Красавица

"Спаси себе си" означава да се спасим най-напред от първоначалното робство на разделението, от този вътрешен развод с живота и хората, от това съзнателно и несъзнателно състояние на борба, в което живеем.

Да простиш и да ти бъде простено! Това е начинът, по който се завръщаме от отчуждението към сближението, от враждебността към любовта.

Несъмнено ние никога няма да станем изведнъж подобни на Христа и Неговите истински ученици в делото на християнската любов.
Най-напред ние трябва да придобием смирено настроение на сърцето и да престанем да осъждаме нашите ближни.
Всъщност всички наши караници, разпри и дяволска злоба, довеждащи до унищожението ни един от друг, започват с осъждане и първопричината им е в това, че в нас няма смирено съзнание за нашето нищожество. Ние всички сме склонни да считаме, че сме по-добри от ближния. Наистина понякога, повлияни от спомена за своята греховност и немощ, достигаме до съзнанието, че нашите ближни са по-добри. Но това съзнание не е достатъчно дълбоко; и ние отново се връщаме към осъждане.

“Да, този мой брат в Христа падна днес, а аз ще падна утре; той е съгрешил, а аз в неговото положение бих съгрешил още повече. Но той ще се покае, а аз няма да се покая.” Когато пред нас започнат да осъждат нашите ближни, то ние сме длъжни да пресечем осъждането с мълчание, разговор на друга тема или да кажем: приятелю мой, да не забравяме думите на Христа: “Не съдете, за да не бъдете съдени” (Мат. 7:1),

и да помним, че Господ не е осъдил блудницата, уличена в прелюбодеяние и я е спасил от смърт; че Той не е осъдил Своите мъчители и даже се е молил за тях на Своя Отец. Ако ние мислим, чувстваме и постъпваме така, то в нашето сърце ще се зароди истинско християнско, т. е. смирено, неосъдително настроение. А докато го няма, ние не сме християни, та дори ако заради Христа сме извършили много големи дела и даже ако сме предали тялото си на изгаряне. Единствено при неосъждане на ближните ние ще достигнем истинска, християнска любов към своите врагове (естествено личните, а не Божиите). Тогава Господ няма да ни лиши от Своята милост и преди всичко от Своето небесно Царство.

"7. живот вечен на ония, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие;
8. ярост и гняв пък на тия, които упорствуват и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата." (Рим. 2:1)

в този контекст Дънов, Учителят казва подобно нещо: не се вглеждайте в грешките на хората, утвърждавайте в тях положителното, качеството и така ще ги повдигнете(по памет);
не става въпрос да не се обсъждат хората, но да не се осъждат в мислите ни;
"не съдете за да не бъдете съдени"

Много обичам Прошка.
Цяла година мога да съдя и ако не изпусна има един ден дето да прощавам.
А да простиш значи само едно да приемеш това, което се е случило, ама хич не ти изнася, че се е случило.
Прошката е вътрешна необходимост, достигане на ниво на осъзнатост, в което приемаш случилото се.

Има два типа хора:
- на едните им е зле ако не простят
- на другите име зле, че ги карат да прощават.

А ето какво казва Кастанеда за прошката:

" После ми хрумна идеята, че красотата й произли­заше от едно усещане за хармония, усещане за мир и спокойствие, за това, че си пристигнал, че си най-после на сигурно място. Чувствах как-вдишвам и издишвам леко и с облекчение. Какво прекрасно усещане за изобилие и цялост! Аз знаех без ни най-малко съмнение, че съм се срещнал лице в лице с Бога, изворът на всичко. И знаех, че Бог ме обича. Бог беше любов и опрощение.Светлината ме окъпа и аз се почувствах чист, освобо­ден. Плаках неудържимо, главно за себе си. При вида на тази сияйна светлина се чувствах недостоен, низьк."

Христяните казват, че човек осъжда, защото не осъзнава колко е низш. Казват че който не иска да изпадне в осъждение сутрин става с мисълта за смърта, а вечер си ляга с тази мислъл.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от orин на 06.03.08 18:46.

"...защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни."