Интересно ми е какво всъщност поражда Чувството за Собствена Значимост? Какво стои зад него и го храни?

Защо човек в един миг се оказва отделен от един безкраен океан, който, ако само за миг осъзнае и изживее, никога не може да има Чувство за Собствена Значимост? И докато човек е в окена то липсва, а когато излезе от него пак нахитрява, подтикван от желаието да бъде специален, значим и велик?

Според мен Чувството за Собствена Значимост е място на силата.
Всяка сила е в покой докато не и се окаже напрежение. Свойството на човешката воля е да оказва напрежения.
Не мога да кажа как, кога и защо точно върху това място на силата действа понякога волята, но предполагам, че е най икономичното място за защита.
В представите ми енергията е много ценно и скъпо нещо и ние хората сме единствените същества във Вселената, който сме потопени в енергиии, произвеждаме, съхраняваме или разхищаваме...за което и ще носим отговорност...в смисъл ще бъдем оценени...предполагам на трудният ти въпрос

Че кой друг, ако не ние!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чувството за Собствена Значимост e следствие от инстинкта за самосъхранение. Без това чувство нищо живо не може да оцелее. Ако не възприемаш себе си като нещо важно няма причина да се грижиш за себе си и да пазиш здравето и живота си. Т.е. в основата си това чувство е необходимо.
Върху тая основа обаче израства и другата, гнилата част.

Чувството за собствена значимост се поражда само от две неща едното е: създаването на дуалности (Аз съм добър - ти си лоша.) и отношения (Ти си добра, ако признаеш, че съм прав). С това проблемите не свършват, а започват.
Използваемата част е следната:
Когато човек има желания и изисквания към заобикалящия го свят те се базират не на действителността, а на чувството му за собствена значимост.
Непрекъснатите му ПРЕТНЦИИ към света не могат да бъдат удовлетворени, зщото не почиват на действителността, а на чувството му за собствена значимост.

При мен ето така се появи чувството за собствена значимост.
Един хубав ден майка ми подтикната от безмилостно тракащия биологичен часовник и подходящата овулация и от другата страна тате, който си е взел заплатат и я е изпил половината до 19 часа същия ден, са силно привлечени. Единия от земното притвгляне и кревата, а другия от първия. В състояние на пълна безсъзнателност за пространство време и постъпки съм сътворен. После са се и обикнали. След няколко месеца се взимат за пред хората и бога. Не съм копеле както повечето твърдят.
С този начален капитал старта е даден.
Всеки ден бях обсипван с безумна обич, която никой от родителите ми не можеше да даде на другия. Обичания бях аз. Всеки от тях казваше 'Най-много обичам теб и искам най-доброто за теб, за това слушай и изпълнявай това което ти говоря.'
В училище имаше деца с по-ниски оценки от мойте. Имаше и деца с по-добри оценки. Едните бяха тъпи и аз бях по добър от тях, другите бяха зубрачи и натегачи и аз пак бях по-добър от тях. Аз бях най-добрия от всички или така казваха нашите. Мен ми харесваше.

Непрекъснато растящите ПРЕТЕНЦИИ, които имах към живота, не се удовлетворяваха и за да не се изложа, Аз при всеки провал увеличавах напъна и чувството си за собствена значимост. И един момент цялата енергия, която имах отиваше не за движение, а за подържане на значимостта ми. Не се борех за постижения, а се борех да запазя статута на значимостта.

Интересно на какво се дължи графоманската страст на повечето хора в тоя клуб?
Пишете, пишете, пишете... и защо пишете?
Нещата са прости. На увството за собствена значимост се дължи всичко хубаво в нас, но и всичко гнило. Гнилото трябва да се изчисти и да остане само здравото.

Можеш ли да разделиш в себе си здравото от гнилото като съставки на чувството за собствена значимост?

Не е ли по-лесно да няма нищо хубаво и нищо лошо в теб, от колкото да го делиш на хубаво и лошо на базата на това същото чувстово за собствена значимост.

От Окена се излиза обикновенно за да може да го манипулираш с Тонала си. Докато си част от Океана можеш да ползваш само Нагуала и неможеш да го превръщаш в атрибут от Тонала.