ааааааааааа

красотааааа
обичам красиви мъже
:)
ами...ходи при тях :)
ако не се занимаваш с друг вид същества и признаеш пред себе си, че тези точно красиви същества са най-ценното, което имаш в живота си като ФАКТ, а не като просто един си там сън, който не можеш да достигнеш...или като просто един сън, от многото, които те кефят....
вярата и желанието да ги намериш и да се свържеш с тях ще те заведат точно при тях :)

ето за това говоря
да слееш живота си със съня
да приемеш че да се стремиш към сън като към нещо истинско на 100% и да се осмелиш да поискаш да отидеш там и да останеш някъде от ЛЮБОВ и чувство за красота, без да те е грижа за себе си..... и къде би могло да те отведе този сън

за това говоря!!!!!!!!!!!!!!!

Лягам си с намерението да тренирам осъзнато сънуване, като се будя от сън в сън.
Концентрирам се в областа под пъпа и си представям как наистина ще се събудя в съня си и ще заспя повторно с намерението да се събудя още веднъж.
Отпускам се, заспивам и веднага се събуждам на някакво място като в болница, навсякъде сноват хора, питат ме защо съм там.
Оглеждам се, виждам някаква кушетка и бързам да легна на нея, знам защо съм там, за да заспя веднага и да се събудя отново. В момента в който лягам на тая кушетка, заспивам и се събуждам наистина на друго място.
В този миг се радвам, че съм успяла и знам абсолютно точно как съм попаднала там. Мрачно е, ходя по улица постлана с огромни, правоъгълни, гладки камъни. Те, както и сградите имат цвят на тъмнокафява кал.
Зад един ъгъл излиза дребно същество, оглеждам го, ..баа.. че е грозно и гадно.. нещо ме всмуква и в следващия миг съм на друго място.
Имам чувството, че всяка излъчена от мен силна емоция е повод за смяна на мястото или съня. Понякога направо се събуждам, този път се отзовах пред друга сграда, настилката и цветовете бяха същите, кални.
Исках да разгледам, видях светлина и влязох вътре. До входа продаваха хякакви облекла, разгледах интересни ботуши ама все по един, не ми вършеха работа, ама тези с по един крак ли бяха.. странна работа.
Отправих се към дъното, където имаше скупчени същества, сякаш нещо празнуваха, непременно исках да видя, въпреки че усещах как ме гледат накриво всичките, сякаш не съм от там и трябва да се махам.
Нахално се проврях между тях и огледах тяхното кално празненство. Имаше странна но приятна музика, танцуващи в калта и маси от страни..бутнах се да потанцувам и аз ама всички ме гледаха кръвнишки с голяма неприязън, бях им неприятна, така не можех да се веселя.
Реших да изляза, набутах се отново между тях, повечето бяха скупчени на входа, проврях се и излезнах отново пред сградата. Оглеждайки се в тъмното навън, видях как от лявата ми страна лети моето синьо приятелче, във вид на водно конче а тялото му с големината на банан.
Писна ми от него, раздразнена го сграбчих, исках да го унищожа. Разтресе ме неприятно усещане, сякаш бях бръкнала в контакта, известно време го стисках здраво, накрая не издържах и го изпуснах.
Миг след това отворих очи в леглото като все още ме разтрисаха отвратителни тръпки в лявата страна. От онзи момент то повече не се появи, поне като летящо конче.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

явно ти харесва самото шматкане наляво надясно
:) и аз обичам ама съм се спряла. усещам как се хаби енергия от тва и ми става гадно. изобщо не обичам вече да правя неща, защото ги мога, заради самото можене. нито обичам други култури, нито човекоподобни. оттам вече е лесно - обичам същества с определен вид енергия и занимания, които ми носят определен вид енергия. произволните неща хабят енергия и не изграждат нищо.

а днеска
се събудих
и гледам
един златен 'паяк' в една златиста сфера увиснал пред вратата на стаята ми и жужи. малък беше, колкото топка за волейбол

на няколко пъти заспивах и все си беше там. и така допреди малко, когато вече го няма :)

AAaa паяк ??!!?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Neise17 на 17.11.08 15:32.

В една от книгите на КК се говореше за пеперудата на познанието, а именно че тя идва, каца на главата, размахва криле и посипва прашеца си върху главата. Този прашец е всъщност познанието или знанието. Цитирам по памет, така че някой ако се сеща в коя книга се пишеше за това, ще съм благодарна да ми/ни каже.
Съня или преживяването, което ще споделя, нямаше да го разказвам, ако не се беше случило два пъти, през няколко години интервал от време. Тази пеперуда я видях, без да съм си поставяла това за цел, както например с вятъра и желанието ми да видя човешките същества като светещи яйца.
Първия път беше още в самото начало. Бях вече чела за пеперудата, но дори и не съм очаквала, че може да дойде при мен, защото смятах, че това става при вече напреднали по пътя на познанието..
И така в един момент чух плясък на крила, погледнах нагоре и видях една огромна чудно красива пеперуда. Единствената мисъл, която ми дойде наум беше "пеперудата на познанието....". Тя кацна върху челото ми или върху това, което си мислех, че е чело, защото навсякъде беше само чернота.
И аз зачаках...да ме посипе със прашеца на познанието:)))) Хм...Тя обаче само потропваше с крачетцата си или ходеше върху челото ми, при което аз изпитвах дразнение и исках ужасно много да се почеша, там където стъпваше тя. И така аз чаках ли чаках, а желането да се почеша ставаше вече непоносимо и накрая вдигнах ръка, почесах се и тя отлетя...Не бях особено огорчена, защото не се и смятах за подготвена за знанието.. Но ме учуди факта, че се появи толкова рано...
Втория път когато дойде беше преди няколко месеца. Историята се повтори с тази разлика, че този път дразнението или по-скоро желанието ми да се почеша по челото не беше чак толкова непоносимо или силно...С други думи издържах по-дълго време, но пак се провалих...пак не съм готова.
Дали ще има трети път...надеждата умира последна.
Защо разказвам това преживяване по време на сън? Просто като потвърждение на думите на КК, като потвърждение на факта, че такова същество или създание съществува. А ако някой друг я е срещал и е преминал успешно теста, ще ми е интересно да разбера как е успял/а. Има ли такива между вас, които са видели пеперудата на познанието? Или си е моя халюцинация?

според мене се втрещяваме в началото всички супер много че нещо се случва

кажи и нещо другия път, покажи и че я харесваш, че я разпознаваш като нещо РАВНО

тая вселена не обича да и се шашкат. обича решителността и взаимодействието

на мене ми се е случвало да ме вали златен дъжд в леглото :) отварям очи и не мога да дишам. защото нещо златисто иска да го вдишам. и аз едва едва, смазана такава едвам дишах. и то си замина

и след време пак. и ме кара да дишам, и пак и пак и по едно време си викам , ае стига толко :) зех си дъх и после си викам 'ае, искам пак' и то оппа пак златен дъжд за дишане :)

от много отдавна не съм искала да го дишам :) затова пък... понеже знаех че енергията ми беше натрошена по гръбначния стълб и вярно че онова особено същество много ми помогна, но и аз по собствено желание 'знам' някакси как да включа енергията по гръбначния си стълб в нещо като електрическа мрежа. и тоя ток си върви и ме спасява при нужда.

случвало ми се е и да се възприемам като огромна златна калинка с много твърди златни криле които искат да се разперят и си жужат.

или да си кажа леле как не ме кефи тука :) и да тръгна да се сънувам някъде другаде с тялото си. и как... съмнението в себе си, че няма да се справя ме оставя по средата на пътя , размазана от една всепроникваща златиста енергия :)

всичкото боравене с енергията и сънуването и живота трябва да става с голяма 100% искреност, страст, контрол над ситуацията и знание, че ще удържиш и ще насочваш нещата в посоката, която искаш

Лягам си с намерението да тренирам осъзнато сънуване, като се будя от сън в сън......................

.........................................................

Преминавам от сън в сън ,като си затварям очите и падам назад ,завърйки се ,( това го копирах от една книга на Ламберж и при мен проработи ) .Така първо попадам в една чернота и от там дебна да ми се появи другият сън ,а понякога го използвам ,ако искам да се омета бързо от някои сън ,без да се събуждам в действителност .

Късно през ноща е и доста тъмно, ходя по тротоара с празна оранжава кофа в ръка, стигам мястото, където трябва да пресеча улицата за да достигна целта си- банката отсреща. Чувам шум от кола и се спирам за да изчакам да премине, поглеждам и се поизплашвам, колата кара в тъмното без светлини. Сама съм в тая тъмна улица и ми се иска да не привличам вниманието на тези подозрителни хора в колата, клякам до кофата и се обръщам с гръб към улицата сякаш си ровя нещо и не забелязвам никой. Колата бавно минава покрай мен и отминава, отдъхвам си с голямо облекчение, изправям се и се оглеждам отново преди да се запътя към банката. В този момент нещо ми се струва ненормално, започвам да се питам защо съм помъкнала тази оранжава кофа и от кога ходя в банката през ноща..нм... не е логично.. и ме святка супер мисъл - аз сънувам, какво друго може да бъде! И като сънувам защо съм тръгнала да ходя по тротоара, би трябвало да мога да летя например, в този момент се издигам на педя разтояние от тротоара и разбирам, че наистина сънувам. Хваща ме голям кеф, че съм открила заблудата и започвам неистово да се въртя надясно във въздуха. Колкото повече се въртя, толкова по-хубаво ми става и с детски възторг си припявам- ура..аз сънувам.. и все така докато часовника не извъня.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От всякакви по вид видения в сънищата има едно, което е като, че ли най-същественото за мен и което е като ... как да кажа...като фар в осъзнатите ми сънища, а и не само в тях може би.

Сънувам обикновен сън. Една нелогична ситуация ме кара да се усъмня и да разбера, че сънувам. В този момент тялото веднага олеква. Спомням си къде, съм заспала, какво правих преди да заспя, какво правих вчера и така... в този момент съзнанието ми, да го наречем от ежедневието, се прехвърли напълно. Цялата сцена наоколо се разпадна и се появи една безкрайна мрежа от тряптящи и живи потоци. Те са разпростираха навсякъде и във всички посоки, но не се пресичаха, нито се смесваха, въпреки че изпълваха всичко.Бяха мощни потоци, но не светещи, а все едно някаква движеща трептяща енергия, като струя, например - няма цвят, няма и нещо което да я опише, но все пак беше там. "Погледнах" надолу, за да видя себе си. Бях същата такава трептяща енергия. От средата ми някъде излизаше напред едни такъв поток. Някак по-тънък, но с друго нищо не се различаваше от тези наоколо. Като, че ли нямах мисли в главата, нямах никаква оценка на това, което виждам, не мислех какво да направя или какво да експериментирам,...нищо... не се учудвах, не се впечатлявах, все едно винаги съм била там. Без дори да мисля или да решавам, задвижих този поток, който излизаше от средата ми. Избрах (но без да го мисля, без да решавам, както обикновено правим) един от многобройните потоци и се закачих за него. Сякаш мощната струя ме дръпна и аз полетях с него. Следвах го. Можех да спра и да "избера" друг. Тогава изпаднах в еуфория, мислите ми се върнаха в главата и аз се събудих. Скочих от леглото и почти хукнах. Еуфорията дълго след това не ме напусна и усещането за тези потоци.

Това „видение” се вкорени в мен много дълбоко. От там нататък когато се случва да сънувам що-годе осъзнато, то винаги е било като някаква пътеводна светлина и когато имам друг вид видения (стандартни такива – градове, хора, и всичко познато) на някакво ниво то сякаш се наслагва зад картината, която виждам. Все едно винаги виждаме две картини едновремнно - декора и това което поражда декора.
Дори когато не виждам тези енергийни потоци, има някакво усещане за тях, като да прозират зад видението.
Тялото може да се води по тях и без да ги вижда така директно.
Тогава картината, която възприема става само прожекция и човек, като че ли може да отиде отвъд нея и тя да не го ограничава с "материята" си.

четвъртък 20,11,/ 1,30 през ноща трябва да заспивам в петък трябва да ставам рано и въобще не е подходящо да се успивам. Лежа и чакам да ми е доспи Минава известно време и съзнанието ми се е вклучва - като светване на лампата в тъмна стая - сънувам. ОК осъзнат сън-решавам да го използвам да си повикам другото Аз дето в будно го гоня далече от мен. Здрависваме се с него-усещането е като електрически ток в дланта-няма образ - до тук добре сега да се събуждам, че не ми се стига до асматичните пристъпи като ми паднат батериите ; Опитвам да си отворя очите - не мога - по дяволите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите