Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 17:15 16.11.24 
Религия и мистика
   >> Кастанеда
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
Тема нашия дневник за сънуванетонови  
Автор josemity (непознат )
Публикувано03.11.08 18:21



Много се опитаха да раздводнят темата "до анонимус и наоки" с коментари, критики, цитати...
Хора, създайте си паралелна тема на критики към тази тема, но не пишете тук!!!!
Започвам отначало с моето начало, което вече го побликувах там. Моля, още веднъж, ако нямате желание да споделяте своите съновидения или нямате такива, НЕ ПИШЕТЕ ТУК!!!!!
Когато бях на 19 години мой приятел ми даде да чета "Пътуване към Иксланд" като ми каза само, че книгата е интересна. Не познавах автора до този момент. Когато се зачетох в първата страница се разля приятна топлина в областта на слънчевия ми сплит. Беше много приятно физическо удоволствие. На следващия ден продължих да чета книгата. Същата нощ се "събудих" и видях до леглото ми един котарак. (бел. имам слабост към котките и може би затова съществото бе решило да избере тази форма да се появи пред мен.) Опитах се да му кажа нещо, но беше невъзможно, защото устата ми беше пълна с нещо като черта смола и устните ми бяха залепнали. Като резултат бях способна само да издавам животински звуци, нещо като МУУУ. Тогава котаракът ми каза (гласът му звучеше мъжки, та затова котарак) "Това (със смолата) е за да не умреш". Тогава се събудих наистина, ужасена от мисълта, че ще умра. На следващия бях легнала и заспала в следобедна дрямка с лице към възглавницата. Тогава "видях" на тавана една стара раздрънкана малка летяща чиния, която беше насочила към мен червени и сини лазерни лъчи. В същото време бях състояние да погледна надолу към тялото ми и видях нещо като тази конфигурация от червените и сини лъчи в тялото ми:
http://www.exsoul.com/kabbalah-tree-of-life.php
Това е кабалистичен симбол, който видях години след това в един документален филм и първата ми асоцияция беше именно с този сън. Симболът се нарича Дървото на живота. Както и да е.., след като "летящата чиния" приключи с облъчването, ме бе казано, че това е било операция. Когато се събудих бях пълна с енергия и сила. Няколко месеца по-късно, през лятото започнах да излизам системетично извън тялото. Беше някакъв вид обучение. Започна изведнъж, без подготовка, упражнение или желание от моя страна. Всеки път, когато си лягах независимо дали през ноща или следобед, дори и без да съм заспала, започваше следната процедура: 1.Шум в главата, които постоянно увеличаваше скоростта си 2.силно налягате в главата с усещането, че съм притисната като в менгеме. 3. Когато акселерацията на шума и налягането бяха най- високи/силни се изстрелвах като куршум нагоре през темето на главата ми. Извън тялото ми се намирах сред чернота и като перо падах надолу клатейки се ту наляво, ту надясно. Нямах идея какво да правя в тези моменти, дори ми беше и досадно. Молех ги да спрат, защото възприемах и целия процес като физически болезнен, но без успех. Това продължи около месец и посля спря така изведнъж, както и беше започнало. В моментите, когато бях извън тялото си чувах всички шумове и разговори наоколо, но не виждах нищо. Т.е от тази сфера, как си говорят хората в коридора, писъците на децата (понеже бях в почивен дом).
Това бяха моите първи стъпки:))))
Знам, че доста неща изглеждат фантасмагорични...котки, летящи чинии. Но не забравяйте, че в този момент още не знаех нищо конкретно за сънуването като форма на придвижване в други реалности и нямах идея за какво ми са тези излизания от тялото. Истината е само, че нещо/някой държеше да се науча да излизам от тялото ми и го постигна:)))
Очаквам вашите първи преживявания, както и предложения за това как да организираме нашия дневник.




Тема Re: нашия дневник за сънуванетонови [re: josemity]  
Автор josemity (непознат )
Публикувано03.11.08 18:44



САМО ЗА ЖЕНИ:
Продължавам с със следващ сън: относно вятъра
както си спомняте при Кастанеда има четири типа жени в съответствие с посоките на света:север, юг, запад и изток. Последвах дословно инструкциите от книгата. Бях в период на менструация, легнах и разтворих крака (все едно, че съм на преглед при генеколог) и започнах да призовавам моя вятър да дойде и да ми покаже посоката, към която принадлежа. Представях си как навлиза при мен през матката. Постепенно се унесох и заспах...След време се "събудих" от шум, който наподобяваше леко свистене и нещо се опитваше да влезе в утробата ми. Не беше неприятно, дори ми се стори някак ласкаво и тихо промъкване вътре в мен. Моментално осъзнах, че това е той. Беше невидим, без форма, но се чувстваше като кълбо плътна материя. След като влезе в мен, ме повдигна във въздуха и започна да ме върти. (продължавах да съм в легнало положение). Въртя ме известно време,(не ми се зави свят:)) и после за секунди ме остави в едно положение, което запомних. Тъй като целия сън се случи в спалнята ми, имах възможност да се ориентирам в каква посока беше главата ми. Когато на сутринта се събудих и с компас определих, къде беше положението на главата ми се оказа, че е север. Искам още да допълня, че вятърът както нежно ме повдигна от леглото, така и внимателно ме върна в него.
Следвайки указанията на К.К, постигнах този резултат още от първия опит.
Нужно ми беше само да нацеля волята си и да използвам благоприятния момент (ментруация).



Тема Re: нашия дневник за сънуванетонови [re: josemity]  
Автор naoky ()
Публикувано03.11.08 18:51



Сънуването е в основата на учението на Дон Хуан, магьосниците са сънували групово за да си помагат, изготвяли са карти на посещаваните от тях светове, магическите паси са създадени също в осъзнато сънуване, както и много други неща.
Не се спираме да умуваме и обсъждаме реалността в която участваме в будно състояние, защо да не разказваме за другата реалност, която посещаваме по време на сън, на нея посвещаваме 1/3 от живота си, не е ли важна? Не си ли заслужава да осмисляме какви ги вършим там?!



Ако на вас сънуването ви прилича по-скоро на бълнуване, за магьосниците е реалност - за мен също!
За тази другата реалност, за която понякога трудно намираме думи, ще опитаме да поприказваме, на който му е неприятно моля да не чете, да спре до тук!

Аз ще продължа за да разкажа и за моето начало въпреки, че няма начин да не се повторя.
Не бях имала никаква опитност извън тялото или някакво осъзнато сънуване до онзи момент в който, в един обикновен сън усетих как две същества ме хванаха за китките на ръцете и упорито започнаха да ме теглят нагоре. Бурно се съпротивлявах, мислех си, че искат да ме убият, но явно бяха по-силни от мен и ме изтеглиха от тялото, като не спираха да стискат китките ми.
Подкрепяйки ме от двете страни ме издигаха доста време докато накрая ме пуснаха някъде. Усещах, как се рея обгърната от странна мъгла, която ме обичаше и ме прегръщаше, изпитвах щастие и инстинктивно усещах, че там съм си у дома.
За миг съжалих, че вече съм умряла и това ме подсети за тялото ми, нещо ме всмукна и полетях светкавично надолу, в следващия миг отворих очи в леглото. Бях тотално шокирана, усещах лека болка в китките и това ме хвърли в още по-голяма паника, светнах лампата и не исках за нищо на света да заспивам отново. Сега като се сещам ми става смешно, но тогава хич не беше. Така тези две същества някак насила, поставиха началото на заниманиата ми в сънуването.
Никога повече нямаше да съм същата.
Още на другия ден моя приятелка ми даде книгите на Монро, които притежаваше, но не беше чела тъй като не представлявали интерес за нея, сякаш ги бе складирала в библиотеката си спецялно за мен.



Тема Re: нашия дневник за сънуванетонови [re: naoky]  
Автор naoky ()
Публикувано03.11.08 19:39



Започнах съзнателно да напускам тялото по метода на Монро.
Усещах момента на заспиване, като успявах да приспя тялото си, което постепенно изтръпваше и едновременно с това оставах будна.
Завъртах се и ставах от леглото. Докато се гледах как спя, знаех, че тялото е мое, но без него се чувствах много по-добре, някак еуфорично се радвах, че съм го съблякла, беше ми леко и хубаво.
Обикалях стаята и когато пипах нещата, ги чувствах много по-истински, отколкото в реалното, това ме кефеше, опитвах се и да летя.
Летенето изглежда не представляваше проблем за мен а може би тъкмо обратното –нямах представа как да се спирам.


В момента в който се протягах с желанието да посетя познато място, така силно излитах... минавах сякаш през много пластове и според мен съвсем случайно се спирах някъде, в нашия свят, но на място съвсем непознато.
Наблюдавах хора, деца, улици, къщи.. сякаш обикалях нашия свят, не познавах хората, които виждах и изобщо не ме интересуваше кои са, къде са или какво правят а интересът ми бързо се стопяваше.. този тип изживявания ми бяха направо скучни.
И до сега е така, нямям никакво желание да посещавам в сънуването познати или роднини за да наблюдавам какво правят, това не ми е интересно.




Тема Re: нашия дневник за сънуванетонови [re: naoky]  
Автор naoky ()
Публикувано03.11.08 20:37



Често се чудех каква работа изобщо ми върши това сънуване и какъв смисъл има да се разлитам насам-натам.


Та веднъж дори се опитах да си измисля смисъл, не ми се смейте много.. реших, че ще ми бъде интересно да потърся числата от Тотото, за какво друго да го използвам това сънуване.
Речено- сторено, този път не ставах от леглото да се разкарвам из стаята (по време на сънуване) ами се завъртя някаква вихрушка около мен, сякаш летях през тъмен тунел обсипан с искри, явно предприех дълго пътуване заради тия пусти числа.
Няма да описвам разни светове за това накратко-.... много се израдвах на една будка, тъй като се оказа търсеният от мен Тото пункт, ама колкото и да си лепях носа по стъклото, написани числа никъде не видях и се върнах обратно, чудното беше, че по същия начин – по същата дълга искряща тръба, все едно.
Такива глупости бях способна да измислям в началото на моето безцелно сънуване, какво можех да правя, да повтарям Монро за да си доказвам, че не е излъгал, на кой му е притрябвало това.



Тема Re: нашия дневник за сънуванетонови [re: naoky]  
Автор josemity (непознат )
Публикувано03.11.08 22:03



Говорим още за началото:
Преди да заспя пред мен преминаваха много различни картини. Една от тях беше петима човека с качулки и на главата. Те сотяха под едно дърво и с въжета...подготвени за обесване. Надблюдавах ги отгоре и насочих вниманието си към петия от тях. В този момент мислено си зададох въпроса "какво става с него след смърта?". Отговора го "получих" моментално. Бях повдигната за секунди от една спирала от светлина. Цветовете бяха жълти, червени, оранжеви. Беше нещо като спирала, която ме издигна нагоре. След това се оказах лице в лице с едон огромно синьо-сиво око, което заемаше цялото пространство. Всичко наоколо беше черно и само това око, което запълваше цялото пространство. Това око мога да отъждествя с окото на РА или това, което носят турците (поне при тях съм го видяла "синьото око") против уроки. стоях пред него известно време. То беше студено и безразлично. Просто беше там. ТОгава изпаднах в паника и побързах да се върна в тялото ми. Когато бях будна, цялата треперех от вълнение. не беше уплаха, просто тялото ми се тресеше от възбуда. Реших пешком да отида при приятел и да преспя там, защото нямах никакво желание да оставам в моята стая. Сега знам, че е било грешка....



Тема Re: нашия дневник за сънуванетонови [re: josemity]  
Автор josemity (непознат )
Публикувано03.11.08 23:07



Едно преживяване от по-късен период: Среща с нагуалска група

Тъй като често ми се случваше да навлизам в сънуване без определена цел и тогава се чудех какво да правя, една нощ реших да видя човешките същества като яйце от светлина (така както казваше ДХ). И така със сънуваното ми тяло скочих от балкона. Беше нощ (както и в действителност беше) и се любувах на сочния цвят на тревата и приятната миризма. Тогава някакъв шум ме накара да се обърна. Някой разцепи чернотата и се промъкна през направената дупка. Беше все едно, че с ръце прорязва хартия. Пред мен не по-малсо учуден от мен застана млад мъж, с латиноамерикански черти на лицето. Мина ми през ума колумбианец. След него се изипаха още дузина мъже и жени. Някой с европеидни черти, някои с латиноамериканси. Гледахме се втрещено за секунди. Тогава един от тях ме попита какво търся тук. Аз казах, че съм тръгнала да видя човешките същества като светещи яйца и това ме подсети за моята мисия, така че тъкмо им обърнах гръб и реших да си действам по задачата. Тогава те искаха да ме спрат и ме попитаха дали искам да дойда с тях. Съгласих се. Вътрешно вече знаех, че са група и сънуват колективно. За няколко мига преминах през чернотата и след това се отзовах в стая, с масивна дървена маса и две пейки от двете страни. ПОгледнах надолу и не видях под. Под нашата стая, се намираха същите стаи, аналогично "обзавеждане" също без подове. В стаите стояха хора. Етажите продължаваха безкрайно надолу. Аз така се загледах, че за малко да загубя контрол и да полетя надолу. Повдигнах глава и съсредоточих вниманието си върху предметите на масата, за да върна контрол върху съня си. В един момент ми хрумна да им поискам огледало, защото очаквах да се видя като светещо яйце. Групата се беше настанила около масата. Никой не гледаше към мен директно, но знаех, че вниманието им е насочено към мен. Загледах се в две от жените. Очите им бяха големи, влажни и блестящи. Тогава едната ми каза, че идеята с огледало не била добра защото съм още много тъмна. Тогава друга допълни "Но като имаш предвид, че повечето от хората са въобще черни". В следващия момент вниманието ми се насочи към единствения човек, който не беше седнал на масата. Беше с европеидни черти, слаб, висок, спокоен и с приятен глас. Видя ми се като главния, защото всички стояха някак вдървено, а само той се разхождаше спокойно. И тогава се изцепих....не знам как ми дойде да го кажа..."А вие знаете ли че аз ще се женя" ( в действителност ми предстоеше сватба) Дори гласът ми на самата мен не ми хареса. Тогава Главния ме погледна и ми каза "Много лошо" и после добави "Време е да си тръгваш, аз ще дойда да те изпратя". И без да чака ме пое и в следващия момент се оказах в моят град. ЗАстанах пред една витрина и започнах да я търкам, за да се видя ( нали исках да видя човек като светещо яйце). ТОй ми каза "Е добре, сега вече можеш, щом искаш" и изчезна. Аз се погледнах на стъклото. НЕ видях светещо яйце. Видях моето лице: зацервено и попухнало...стори ми много грозно. СЪбудих се. Сега имам усещането, че пропилях един шанс. Дълго след това се опитвах да ги намеря, но без успех. А това, което ми каза за женитбата, се оказа истина.



Тема Re: нашия дневник за сънуванетонови [re: naoky]  
Автор L.L. (мълва)
Публикувано03.11.08 23:44



Мани, ами аз наистина сънувах числата от тотото. Успях да ги запомня и се оказа, че съм познала 5 от 6-те... но на МИНАЛИЯ тираж!

Аааааа, изядох се!



Тема Re: нашия дневник за сънуванетонови [re: josemity]  
Автор josemity (непознат )
Публикувано04.11.08 11:39



Pri izbora na sani6ta, koito da razkaja se vodih ot slednite prinzipi:
1)Kriterii za tova, 4e razkazanoto e sunovidenie, a ne prosto sanuvane sa:1. pulen sinhron na vreme (da se razbira kato 4ast ot denono6tieto) i 2. miasto na zaspivane. S drugi dumi:ako sam legnala sledobed v moiata staia, saniat zapo4va prez denia i ot sua6toto miasto. Ako sam zaspala prez denia, a saniat se razviva po sve4eriavane, ne go priemam za dostoverno sanovidenie.

2) Opitvam se da se pridarjam kam fakti. t.e. Ne razkazvam prikazka, niama poezia i sani6tata mi ne sa "uvlekatelni istorii". Opitvam se da predam vazmojno nai-to4no posledovatelnostta na sabitiata: kak i ot kade zapo4vam sanivaneto, kakvo se slu4va, kak go vazpriemam ili use6tam, kak zavarshva sania i kakvi izvodi si pravia.

3) Ne spestivam da razkaja i za porajeniata - saniat s nagualskata grupa e to4no takav. Tova e nagleden primer za lipsa na bezupre4nost i potvarjdenie na fakta, 4e po vreme na sanuvane e nevazmojno 4ovek da se prikrie.
Izvod ot razkaza: Smiatah, 4e tova za svatbata e vajno za tiah da znaiat:)) S drugi dumi smiatah se za vajna. I me izgoniha. Neka mi e za urok:)))

4) Ne izbiram da razkazvam sani6ta bez "sujet", zastoto prejiviavania ot drugi realnosti kato naprimer nadbljudavane na " tanz na planeti i svetlina..." Tova e navazmojno da se predade s dumi, a i takiva sani6ta niamat "pou4itelen" harakter ili fakti4eska stoinost za projekta ...moje bi zasega?!



Тема Re: нашия дневник за сънуванетонови [re: josemity]  
Автор naoky ()
Публикувано04.11.08 16:24



След време попаднах на книгите на Кастанеда и осъзнатото сънуване придоби за мен смисъл.
Четенето ми се отдаваше бавно, всеки път заспивах и събуждайки се в съня си изпълнявах по нещо,
сякаш паралелно на четенето се упражнявах.

Сещам се как, четейки първото упражнение по сънуване, заспах преминавайки в осъзнат сън, и реших и аз да погледна ръцете си, въпреки че нямах нужда от това, беше изблик на любопитство.

До някъде се страхувах да не би да имат друга форма, понеже сънуваното си тяло усещах като безформено, та се чудех какви ръце и крака мога да видя.. ама карай - погледнах ги доста страховито.
Бяха нормални ръце с не до там нормални рисунки по тях..


някакви йероглифи, изненада, която направо ми смрази кръвта и реших никога повече да не ги поглеждам.
Този страх от всяко ново, непознато нещо е голяма пречка в сънуването ми, а може би е моят предпазен клапан..

Явно съм упражнявала само тези неща, които са ми се стрували възможни, останалите съм пропускала, като с това съм поставяла собсвени бариери, които по-късно се налага да прескачам- бариерите на собствения си ум.

josemity хубаво е, че разказа как си направила това упражнение, нямах представа, че може да стане и на леглото в къщи, въобразявах си че мястото му е някъде там из горите тилилейски..




Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.