В Библията се казва ако ти ударят едната буза да си подадеш и другата.
Така си обяснявам смирението.
Войнско ли е това поведение и тази пасивност?

Воинът е смирен, когато приема, че има сили, които управляват живота и смъртта на тази Земя. Смирен е когато се е освободил от чувството си за собствена значимост. Не бих го нарекла пасивност, а и вероятно има значение в какъв контекст е използван цитата от Библията.

Воинът приема съдбата си, каквато и да е тя, с пълно смирение. Той приема смирено себе си такъв, какъвто е, не като повод за самосъжаление, а като живо предизвикателство.
На всеки от нас му е нужно време, за да разбере това и да го изживява пълно. Аз например мразех дори споменаването на думата „смирение“. Аз съм индианец, а ние, индианците, сме били винаги смирени и нищо друго не правим, освен да свеждаме глави. Мислех си, че смирението не е качество на един воин. Колко съм грешал! Сега вече зная, че смирението на воина не е смирение на просяк. Воинът пред никого не свежда глава, но и не допуска никой да свежда глава пред него. Просякът от своя страна непрекъснато пада на колене и ближе подметките на всеки, който му се струва по-горен от него; но в същото време иска от по-нискостоящия от него да ближе неговите подметки.
Затова ти казах днес, че не знам какво е да се чувстваш учител. Аз познавам само смирението на воина, а то не ми позволява да бъда учител на никого.

Войн не е човек който воюва с другите, а води битка в себе си.

Мисля че Исус е имал предвид да позволим негативността която сме предизвикали да се изрази и да продължим напред по-малко обвързани с робските вериги на кармата. Бабаджи също казва като ни "атакуват" да не отговаряме.

Това май няма нищо общо със смирението което е дълбокото убеждение че всички сме едно.

Един мой приятел нарича това поведение овчота.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Исис казва и "Блаженни бедните духом"-в този смисъл, дон Хуан изразява същото блаженство

не е това-

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сетих се за едно нещо, в което са вярвали в една древна страна - че при смъртта си душата на човека била посрещана от едно божество, което държало в ръцете си везна. Върху едната страна на везната стояло перо, а от другата божеството слагало душата на човека. Ако сърцето било по-тежко от перото, душата отивала в царството на мрака, а ако е леко, колкото перото, отивало в светлия духовен свят.

Получил си да кажем осмия шамар. Виждаш, че човекът изпитва удоволствие от постъпките си, намерил е "златната-овча среда" за лошотиите си, от които се храни.
Душата ми е на едно мнение с разума, но не пее.

И да и не.

ДХ беше казал, че воинът не седи на средата на пътя в очакване някой да го напердаши.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите