Според народните обичаи на Игнажден започват Новата година и Коледните празници. Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Дните през този период се наричат "Мъчници". Жените тогава не трябва да похващат никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно.

Според народното поверие от Игнажден зимното слънце започва да се “събира” да си ходи, за да дойде на негово място лятното слънце. Това разкрива връзка с деня на зимното слънцестоене (22 декември). Ето защо Игнажден се възприема като начало на новата, “млада” година. С нея започва и нов стопански цикъл. Той пък определя нов годишен кръг в живота на отделния човек и на селската общност.

Ето какво разказва един послушник от Саровския манастир. В една дълга беседа отец Серафим тихичко му споделил: „Аз се усладих от словото на моя Господ Иисус Христос, с което Той говори: „в дома на Отца Ми има много жилища” (Иоан 14:2). Аз, бедния, се спрях върху тия думи и пожелах да видя онези жилища, и молех моя Господ Иисус Христос да ми покаже тия жилища. И Господ не отказа своята милост на мене, бедния. Той изпълни моето желание и просба. Аз бях грабнат в тия небесни обители, но не знам с тяло ли или без тяло, Бог знае. А за тази радост и небесна сладост, която вкусих е невъзможно да ти се разкаже. Там няма ни болест, ни печал, ни въздишка. Там има само сладост и радост неизказани. Там праведните ще светнат като слънца.”

Надарен с особения дар на любовта светецът виждал у всекиго Божия образ. Радостното му настроение, крепката му убеденост, че (както сам казвал) „няма причини да униваме, защото Христос е победил всичко”, неволно се предавал и на хората, търсещи утеха при стареца. Беседите му били проникновени, неговите смирени думи стопляли сърцето, озарявали ума с духовен разум, привеждали към разкаяние, събуждали надежда за нов живот.

И още много прекрасни неща пише за св. Серафим, но ето това най-много ми хареса:

Божествените тайни на небето и земята се открили пред отец Серафим още докато бил жив.

И последно:

Един мирянин, духовно близък на стареца, на име Николай Мотовилов, много искал да разбере истинската цел на човешкия живот (въпрос, който всички ние малко или много си задаваме). И веднъж, в един тих зимен ден, на една полянка сред гората го попитал за това. Св. Серафим му отговорил, че целта на християнския живот се състои в придобиването на Светия Божий Дух, а не просто в придобиването на разни отделни добродетели. Защото добродетелите, ако са извършени не заради Христа, са заразени от гордост и егоизъм и не ни носят награда в бъдещия живот, нито ни дават Божията благодат в тукашния живот.
...
Пленен от тия богомъдри обяснения, Мотовилов пламнал от желание да разбере конкретно по какъв начин може да узнае, че се намира в благодатта на Св.Дух. Тогава св. Серафим тайно се помолил в сърцето си на Господа да даде на Мотовилов да почувствува осезателно тая радост. И изведнъж Мотовилов видял как светият старец пламнал в благодат, как цял сияел и сипел наоколо си сякаш мълнии от светлина – и двамата били в благодатно състояние и озарени от Таворски лъчи (Тавор е планината Преображението Господне), продължили разговора си.


– Как се чувствувате сега? – попитал св.Серафим.
– Чувствувам – отговорил Мотовилов – такава тишина и мир в душата си, че с никакви думи не мога да ги изразя!
– Това е оня мир – обяснил светият старец, – за който Господ е казал на учениците си: “Моя мир ви давам. Аз ви давам не тъй, както светът дава” (Иоан 14:27). Това е мир, който надвишава всеки ум (Фил. 4:7)... Но какво чувствувате още?
– Необикновена сладост – бил отговорът. А св. Серафим допълнил:
– От тази сладост сърцата ни като че ли се топят. Ние и двамата сме изпълнени с такова блаженство, което не може да бъде изразено с никакъв език... Какво още чувствувате?
– Необикновена радост в цялото си сърце!
Св. Серафим пояснил, че това е радостта от осенението на Св.Дух:
– Но колкото и да е утешителна тази радост, все пак тя е нищожна в сравнение с онази, за която Сам Господ чрез устата на Своя Апостол е казал: “Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които го обичат” (І Кор.2:9). Залог за тази радост ни се дава отсега... Какво чувствувате още?
– Необикновена топлина!
– Как така топлина? Та ние сме в гората. Сега е зима и под нозете ни има сняг...
Мотовилов не знаел с какво да сравни тази топлина и казал:
– Такава, каквато има в банята, когато пуснат парата...
– Ами миризмата? – запитал св. Серафим. – И тя ли е като в банята?
– Не – отвърнал Мотовилов. – На земята не съществува нищо, което да наподобява такова благоухание...

Така великият Божи угодник измолил за Мотовилов да вкуси още в този живот блаженството на Царството Божие, дошло в сила (Марк 9:1) и заключил: “Ето с каква неизказана радост ни удостои сега Господ Бог! Ето що значи да бъдеш в пълнотата на Светия Дух... А що се отнася до това, че аз съм монах, а вие – светски човек, по това няма що да се разсъждава. За Бога има значение Православната вяра в Него и в Единородния Му Син. Заради това се дава обилно свише благодатта на Светия Дух.”

Прекрасно е!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По всеки Път до целта се минава през любовта... Друг начин да се докоснеш до истината няма... И защото сме в Клуб Кастанеда...

"—Единствено ако обича тази земя с непоколебима лю­бов, човек може да се освободи от тъгата си — каза дон Хуан. — Воинът винаги е изпълнен с радост, защото лю­бовта му е неизменна и неговата любима, земята, го обг­ръща в обятията си и го обсипва с невъобразими дарове. Тъгата е присъща само на онези, които ненавиждат тъкмо това, което дава подслон на съществуванието им.
Дон Хуан още веднъж погали нежно земята.
—Това прекрасно същество, което е живо до най-дълбинните си недра и разбира всяко чувство, ме утеши и изцели болките ми, а накрая, когато напълно осъзнах любовта си към него, то ме научи на свобода.
Той замълча. Тишината наоколо вдъхваше страх. Вя­търът тихо изсвистя, после чух далечния лай на самотно куче.
—Вслушай се в този лай — продължи дон Хуан. — По този начин моята любима земя ми помага в момента да ти кажа и последното. Този лай е най-тъжното нещо, което човек може да чуе.
Замълчахме за малко. Лаят на това самотно куче беше толкова тъжен, а покоят около нас — тъй пълен, че из­питах вцепеняваща мъка. Тя ме накара да се замисля за собствения си живот, за тъгата ми, когато не знаех къде да отида и какво да правя.
—Този кучешки лай е нощният глас на човека — ка­за дон Хуан. — Идва от една къща в долината на юг. Чо­векът вика с гласа на кучето си, защото са другари по съдба — роби на живота, на мъката и скуката му. Той умолява смъртта си да дойде и да го освободи от затъпя­ващите, потискащи окови на живота.
Думите на дон Хуан докосваха най-болезнени струни у мен. Имах чувство, че се отнасят точно за мен.
—Този лай и самотата, която извиква, говорят за чувствата на хората — продължи той. — Хората, на кои­то целият им живот е като един неделен следобед — следобед не толкова мизерен, колкото задушен, досаден и неуютен. Те се потят и безсмислено се щурат. Не знаят къде да отидат и какво да правят. Този следобед им ос­тавя само спомена за дребни грижи и безкрайна скука, а после внезапно се оказва, че е отминал и вече е нощ.
Припомни ми една история, която му бях разказвал — за един седемдесет и две годишен старец, който жа­леше колко кратък се оказал животът му и как му се струвало, че едва вчера бил момче. Той ми бе казал: „Помня си пижамите, които носех като десетгодишен. Сякаш е минал само един ден. Къде отива времето?"
—Противоотровата за това е тук — каза дон Хуан и пак погали земята. — Магическото обяснение изобщо не може да освободи духа. Погледнете се вие двамата. Вие стигнахте до магическото обяснение, но от това, че го знаете, нищо не се промени особено. По-самотни сте от всякога, защото без непоколебима любов към същест­вото, което ви дава подслон, това, че сте сами, се прев­ръща в самота.
Единствено любовта към това великолепно същество може да даде свобода на духа на воина; а свободата е ра­дост, действеност и смирение пред всякакви превратнос­ти. Това е последният урок. Той винаги остава за самия край — момента на върховна самота, когато човек е сам, изправен пред смъртта. Едва тогава той има смисъл."

"Днешният празник носи по-големи чудеса от предишния празник, защото в отминалото Рождество на Господа и Спасителя наш земята се радваше, държейки в яслите Владиката на цялото творение, а в днешния празник на Светото Богоявление морето ликува, а Йордан приема благослов и освещение."

"Наистина днес Христос се кръсти във водите. Измива ни и ни прави по-бели от снега. Затова днес цялото творение, хвалейки Оня, Който се кръщава, възгласява: Благословен Идещият в името Господне !"

и най-интередното: "...изпрати Светия Дух във вид на гълъб..." не знам има ли друг случай, където Светия Дух слиза във веществена форма и какво ли ще да е това?

тук всичко е казано символично, трябва много мъдрост за да се стигне до онова, което е скрито - успех!

ibraxime alaax kvo e kajal ee triabva li da ima mir v dyshaaataaa :)

"Чрез свидетелството на Йоан: "Ето Агнецът Божи, Който взема върху Себе Си греха на света" (Йоан 1:29) и чрез кръщението на Иисус беше показана Христовата мисия на света и посочен пътят на нашето спасение. А именно: с потопяването в Йорданските води Господ взе върху Себе Си греховете на човешкия род и умря под неговото бреме, а излизането от водата показва Неговото оживяване, Неговото възкресение."

Основните обреди за Йорданов ден /Богоявление са свързани с вярата в здравоносната сила на водата – след църковната служба, свещеникът хвърля в реката кръст, а ергени се хвърлят в студената вода, за да го извадят. Според поверието, мъжът, който успее да извади кръста от водите, ще бъде здрав и щастлив.

То след студената водата ако не видиш гълъб над водата, не чуеш глас от небето и не разбереш цялото Слово не знам след кое. Казват, че когато се предадеш на студената вода(пуснеш студа в себе си) се изпитвало безпричинна, дълбока радост и чистота.

Небето "Се отваря" на предишната нощ. Можело да си пожелаеш всичко!

shttt stiga ste govorili e tva e mn eftino glupat4i

Да, обредността е изцяло свързана със Водата: Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила.

Щом Йоан Кръстител е намесен, значи е преход, врата, портал и т.н. Той е прехода и връзката между Стария и Новия завет, най-малкото.