|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
|
Писанието казва: "Бог не е само на Небето; Той живее в сърцата на смирените". Следователно, първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да заживее във вас, е смирението. Но това смирение не е като смирението на една овца: като ви набият или счупят краката, да кажете "няма какво да се прави!" Не е смирение, когато ви вземат всичкото богатство, да кажете "ние се смирихме." Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, доброта, да съзнаете и да кажете: "Господи, Ти разполагаш с всичко, каквото имам."
"The deeper in the woods you get, the more nuts you find!"
| |
|
Следващиа цитат не е съвсем по темата за смирението, но има някаква връзка...
Когато пророк Илия отишъл в пустинята и се предал на пост и молитва и когато дошла буря и огън, а Илия закрил очите си, Бог не е бил в бурята и огъня, а в тихия глас, който говорел. Господ не е във вашите страдания, във вашата сила, във вашите знания. Къде е?
В Любовта. Ако любите, Той е във вас. Не любите ли, няма Го. И вие трябва да любите, туй е законът. Ние не любим, а чакаме хората да ни любят. Това значи да седим пред печка и да чакаме да ни донесе друг дърва да се стоплим. Ние, ние сами трябва да имаме туй гориво, което да използват
и други...
"The deeper in the woods you get, the more nuts you find!"
| |
Тема
|
Re: Смирението
[re: нeperиcтpиpaн]
|
|
Автор | asc (Нерегистриран) |
Публикувано | 29.08.07 14:26 |
|
Май имаш редвид някакво покорено поведение което някой би могъл често да изполва?
Първо война би направил всичко възможно да няма нищо общо с кукумиги каквото и да му струва. И затова шамарите биха били от хора или обстоятелства които среща еднократно. Също начина му на себедържане би бил такъв че да не окуражава изполвачество в каквато и да е форма. Например някой те удари но вижда едни спокойни, мислещи и никак не слаби очи насреща. Повечето биха се стъписали на такава реакция.
Знам че в началото няма как да бъде така, но ако се използва по малко от всичко с времето ще се натрупа толкова енергия че хората трудно ще се осмеляват да мислят за грубости.
Незнам дали Христос е имал предвид толкова буквалното разбиране колкото постигане на съзнание за грациозно разплащане с дълговете ни.
| |
Тема
|
Re: Смирението
[re: нeperиcтpиpaн]
|
|
Автор | opтo (Нерегистриран) |
Публикувано | 29.08.07 14:35 |
|
Нашият нежелан компаньон ме погледна в очакване да бъде поканен да сподели ястието ни. Ако бях сама, той положително щеше да ми се трапоса против волята ми. Но Клара явно имаше друго намерение и реагира много решително. Тя скочи с котешка пъргавина, надвеси се над мъжа и го погледна право в очите:
— Изчезвай, влечуго! — изкрещя му тя на испански. — Как смееш да сядаш на масата ни. Моята племенница не е някаква евтина курва!
Позата й внушаваше такава сила, а тонът и гласът й бяха така шокиращи, че всички в салона застинаха. Очите на всички се насочиха към нашата маса. Мъжът се сви с такъв жалък вид, че го съжалих. Той просто се изниза от стола и почти пълзешком се измъкна от ресторанта.
МАГИЧЕСКИЯТ ПРЕХОД
Тайша Абелар
Каква библия, каква пасивност?
| |
Тема
|
Re: Смирението
[re: opтo]
|
|
Автор | roza (Нерегистриран) |
Публикувано | 29.08.07 14:47 |
|
Смирение, а не пасивност
| |
|
в темата ти се крият няколко аспекта:
В Билиятата... на друго място се казва да прощаваме на тези които ни унижават, спомни си "прости им отче, те не знаят какво вършат" - това е начина на Човека Божи; да простиш означава да се освободиш от човека, който те е набил, без да се смущаваш от "някакъв си шамар";
кой си ти? егото? "не приемай нищо лично" е писано в една друга книжка, защото това поражда верига от събития,породени от реакцията на ума, егото, ЧСЗ-то; неправи!
Тук идва следващия момент: докато те пребиват от бой -събирай сведения за своя противник, изчакай подходящия момент и тогава вложи силата си в едно безупречно действие... в тоя смисъл не си пасивен и не чакаш овчедушно присъдата си, просто вкарваш в действие правилата на воина;
може да се разледа откъм победител/победен, но... стоп!
| |
Тема
|
Re: Смирението
[re: roza]
|
|
Автор | orto (Нерегистриран) |
Публикувано | 29.08.07 14:55 |
|
Ти го каза много хубаво по-нагоре.
Воина приема природните дадености, но никога не приема, че е лист на произвола на вятъра и не се оставя теченията да го подмятат насам-натам като медуза.
| |
Тема
|
Re: Смирението
[re: orto]
|
|
Автор | нeperиcтpиpaн (Нерегистриран) |
Публикувано | 29.08.07 15:13 |
|
Как разбираш това да "не се оставя теченията да го подмятат насам-натам като медуза", на практика?
| |
|
Децата много обичат да си фантазират. Четат Библията редовно и си фантазират. Никъде в бибилията не пише подобно твърдение. Ако ти ударят едната буза и т.н. - това е смирение. Тава са фантазирания. Ама децата така растат фантазират си разни работи.
Аз пък си фантазирам за Тонала и Нагуала. Като се ражда човек и Тонала изземва всичко. После Нагуала и т.н., ако има нататък. Единствената цел е да се постигне цялостност. И еднин много голям шанс е да имаш съзнание и да постигнеш цялостност на Тонала и Нагуала.
| |
Тема
|
Re: Смирението
[re: roza]
|
|
Автор |
Vex (fey) |
Публикувано | 29.08.07 15:24 |
|
Религията е събиране на енергия да видиш това, което е. Тя не е разпиляване на енергия, за да избягаш в това, което би трябвало да бъде.
Като ти ударят еди какво си, ти трябва незнам си какво.
Редактирано от Vex на 29.08.07 15:25.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
|
|
|