална (сиреч с помощта и на логичния ум или иначе изказано уповавайки се на някакво придобито в ежедневния сън нещо) победа над страха беше благодарение молитвата на Бене Гесерит (има я в някоя от книжките за Дюна)

предполагам това са враговете, които няма как да победим освен действайки и с двете си същности (макар и сякаш не е нужен пълен синхрон в началото)

пък най-добре да спра с глупостните хапчета че станах отегчителен

Дълбокото дишане и фокусът в долната част на корема ми помагат да не припадна. Също и да не повърна. :)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Страха се преодолява много лесно. Просто човек трябва да ходи на пусти места нощем. Най-добре в гората.

О, и сега не те е страх от зъболекар?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мога да споделя само собствения си опит на човек, провел тежка борба срещу страха в продължение на много години. Стигал съм и до психиатрията.

За мен най-важното винаги е било осъзнаването на неизбежността на смъртта.

майтапиш са. фокус върху корема за да не повърнеш? тва е като да са риташ, за да не са насиниш...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите