казус: каква е формулата за поддържане на вниманието постоянно будно и насочено във всички посоки едновременно, така че когато "осъзнаваме" това, което става покрай нас да сме сигурни, че не сме пропуснали нещо и "осъзнаването" не е погрешно/непълно?

така зададен въпросът нищо не значи. сички сме чели по книжките, че вниманието към това, дето ни заобикаля, е кучето-водач в шейната на осъзнаването. и че за да осъзнава битието качествено, на човек му е необходимо определено ниво на енергия, служещо за поддържане на концентрацията, необходима за отчитане на всичко, което става наоколо и “виждане” надълбоко в нещата. ма тва не е нищо ново.

така че ще дам конкретна, простичка и тонално-идеална случка от първото внимание, за да избегнем безкрайните общи приказки от типа какво казал, написал или направил дон хуан или там който заедно със споровете относно тълкуванията...

отивам начи вчера към точка (А). там имам уговорка с (Б) - трябва да му предам 1) папка с отчет, като сбито му разясня окончателните данни, 2) 44 листа, като след като пристигна и преди да му ги дам трябва да подпиша всеки от тях, и 3) един кашон с разни неща, като на място извадя всяко от тях и му дам кратко разяснение за нещото.

стигам точка (А) и заварвам (Б) в ъгъла да брои току-що доставени навити въжета. оставям кашона до мен и го изчаквам да докара въжетата на 20 бройки (и да си го запише), след което му връчвам папката, плясвам 44-те листа на една маса и започвам да ги подписвам. докато подписвам му обяснявам за отчета в папката, опряла крак в кашона до мен, за да помня кво следва.

в тоя момент малоумникът ма прекъсва, очевидно все още зает с въжетата. пита дали ще имам време на другия ден да му помогна за нещо. аз си помислям: "тоя сега понеже е нов ша са напрай на луд, че не си знае работата и ша иска да му пренавия въжетата и да им пренавържа възлите", което някакси ма вдивява и автоматично наум почвам да съставям дълга, последователна и цветиста лекция на тема "как всичко ще върви по мед и масло, ако всеки зареже лиготиите и “милите очички” и просто някакси седне да свърши тва, за което го е пратила майка му тука".

питам го какво са иска от мен. той отговаря, че ще принтира стикери за въжетата и ще ги остави сутринта на (В), та ако мога, минавайки през точка (Г) да ги взема от (В), та после минавайки през точка (А) да залепя по един стикер на двата края на всяко от въжетата. тва не е нито моя, нито негова работа, но определен човек за тая работа няма и някой все трява да я свърши. поради което мислено захвърлям полуготовата лекция в коша, казвам "о.к." и се връщам към подписването и обясненията, все още подпирайки кашона с крак. приключвам сичко и са изнасям оттам.

днес, на път за точка (Г) минавам през точка (А), виждам въжетата и са сещам, че нещо са искаше от мен и съм казала, че ще го свърша. с особена неприязън са "сещам", че съм обещала да пренавия въжетата и да им пренавържа възлите, поради което са учудвам от себе си как може да съм такъва охлюв и поради кви немислими причини не съм отцепила (Б) да си ги навива и връзва сам, та сега освен сичката каша, дето чака мен, трява да са разправям и с неговата. ма нали пък съм казала, че ще го свърша - съвестно пренавивам и пренавързвам всяко от 20те въжета.

15 минути по късно съм в точка (Г). там ма пресреща (В) и ми подава стикерите, които (Б) му е оставил сутринта. казва ми “заповядайте”, аз ги взимам и казвам "мерсим", след което са запътвам към точка (Д), убедена, че по-голям заплес и дебил от мен няма нито на тоя свят, нито в който и да е друг.

в края на краищата утре сутринта (Б) ще си намери въжетата пренавити, пренавързани и с налепени стикери. първо ша са втрещи и ша помисли че или нещо не съм наред (пък той не ма е усетил), или съм пратила някой друг, или са идвали извънземни. след тва вероятно ша тръгне да вади милиарди хипотези кат например, че още от първата седмица му е подляна вода, или скоро ще се иска нещо от него, като ситуацията не го устройва в никой от случаите, поради което ще си прекара целия дообед наливайки са с кафе и чудейки са кво става. и то не защото ша е чак пък вече толкоз пък потресен, а щото дообед е свободен, тъй като аз вчера съм му свършила дообедната работа.

(последната част не съдържа важна информация по основния казус, но пък ми е любимият момент от цялата случка)


та - защо, когато си възложил на централния си процесор да обработва данни в няколко директории едновременно (и той си са справя идеално), ма в тоя момент някой клетник мине и та попита "искаш ли кафе" (след което не разбира защо ти са взривяваш и го псуваш на половин рода), целият подреден процес на вниманието са разбутва и води до кратка, но пълна липса на осъзнатост и възприемане на нещата такива, каквито всъщност са случват под носа ти.

за да са поддържа 100% внимание към света наоколо не е достатъчно само определено ниво на енергия. има няква друга съставка, която отговаря за способността за постоянна множествена концентрация, необходима за отчитане и осъзнаване на всички детайли едновременно. кое е това, дето ми са губи?

губи ми са тава, че съм пропуснала да изключа оная вечно мелеща и дуднеща в главата ми машинария, дето все бърза за някъде, все са включва неканена, прави милиарди предположения, разигравайки ги на цветно във всякакви вариации, преди да мигна вече ги превръща в серийни събития и преди даже да знам за кво иде реч, тя вече е избълвала няколко залпови отговора.

а след наливането на енергия в тоя кратък, но колкото мощен, толкова и безсмислен, безпосочен и никому ненужен взрив, не съм имала достатъчно качествено внимание дори и да отбележа какво всъщност са е случило. на енергийната картина, останала в спомена ми за този момент, са е отпечатала само вълната машинариен ропот, на която съм отделила всичкото налично внимание, замазвайки дори действителните събития. последствията очевидно стават само за развеселяване на публиката (и не винаги).

някой някъде преди няколко седмици рече: "не може човек да прекарва по 10 осъзнати минути в ежедневието си, па после да очаква, че в съня си ще може да прекара 5 осъзнати часа".


забележка: ако горепосоченият малоумник (Б) по някво стечение на обстоятелствата го прочете тва и разпознае себе си, то да го прочете още веднъж, за да му са изясни какво го пиле окълва

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре е човек да задоволява ума си с подобни многословни разсъждения - така умът не е толкова бдителен и ни оставя малко лично местенце, където да си се занимаваме с глупостите на Кастанеда.

Иначе 'постоянно будно внимание във всички посоки' ако имаш предвид тази 'сегашност' на магьосницте, се постига съвсем естествено и не е предмет на усилия на напъване, като при запек.

Това, върху което чираците си съсредоточават съзнателните усилия, е натрупването на мълчание. Веднъж млъкне ли ума осъзнаването си идва само. Поне така пишеше в книгата, която чета в кенефа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

съзнанието е като плашлива мушица винарка, все ще намери начин да те отведе на нещо загнило, където умът започва да пирува за негова сметка. въпросът е що за съзнание е това, толтеките му казват "митоте" или в превод - селският събор с хилядите гласове - защо са го нарекли така мога само да гадая, вероятно им е най-близко по манталитет. те за открили много практики чрез своето "виждане" чрез който съзнанието се самоочиства, набира сили и по този начин може да се развива до неподозирани висоти.

ще споделя една практика подходя за градски условия: като за начало ви трябват удобни обувки, еднопосочна тиха улица с бавен минимален трафик и огледалце за обратно виждане което не е задължително. обръщате се с гръб по посока на движението и започвате да вървите назад точно посредата на платното между двата бордюра като те и огледалцето са вашите ориентири, по този начин осъзнаването се пренася изцяли в ушите. така до края на улицата. след сеанса, растоварваща релаксираща гимнастика, ще разберете защо. за начинаещи се препоръчва пешоходна алея, там огледалцето е задължително за да не катурнете накоя зашмуляна бабка. А също така и шапка с голяма козирка да не ви заслепява слънцето.
говоря сериозно, да не е посмял да си помисли някои че се бъзикам! успех!

Вниманието ти се води от отношението, затова те подвежда.
При всеки повод включваш отношение и то загребва цялото ти внимание.
Застани на метър зад ушите си и наблюдавай отстрани и малко отвисоко случващото се, без да се привързваш към нито един субект, действие или отношение.

Като малка когато никой тук не беше чувал Кастанеда, ми попадна една книжка на Владимир Леви с прилични упражнения. Едно от тях беше да не се центрираш върху нито един обект. И понеже човекот знаеш, че никой не го може, беше писал - ако тръгнеш да прилепваш към нещо, веднага започни да прескачаш с вниманието си към много многообразни обекти. Примерно гледаш чайника да кипи и се усещаш, че си лепнал вниманието си за него, незабавно се огледай и почвай да прескачаш - стол, маса, стена, прозорец - докато се отлепиш.

Това става с упражнения в мирновременна обстановка, а не когато вече си на бойното поле и някой шемет ти е завлякъл вниманието. Тогава вече е късно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"сегашността на магьосниците" "се постига съвсем естествено" "чрез натрупване на вътрешно мълчание" само ако живееш в манастир (или в някоя барака по хълмовете на мексико), където можеш по цял ден да си цепиш дърва, да си носиш вода, да мааш с разни съчки или да си переш гащите в пълно ненарушимо вътрешно мълчание и замайваща безупречност. нарочно съм дала пример от разнопосочното ежедневие, дето може да се обърне на 24-часова лудница. в такава среда "умът ти може да млъкне",

ма друг път, щот междувременно той ти трява и да говори. оти инак на другия ден ша са събудиш с някоя още по-голяма каша на главата.

също не е задължително и да си седиш на гъза (или вързан на възел в някоя специфична поза) и нищо друго да не правиш, оставяйки всичките си ресурси за осъзнаването-

можеш да извършваш няква физическа дейност (спорт, бойно изкуство) и пак да го превърнеш в "практика". тенисът например, дето като идея няма нищо общо с кастанеда или квито и да е източни философии, е идеален за магическа практика. стъпвайки на корта, "превключваш" сетивата на "магически настройки". целият свят извън очертанията на полето изчезва - намираш се върху платформа в нищото. изпразваш тялото си, най-вече тиквата си от съдържание, което "съдържание" компресираш и "напъхваш" в топката. можеш да оцветиш различните неща в различни цветове - примерно "нищото" наоколо може да е непрогледно черно или прозрачно розово, топката трява да е в ярък и контрастиращ цвят - сигнално оранжево или искрящо бяло, въобще оставяш усещанията ти да се вихрят (тез последните добавки са по желание и в зависимост дали имаш енергия за такива подробности).

интересно е след като приключиш играта да провериш какво има в топката, преди да си го вземеш обратно. ко тая част ти са струва прекалено абстрактна - просто пробвай и после ела да си говорим за "абстракции"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

виж туй, дет написах по-горе на Дупчан Зайцев. иде реч за тренировки по осъзнаване по всяко време и на всяко място. не може да се разчита на разни упражнения, които правиш когато обстоятелствата позволяват, и на това да кажеш "практика". полезно е, разбира са, ма не е достатъчно. със същата сила можеш да тренираш свободно избран спорт три пъти седмично по два часа. с времето можеш да станеш голям майстор, ма извън тея часове другите ти умения са в общи линии същите както преди, дори и поради спортуването да си по-весела или по-чевръста.

не говорим за някакви специфични умения, които се ползват при определени обстоятелства, а през останалото време са няква теория, дето са очаква "отсамосебе си" да се превърне в практика. става въпрос за начин на живот. човек не може да е "магьосник" само когато има време за тая работа.

пп

най-полезното упражнение в реално време, което съм пробвала е игра на "включ-изключ":

през цялото време, докато са занимаваш с кво ли не, са стараеш максимално продължително да наблюдаваш ума си и да контролираш осъзнато кога ти трява да са "включи" и кога да са "изключи". през определени интервали му казваш "включ" и "изключ".

единственият проблем - рано или късно машинарията се изплъзва от контрол и забива отново в речи, напътствия и коментари. и в следващия момент на озарение осъзнаваш, че пак си изгубила играта.

единственото разрешение - всеки път да почваш отначало с още по-голям хъс.

Да, имаш право, четох, веднъж, че втори, че и трети път! По-принцип изглеждат несъвместими неща, някакви стикери, някакви въженца за връзване, че и недописана дипломна работа и тн. Ако го прочета още веднъж вроятно ще имам главоболие. За това си мисля че позваш някакъв трик за приспиване или ангажиране на вниманието, ама така или иначе ми убягна основното послание! Какво е?

анализ:

отг 1: да бе, ся пък и процесинг. само камара нова терминология със същите посоки и цели.

отг 2: "изключ".

отг 3: ("Всичко, което ще получиш от живота, имаш от самото начало, времето разпределя само твоето внимание и отношение към него.") крайно време е да ида да хвърля един поглед що за животно е туй процесингът.

отг 4: ("Всичко е лъжа. Така е замислено.") що си не гледам работата, ми ровя из разни форуми, дето задавам отговори и получавам въпроси. знам кво трява да направя и как.

отг 5: ("Всяка минута от живота се явява урок, не пропускай уроците на живота.") всяка секунда е важна - може да е последната. отивам да си взема кафе и първото нещо дето ми са изпречи отпреде ша бъде обърнато в битка на живот и смърт.

отг 6: ("Да подраниш или закъснееш винаги ще ти се удаде.") майната му на сичко. ша са облегна да подремя, че след час и половина имам задачи.

отг 7: балансът е неизбежен. особено когато се прелива от пусто в празно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите