|
Тема
|
интелигентното съдействие
|
|
Автор |
юю (новак) |
Публикувано | 28.04.08 11:51 |
|
Един от смъртните грехове на война е съзнателно да не прилага интелигентното съдействие. Последното, казано със свои думи, е: да искаш нещо от някой или от нещо без да се съобразяваш с неговата природа; да се ядосаш на видеото, ако не можеш да го включиш; да се опиташ да накараш приятелия си да направи нещо по начин, който знаеш (или би трябвало да се сетиш), че е неприемлив за него; да упорстваш в дадена битка, без да промениш нищо в подхода си, дори усещайки, че така сам създаваш непреодолими препятствия.
Как сте в ежедневието с интелигентното съдействие?
| |
Тема
|
Re: интелигентното съдействие
[re: юю]
|
|
Автор |
L.L. () |
Публикувано | 28.04.08 12:28 |
|
Екстра сме. Нещо от рода "ще се пържиш с мен в ада, гадино!"
Това е аналогично на въпроса за безупречността в отношенията или по какъв начин използваме енергията си в тази сфера.
Винаги се питам къде е границата; къде и как свършва градивното и започва безмисленото противодействие. Къде съгласието се превръща в пасивно насърчаване на дадено статукво? Кога трябва да не оставам длъжна спрямо нещо, което считам за явна несправедливост (кога приятелят се превръща в тиранин) и кога да забравя и да простя.
Де да имаше универсален отговор.
| |
Тема
|
За взаимодействието ни със света
[re: L.L.]
|
|
Автор |
Pac_Man (<...) |
Публикувано | 28.04.08 12:52 |
|
Под тема в темата:
Vex беше казал, че по възможност безупречността ни скъсява триенето с околния свят. Това наистина го има. В ежедневието малко или много се случва така, че ни срещат неща, които да ни влиаят по един или друг начин. Въпроса е не какво ни се случва, в повечето случаи тези неща са неизбежни, въпроса в това какво е нашето отношение спрямо нещата. Много хора имат вече развита чуствителност и дори дребни неща имат силно отражение върху състоянието им. И психично и физично. Най - добре това се забелязва в изражението на даден човек. По това можем да разберем какво си мисли този човек, как се чуства, какво преживява. За да определим нашето вътрешно, което въпреки, че логично би било най-лесно да се определи, в повечето случаи остава скрито и в такъв случай трябва да се прибегне до хитрост. Например да погледнем модела на някой човек, който познаваме, който сме изучили. Сега да поставим нас самите на неговото място, по същия начин, по който го виждаме, да видим нас самите със същите особености. Разглеждалили сте се отстрани. Интересното от този поглед е, че можем много лесно да разберем поведението ни спрямо текущото около нас. Случва се нещо, което ни разтревожва или пък нервира, в случая може да е всичко, което по някакъв начин има нежелан ефект върху нашето настроение. Ако се случваше на друг човек би ни било много лесно да анализираме ситуацията с него и да намерим отговор за решението на проблема му. Но това е доста по - трудно, когато се отнася до нас самите. Сякаш, когато нещо е в рамките на нашия личен свят то има много по - силен ефект и устойчивостта му е много по - силна, тъй щото даденото нещо се захранва с нашата енергия. И така, както на нашия приятел проблема му е никакъв, несъществен, каквото и да е не си заслужава енергията, нашите лични въпроси са истински житейски драми, та да нали се случва на нас самите. Разбира се с по- горната хитрост, да поставим нас самите на вниманието, така както поставяме приятеля ни, и да бъдем по същия начин безпристрастни към случващото му се, в случая на нас, сякаш сме друг човек, би могло да ни даде вярна и трезва оценка и от тук да диктуваме по - наташното си поведение. Така може да се ограничи състоянието "по течението" и да се избегнат множество грешки в постъпките ни, продиктувани от грешно схващане на ситуацията и непрекъснатите ни опити да създаваме от дребните неща житейски драми.
Редактирано от Pac_Man на 28.04.08 12:58.
| |
Тема
|
Re: За взаимодействието ни със света
[re: Pac_Man]
|
|
Автор |
L.L. () |
Публикувано | 28.04.08 22:10 |
|
Малко засукано го каза, но в общи линии те разбрах.
Сещам се за класическата история за мечката, лошата дума и поговорката от там: "Тежка рана заздравява, лоша дума не се забравя." А изкуството на воините, видиш, било в това, че умеели да забравят...
| |
Тема
|
Re: интелигентното съдействие
[re: юю]
|
|
Автор | mon_moni (Нерегистриран) |
Публикувано | 29.04.08 21:26 |
|
Не те разбирам добре, въпросът ти държанието на воина ли засяга или...??
| |
Тема
|
Re: интелигентното съдействие
[re: юю]
|
|
Автор |
L.L. () |
Публикувано | 01.05.08 08:46 |
|
Ти нищо не каза. Я, я кажи сега, изплюй камъчето - кой/я е онова дебелоглаво създание от обкръжението, което толкова пък не вдява да се промени, да го .... а ти такова интелигентно съдействие му хвърли и то пак рупа ли рупа
Ето един високоинтелигентен разговор между две, иначе толкова симпатични сияйни същества :
(Едното същество носи две великденски яйца) :
- Айде... (подава едното яйце)
... (след кратък оглед същество 2 казва за яйцето на същество 1):
- Това яйце е пукнато...
- Абе не е пукнато, къде е ...? (същество 1 си разглежда яйцето)
- Пукнато е. (същество 2 хваща яйцето на същество 1 и за доказателство си забива палеца в него откъм острата му страна)
- Абе.....!!!! Пуйка такава!!.... (същество 1 е крайно възмутено)
- Видя ли, че е пукнато?
- И другото яйце да натиснеш така, и то ще се счупи!
(същество 2 хваща другото яйце и го натиска по същия начин) :
- Ето, натискам и не се чупи...
(същество 1 с продължаващо възмущение хваща двете яйца и дочупва своето, като им удря дъната)
- Хм! - казва то, врътва се и излиза от стаята....
| |
|
|
|
|