|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
Тема
|
Смирението
|
|
Автор | нeperиcтpиpaн (Нерегистриран) |
Публикувано | 29.08.07 12:07 |
|
В Библията се казва ако ти ударят едната буза да си подадеш и другата.
Така си обяснявам смирението.
Войнско ли е това поведение и тази пасивност?
| |
Тема
|
Re: Смирението
[re: нeperиcтpиpaн]
|
|
Автор | roza (Нерегистриран) |
Публикувано | 29.08.07 12:17 |
|
Воинът е смирен, когато приема, че има сили, които управляват живота и смъртта на тази Земя. Смирен е когато се е освободил от чувството си за собствена значимост. Не бих го нарекла пасивност, а и вероятно има значение в какъв контекст е използван цитата от Библията.
| |
|
Воинът приема съдбата си, каквато и да е тя, с пълно смирение. Той приема смирено себе си такъв, какъвто е, не като повод за самосъжаление, а като живо предизвикателство.
На всеки от нас му е нужно време, за да разбере това и да го изживява пълно. Аз например мразех дори споменаването на думата „смирение“. Аз съм индианец, а ние, индианците, сме били винаги смирени и нищо друго не правим, освен да свеждаме глави. Мислех си, че смирението не е качество на един воин. Колко съм грешал! Сега вече зная, че смирението на воина не е смирение на просяк. Воинът пред никого не свежда глава, но и не допуска никой да свежда глава пред него. Просякът от своя страна непрекъснато пада на колене и ближе подметките на всеки, който му се струва по-горен от него; но в същото време иска от по-нискостоящия от него да ближе неговите подметки.
Затова ти казах днес, че не знам какво е да се чувстваш учител. Аз познавам само смирението на воина, а то не ми позволява да бъда учител на никого.
| |
Тема
|
Re: Смирението
[re: нeperиcтpиpaн]
|
|
Автор | asc (Нерегистриран) |
Публикувано | 29.08.07 12:40 |
|
Войн не е човек който воюва с другите, а води битка в себе си.
Мисля че Исус е имал предвид да позволим негативността която сме предизвикали да се изрази и да продължим напред по-малко обвързани с робските вериги на кармата. Бабаджи също казва като ни "атакуват" да не отговаряме.
Това май няма нищо общо със смирението което е дълбокото убеждение че всички сме едно.
| |
Тема
|
Re: Смирението
[re: нeperиcтpиpaн]
|
|
Автор | opтo (Нерегистриран) |
Публикувано | 29.08.07 12:49 |
|
Един мой приятел нарича това поведение овчота.
Воинското смирение е способност да приемеш неизбежното без оплакване.
| |
Тема
|
Re: Смирението
[re: al_quimia]
|
|
Автор | cънyвaч (Нерегистриран) |
Публикувано | 29.08.07 12:53 |
|
Исис казва и "Блаженни бедните духом"-в този смисъл, дон Хуан изразява същото блаженство
| |
Тема
|
Re: Смирението
[re: opтo]
|
|
Автор | Бoмбaдил (Нерегистриран) |
Публикувано | 29.08.07 12:55 |
|
не е това-
но на даден етап, може да мине
| |
Тема
|
Re: Смирението
[re: Бoмбaдил]
|
|
Автор | roza (Нерегистриран) |
Публикувано | 29.08.07 13:15 |
|
Сетих се за едно нещо, в което са вярвали в една древна страна - че при смъртта си душата на човека била посрещана от едно божество, което държало в ръцете си везна. Върху едната страна на везната стояло перо, а от другата божеството слагало душата на човека. Ако сърцето било по-тежко от перото, душата отивала в царството на мрака, а ако е леко, колкото перото, отивало в светлия духовен свят.
| |
Тема
|
Re: Смирението
[re: asc]
|
|
Автор | нeperиcтpиpaн (Нерегистриран) |
Публикувано | 29.08.07 13:44 |
|
Получил си да кажем осмия шамар. Виждаш, че човекът изпитва удоволствие от постъпките си, намерил е "златната-овча среда" за лошотиите си, от които се храни.
Душата ми е на едно мнение с разума, но не пее.
| |
|
И да и не.
ДХ беше казал, че воинът не седи на средата на пътя в очакване някой да го напердаши.
Но ДХ сам отива при своя тиранин, който го е скапвал от бой.
Това, че някой си подава и другата буза само по себе си не е смирение. Човек може да си подаде бузата или да смачка противника си и да бъде смирен и в двата случая, както и обратнота - да не е смирен.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
|
|
|