Великият план / Религия и мистика / Кастанеда

Всички духовни търсачи преследват това, дето седи зад всички неща, които се случват. Искат да видят сглобения пъзел, да прозрат причината, Великия план, по който трябва да върви Вселената – онзи Велик план, който се очаква да завършва с постигането на някаква Велика цел и който ще да е смисъла на живота ни. Щото тва цялото театро непременно трява да има някакъв смисъл, инак, види се, сме се прекарали с всичките тея костюми и декори, дето толкоз им треперим.

Така и не попаднах на някакви доказателства за съществуването на каквато и да е схема, по която да се придвижва битието. Разбира се, липсата на доказателства за съществуването на такава не е доказателство за липсата й. Ами когато всичко, с което разполагаме, са няколко добре звучащи идеи?

И какво ако няма Велик план? Необходим ли е въобще? На кого или какво? Защо трябва да съществува какъвто и да е тип централизирана система за контрол във вселената – бог, орел, костенурки, кълба призрачен дим...? Кой би я измислил и внедрил? Аа, „просто си е там” ли? А за какво служи? На кого или какво? Какво ако всичко, което се случва в и покрай нас следва собствените си правила и не е подчинено на някаква висша логика? Все пак хаосът е изначалното състояние на всички неща във вселената – за кого или поради що е необходимо да се въвежда ред?

Точно поради щото няма такъв, всичко случващо се е толкова истинско и свежо във всеки нов момент. Ако имаше план зад цялото съществуване, то самото съществуване нямаше да има смисъл, защото сегашният миг щеше да е лишен от всякаква свобода и уникалност – всичко щеше да е съществувало вече някога някъде и да е оставило отпечатъка си в нечие съзнание. След което би било построено по матрица.
Пък ако имаше матрица, то битието би било следствие от предварителна заготовка, би се превърнало в точка от някакъв скучен, методичен списък с предварително обмислени и подредени идеи, достигащи до вече постигната крайна цел (нали щом е наречено, значи вече го има). (По тая логика и мен вече ме е имало и вече съм писала това, което пиша. И следващия път, когато вселената реши да си поиграе на сътворение – пак ще ме има и пак ще пиша глупости.)

Всяка религия или учение в същността си е просто пореден опит да се систематизира знанието, което сме натрупали дотук за това, което ни заобикаля и мястото ни в него. Някакъв опис. От нечия гледна точка. Учението на дон Хуан не прави изключение, въпреки безспорната си революция в подхода и похватите. Но както и всички останали учения, то не пропуска да изрисува общата картинка – с централна опорна точка, с логически издържана йерархия, с минало и бъдеще време. Защото за логическия ум става мазало, когато се оставят пролуки от такъв тип и размер.

Нищо сигурно няма в бъдещето. И не бива да има, защото бъдещето губи основните си характеристики, когато стане ясно и сигурно. Не може и не бива да е ясно какво ще стане, нито защо ще стане или как ще стане. Баси скуката – що за идея – всичко по някакъв си план, цяла вселена без капка свобода на въображението и без нищо ново под слънцето.
Не, благодаря!