|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
Тема
|
Цветето
|
|
Автор |
eoa (космополит) |
Публикувано | 25.06.07 18:44 |
|
На Рожденния ми ден, по най-банално тонален начин ме издебнаха и ми подариха цвете. Въпреки че, самата аз отдавна нямам такъв, щот съм се постарала като една примерна воинка да си го залича от личната биография. Рожденния ден, де. От години никви бонбони, никви торти, черпни и тям подобни лиготни. Аз воин ли ша ставам или лукова глава.
Но, нали още не съм изнамерила начин да попадна в държавния административен регистър и да му тегля кибрита, ЕГН-то още не съм си заличила. Тва, казват, било уж невъзможно. Ма наскоро разговарях с една дама, за сведение не е безстопанствена ромка, коят си го е заличила по някъв невероятен начин, ма сега иска ново да си вади. Е, точно тоз проблем ни многоуважавания ни от всички Дон Хуан и многообичния ни Кастанеда не са го имали, щот по тяхно време никви ЕГН-та не е имало, най-малко пък в Мексико.
Та, издебнаха ме значи и ми подариха цвете. И то не ква да е китка, дет ша увяхне от ден до пладне, колкот да отбият номера, ами цвете в саксия. Щеше ми се да го фана и да го изтърбуша аламинут, но не знам как го замъкнах вкъщи и го бутнах къде да е.
По природа имам "лека ръка". Демек, каквото пипна и го бучна в земя се захваща и расте като подивяло, та ме викат за “кадем” да им садя цветя, разсади и секви треволяци. Кат взех да ставам воин, обаче, проявих неимоверни усилия да изкореня тоз си вреден тонален грях, от който всички домакини и земльолюбци са болни. Изкорених де що треволяци се намираха из къщи, махнах всички зелени и живорастящи боклуци. Зор видях с кактусите от времето на прабаба ми, оцелели от 3 поколения, но им видях сметката накрая и на тях. Нямаше къде да се дянат при такъв воински садизъм и сдадоха багажа.
Та, отначало на подареното цвете – нула фнимание. Викам си, от само себе си ша предадеш богу дух и няма кво да си давам зор с тебе. Мина се време, обаче, гледам стои си, “расте, но не старее”, дето има една дума, хили ми се насреща и не ще да мре. Малко му пожълтели листата, ма големи едни и растат, мазни и големи, че да се скъсаш от яд. И нови израсляци се подават даже. Бе, викам, чакай ти да ти гледам аз на тебе сеира, да те видя докога ша си придаваш важност без вода, без торене, без разсаждане и тям подобни умилителни обгрижвания.
Няма, братче. Не ще да пуква и не ще. На всичко отгоре, който от дет завърне и докат се усетя да предупредя хуква да го полива. Сложих надпис “Не се полива”. Махат надписа и пак наливат. Един път даже с недопита чаша чай го поляли. И кво му стана от тоз чай ли, от що ли, като почна още по-настървено да расте, като ненормално. Бе чудя се, къф ша е тоз мутант, кво ша е тва животно неизвестно. Сума ти женоря съм чувала да се оплакват, кви били тез нови цветя, че линеели. Ма да додат да видят тоз дзвер у дома, как са е разхайтил и расте на воля.
Така избуя, че саксийчето не се вижда никакво. Рекох си, бе точно “акъл-море, глава – шамандура” ша излезе твойта работа. Все един ден щи стане светът тесен, демек саксията де. Да, ама не. Нищо му няма. 8-9-10 месеца минаха, кога полято, кога не, повечето не, а и помен няма да се затрива.
Накрая един случаен посетител ме прасна по чутурата с изявлението си, че тва цвете приличало на мен. Т.е. не приличало, ми аз съм се била вселила в него. И като ме нямало у дома, всъщност съм била там, щото го гледало като мен и даже му казало да си затвори дюкяна.... Ееее, тоз направо ме разби. Ега ти дяволското цвете... ся чак му разбрах контиката..
Верно, че не съм за тоз свят, тесен ми е като саксията на цветето и на карък ми е, наопаки ми е... не, че не мога да вирея... напротив даже... колкото той мене по-така, толкова аз него по-инак... с една дума “любим се на инат”, че да видим къде ще му излезе краят...
Из цикъла "Разкази с неочакван край"
автор ЕОА
Редактирано от eoa на 25.06.07 18:55.
| |
Тема
|
Re: Цветето
[re: eoa]
|
|
Автор |
ease () |
Публикувано | 25.06.07 18:48 |
|
един въпрос: защо ако ще ставаш воин да трябва да си изхвърлиш цветата и да е зле да имаш растения?
не схванах логиката и смисъла на този постулат
| |
Тема
|
Re: Цветето
[re: ease]
|
|
Автор |
eoa (космополит) |
Публикувано | 25.06.07 18:57 |
|
бе виж ся... няма смисъл да си блъскаш тиквата с таквиз въпроси, на коит няма отговор... не е ли ясно... нещо, дето е имало за мен смисъл е било само за мен си смислено и тва е... за никой друг мож да няма смисъл, но за мен си е било джелезно смислено
пикай и на логиката и особено на постулатите, да му са не види..
| |
Тема
|
Re: Цветето
[re: ease]
|
|
Автор |
eoa (космополит) |
Публикувано | 25.06.07 19:00 |
|
апропо, сетих се...
тогаз си мислех, че да гледаш цветя са женски домакински лиготни и не подобават на воинката.. никъде в книгите не пишеше, че воинките отглеждали домашни саксийни цветя...
не че ся не мисля същото, но мисля, че вече и като пекана воинка, мога да оправдая такваз една прикриваческа постъпка, като гледане на едно саксийно цвете...
| |
Тема
|
Re: Цветето
[re: eoa]
|
|
Автор |
ease () |
Публикувано | 25.06.07 20:51 |
|
стремежа към красивото не е лиготене
красивото е заложено в самата същост на вселената
лиготене и его е да станеш сух и корав за да не би някой да си помисли,че не си достатъчно воин
в Магическият Преход се описва една доста красива къща...не изглежда магьосниците да са имали нещо против красотата и растенията
Същото важи и за изпитването на любов и състрадание.Някой хора решават, че за да са големи войни трябва да са нечувствителни и жестоки.Това за мен е тоталното лиготене--да пренебрегнеш основен закон във вселената--за уважение към живота за да си некъф кастанедски вариант Джеимс Бонд.
| |
Тема
|
Re: Цветето
[re: eoa]
|
|
Автор |
Dani (безкраен жест) |
Публикувано | 25.06.07 21:01 |
|
Ти разбра ли сега какво направи глупачке. Това твое цвете изглежда нещо като твоя образ на нагуала ти.
И ако е така сте много свързани и не трябва да го показваш на разни разнообразни любопитковци, че човек не трябва да разкрива всичко от себе си. Не трябваше и да ни разказваш за него и да разкриваш тайната си на такива смръдльовци като нас.
Допускаш същата грешка каквато направих преди три-четири месеца. През февруари и март разказах и показах котарака Томи. Това беше същество нагуал, което като се обърнеше на ляво виждаше зад смъртта, а като се обърнеше надясно гледаше живота. И погледа му се извисяваше над всичко това. И уроци по бузупречност можеше да ти даде и на знание да те научи и всички книги дето си чел можеше да ги замести с едно докосване до теб.
Ама Томи умря на връх първи април, щото изглежда започнах да говоря за него и Силата си го прибра за да запази тайната му.
Сега и ти постъпи глупаво като мен и разказа за твоя нагуал на нас. Какво ли ще има да става, ама очите ти нека да са на четири - по две за първото и второто внимание, а ако имаш и допълнителни усещания и тях впрегни да гледаш сега какви чудеса ще станат.
И нищо повече да не си казала на никого за цветето щото всяка тайна е за това да си е тайна и който я разкрива трябва да се срещне с оня който я налага. Пък аз не съм сигурен, че можеш да издържиш при такава среща във второто внимание.
Ходи и се моли в църква и пали свещ да мине всичко благополучно. Ходи да ти баят баячки и всичко да се размине. Пии някакви билки и светена вода поръси в къщи, да бяга всичко. Иди на плажа гледай как изгрява слънцето и нека да ти освети очите и да огрее тъмнината в теб, че ако има нещо което се надига и е лошо да бяга далече от тебе.
Ела НАМЕРЕНИЕ, промени ВЪЗПРИЯТИЕТО ни, донеси ни ПОЗНАНИЕ да посрещнем НЕПОЗНАТОТО зад хоризонта.
| |
Тема
|
Re: Цветето
[re: eoa]
|
|
Автор |
anacondaa (непознат
) |
Публикувано | 25.06.07 22:05 |
|
neshto mi ubqgva abstraktnoto qdro na taq tema.a pak ako imash rastenie ili jivotin4e trqbva da gi gledash kato o4ite si ina4e nqma smisal da gi tormozish.to i tvoq volador moje da te 4aka da izsahnesh kato cvete!
| |
Тема
|
Re: Цветето
[re: eoa]
|
|
Автор | amparo (Нерегистриран) |
Публикувано | 25.06.07 23:07 |
|
ех че дълго, домързя ме да го дочета
нали уж ти умираха цветята? па сега разправяш че мушкатото гадно не щяло да изсъхва. нещо или понеделника не ми е ден, или ти е твърде засукана мисълта
| |
|
нейния воладор да не е тъп да да я чака да съхне. Той си я полива и тори, и четка и прочее...Той е истински воин, а не се прави на пич жертвайки млеконадоя си за глупости.
| |
Тема
|
Re: Цветето
[re: eoa]
|
|
Автор |
ибpaxим (quin jazz) |
Публикувано | 26.06.07 14:37 |
|
..."банално тонален начин ме издебнаха и ми подариха цвете. Въпреки че, самата аз отдавна нямам такъв, щот съм се постарала като една примерна воинка да си го залича от личната биография. Рожденния ден, де." правено-недонаправено, как ша та забрави сфета, а? с таа Уста!? никога...не се надай! или исчезни вдън гори тилилейски или изпий морето. Ха така.
Пък аз си гледам котките и на ум не минава да ги затривам - ха така! Глупости! некакви, не-до-мисляци пльоснати на масата да ти са смеят на щуртийта - ми засрами са(ак моеш)
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
|
|
|