От доста време се опитвам, обаче нещо май съм зациклил, та се чудя, ако човек наистина иска да прости на някого, обаче въпреки това не успява (нали се сещате, подсъзнание, неконтролируеми афективнии реакции и т.н.) какво би могъл да опита?
Много ще съм благодарен за споделен опит или каквото и да е:)

ще прозвучи твърде отвлечено, но трябва да намериш това което не ти позволява да загърбиш проблема, и да го конфронтираш.

най-простичко казано човек не успява да подминава неща защото е енергично свързан с тях. рекапитулацията дава възможност да се късат тези връзки, както и да прозреш подлежащите причини.

ако всичко това не помогне, и не можеш да си наложиш да преразгледаш всички релевантни събития водещи до сегашния момент, винаги можеш да пробваш с чувство за вина (от малки ни учат на това чувство така че няма как да няма ефект). представи си нещо гадно се случи със субекта на когото не можеш да простиш - тогава как ще се чувстваш, м?

Освен това, което ти каза ампаро.. можеш да говориш с човека и да изслушаш докрай неговата версия и причини. Но за да ти ги каже, трабва да усети у теб искрено желание да го чуеш, желание не да го съдиш или да отбиеш номера, като си направиш упражнението, а действително намерение да видиш ситуацията през неговите очи. Такъв разговор най-малкото може да извади наяве онова, което ти пречи да простиш.

"Мнозина вече си мислят че като приемат някои идеи, като понаучат това онова, ще прекарат живота си без мъчнотии. Това е вярно, но по-лекият и приятен живот ще бъде накрая, а в началото всички ще минем през големи мъчнотии и страдания. Това не трябва да ни плаши. Трябва да знаем, че колкото по-големи са мъчнотиите ни, толкова и по-големи постижения ни очакват. Човек става велик само когато минава през големи трудности и изпитания и ги преодолява. При това някои страдат повече, други по-малко. Това зависи от степента на тяхното съзнание. Колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова по-интензивни са страданията му. Защо са ни дадени страданията ли? Докато сме на земята страданията ни са неизбежни. Влезем ли в духовния свят - там е друго. Така, че да не избягваме страданията, но да се ползваме от тях. Много по-добре е да се научим да изследваме своя живот да дойдем до познание на своите добри и лоши черти. Тогава ще разберем, че всяко страдание крие в себе си някакво благо, което ние ще гледаме да оползотворим.
Трябва да вярваме на Божественото в себе си, трябва да вярваме в Божественото във всички хора, да се радваме и на най-малките Божествени идеи, защото те са тези, които са в състояние да разпръснат всяко отчаяние и обезсърчение. Те действат върху съзнанието ни и ни помагат да разрешим несгодите си. Трябва да пазим равновесието на силите си, за да не излезем от релсите на своя живот. Нека и обидите се сипят върху нас без да ни засягат и нарушават разположението ни. Има ли нещо лошо в това. Нали сме вече знаещи и не се подаваме на външни условия. Ще трябва да спрем и да помислим коя е причината за нашето неразположение - външна или вътрешна.
Материалният живот, в който се движим носи условия за създаване на характер. Тук именно ще срещнем нашия неприятел, който ще ни разтърси. В борбата с него ние ще се калим. Справедлив е нашият неприятел. Той е изпратен от разумния свят да предизвика мислите ни, да ни застави да мислим. Ние ще се калим в борбата с него и след време ще станем герои. И каквото да ни говори той, ние не трябва да се обиждаме. Той е средството, с което ни възпитават.
Трябва да помним, че трудностите през които минаваме са нашите неприятели, с които в дадения случай не хармонизираме. След време ще хармонизираме с тях и те ще станат наши приятели.Трудностите са живи и разумни сили, с които можем и да разговаряме. Трябва да спазваме законите на живота, за да можем да преодоляваме гъстата материя, в която живеем.
Като работим съзнателно върху себе си човек достига до познаване на вътрешните сили в себе си, както и на външните сили, които правят времето добро или лошо, благоприятно или неблагоприятно. Той изучава средата, в която живее, условията, които му съдействат или противодействат и т.н.
Само по този начин той разбира своите състояния и лесно се справя с тях. Иначе изпада в различни състояния: тъжни или весели, без да знае причините им, поради което се гневи, сърди на обкръжаващите. И в края на краищата вместо да си помогне да се освободи от тежкото си състояние, той го влошава.
Човек трябва да бъде пластичен да познава силите, които действат вън и вътре в него, така че като започнат да го атакуват да се връщат назад без да го засегнат. Колкото пъти падне на земята, веднага да се изправи на краката си неповреден. Хората стават по-чувствителни, дарбите и способностите им се развиват повече, амбицията им за проявяване за постижения расте, но външните условия са ограничени - не дават простор на човека да се развива. Какво трябва да правим в това положение? Като изучаваме законите и влезем в тон с Програмата, като работим за цялото, а не за себе си - тогава никой не ще ни докосне.
Трябва да запомним: Никой не може да ни избави от изпитание и страдание. Каквото и да правим, те ще ни следват. Закон е: Само смелите хора се поставят на изпитания, а не и страхливите, само на способни ученици се задават трудни задачи, а не и на неспособните, само на силните хора се дава да носят товар, а не и на слабите. Да държим в ума си тези мисли и да вървим напред.Докато държим връзката си с Бога и с Неговите закони никой не може да отнеме живота ни.
Бог ще се погрижи да научим пътя и ще ни помогне да носим товара."

А може би трябва да благодариш на човека който ти смяташ за виновен и че уж трябва да му простиш.
Може би е твоя УЧИТЕЛ, виновният пред теб, доброволно приел трудното превъплатение в човешко тяло и доброволно решил да направи този компромс специално за теб като се яви "виновния" в този ти живот. Може би прави този огромен жест заради това, че те обича и сте стари приятели в духовния свят...а може би твоя приятел ще се разочарова, ака ти въпреки скъпия жест нищо не ще разбереш и научиш, а може би и ти самия ща съжаляваш за пропуснатия шанс...може би...
Защо да не го използваш...
Така аз прощавам...и не ми е лесно...но никога не съжалявам

Че кой друг, ако не ние!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моят опит...
Спри да го съдиш. Приеми го такъв какъвто е. Осъзнай, че го обичаш и за това искаш да му простиш. Направи го без никакви очаквания към човека.
Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз не мога да простя, докато не видя в отсрещната страна разбиране на онова, което е сторила.
А като се появи разбиране, изчезва и идеята ми, че тя нещо е сгрешила, и се появява идеята ,че за нея това е било просто поредната опитност.

С две думи, не прощавам, докато оттатък не разберат какво са сторили.
Добро, лошо, така е при мен.

да изпитваш вина е на това му викам средство за облекчаване. клин клин избива а от време на време и некой зъб

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А пък аз си мислех , че прошката е много личен акт и не зависи от отсрещната страна.
Прошката е отказ от това да вляза в ролята на жертва.
Т. е това , че някой ме е засегнал и съм се разстроил е мой личен избор и нося за това отговорност.
Аз не мога да нося отговорност обаче за действията на засегналият ме.
Тук е ролята на осъзнаването , че никой не прави нищо заради Нас .
Всеки живее в собственият си Сън.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ма миличък или миличка, аз не казвам какво пише из дебелите книги, че трябва да е.
Казвам аз какво правя.
Което пише в дебелите книги си го четете сами.

ало, нацепения, като си толкова духовит, земи дай ти някой практически съвет, а не само да намираш кусури на моите, а

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите