има ли нещо общо между хората , което да се осъзнае и постигне колективно, ясно е че всеки си живее някакъв живот..

Най-добре е всеки да си живее живота. Иначе става дълга и широка. Но все пак ако се стигне до колектив, то има едно златно правило - еби, та да не те ебат тебе.

има, приятелю, има толкова много за осъзнаване, не само между хората, но и между всичко, навсякъде и винаги...:)))
просто осъзнавай и остави "постигането на нещо" на "безсмъртните"...:)))
успех, приятелю...:)))

Животът няма смисъл. Животът не е средство. Той не съществува, за да бъде СЪС - МИСЪЛ. Последното те препраща към нещо друго. Животът е сам по себе си ценност. Живей го заради самия него, а не защото ЧРЕЗ него ще направиш нещо.

А това, че всеки си живее живота без връзка с другите е илюзия на съзнанието за отделеност. Всички сме свързани като свински черва.

Кажи, че живота е ценност на някой с вродени болести и тем подобни, раково болни...

точно такъв човек би озъзнал ценността на живота - такъв, какъвто би бил живота му при възможности за пълна сила и размах, много по-добре от който и да било средностатистически олигофрен, дето нищо му няма физически и психически, ама прекарва ден и нощ в чуденици и маеници от типа "ми то туй сега, живота, кво да го правя?..."

животът няма смисъл. никакъв. нито отделния, нито колективния.
има обаче една първа, последна и основна (поради липса на други) причина -
вселената никога няма да порасне - тя обича да си играе и постоянно измисля нови игри.
децата са така - никога не си задават тъпи въпроси от вида "сега тва дето го правя,
какъв му е смисъла и с ква цел го правя", а просто правят милиони неща заради самите неща.
вселената играе без цел или смисъл, а заради самата игра. и хич не й пука,
че някой си човек има претенции, че е живял смислен и целенасочен живот,
спазвайки някви измислени от човешки ум и натрапени му от човеци правила -
и сега сам са е харесал, записал са е за светец и чака награда.

"Какъв е смисълът на живота" и "може ли да се постигне групово осъзнаване" са два различни въпроса.

"Какъв е смисълът на живота" е порочен въпрос по своята същност, защото е отправен на базата на грешна постановка, приемаща разумът за първоизточник и причина. Само че животът е резултат на намерението, а не на разума. Следователно няма висш смисъл, но има стремеж към самоосъзнаване.

По отношение на втория въпрос: може да се постигне групово осъзнаване, защо да не може. В древността хората точно това са правили, а има племена, които и в днешни дни го правят. Въпрос на намерение.

Смисъла на живота!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не е според д. адамс, а според най-учения компютър. ма и на теб не ти върши работа без съвсем никакво обяснение, а?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите