Как да определя имам ли 'Правилен Тонал' или 'Верен Тонал'?
Не правилно подреден, а 'Правилен Тонал'.

Комунистите имаха един много хубав лаф : всяка крива, успоредна на априлската линия на Партията е права.
Та така и с тонала.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В зависимост от състоянието на всеки индивид тоналът може да бъде слаб или силен. Например когато някой човек се предаде, тоналът му отслабва. Тоналът на млад, но грохнал човек, е немощен, слаб. Воинът, който се бори, има силен, правилен тонал, за разлика от обикновените хора, които в най-добрия случай имат верен тонал.

"The deeper in the woods you get, the more nuts you find!"

ако няма хармония между думи, мисли и дела, тонала не е правилен.
(сега не ми се отваря страничната пътека "ами прикриването?", щото и то отговаря на тези условия)

ДХ някъде казваше, че има два слоя- този на вътрешния нагуал и този на тонала. И ако между тях има противоречия, тонала не е правилен.
То всъщност няма как да е и иначе де- безупречността прави точно това- хармонизира двата "слоя".
Та правилен тонал е тонала с повече безупречност и с повече чиста връзка между нагуала в теб и ума.
лесно се познава за себе си: зависи колко често се хващаш в противоречие.

Как да разбера дали имам поне 'Верен Тонал'?
Съществува ли начин да се разбере?

ами като си отговориш на въпроса имаш ли често вътрешни противоречия, има ли често разминаване между мисли и дела и думи, има ли често слубая когато отвътре ти се иска едно, а ти правиш друго...
ти знаеш отговорите на тези въпроси

Мерси.

Изнервих се вече. Никой не ми казва как да разбера дали имам Верен Тонал. Вие как разбирате дали имате Верен Тонал?
Или себепознанието не засяга такива въпроси.
Тук сега се възмущавам по-надолу:
По е лесно да се говори за Свободата, Абстракта, Безупречността, Крилете на възприятието. И някой като иска нещо просто да му помогнете и ето какво става.

- Какво е истински тонал? — попитах аз.
- Просто тонал, който е правилен, уравновесен и хармоничен. Най-общо казано, всеки тонал има две страни — продължи той. — Едната е външната, крайната част, повърхността на острова. Тя е свързана с действието и постъпките, тя е по-груба. Другата страна е преценката и решението, вътрешният тонал — по-фина, по-недоловима и по-сложна.
Истинският тонал е тоналът, при който двете нива са в съвършена хармония и равновесие.

***
- Наблюдавай много внимателно тези две жени — каза той. — Но не като личности или лица, които имат нещо общо с нас — виж ги като тонали.
Двете жени стигнаха до основата на стълбите. Движеха се, сякаш грубият камък беше мраморен и всеки миг можеха да се подхлъзнат и да загубят равновесие. Вървяха хванати под ръка, подкрепяйки се една друга с тежестта на телата си.
- Погледни ги! — каза с понижен глас дон Хуан. — Тези жени са най-добър пример за най-окаяния от тоналите, който може да се намери.
- Тези жени не са толкова стари и телата им не са чак толкова немощни, но въпреки това едва кретат. Всичко в тях е потискащо — дрехите им, миризмата, поведението. Защо, мислиш, че е така?
- Може би така са се родили — казах аз.
- Никой не се ражда така. Ние сами се правим такива. Тоналът на тези жени е немощен и плах.
- Какво означава да видиш човек като тонал?
- Означава да престанеш да го преценяваш в морален план или да го оправдаваш, че бил като листо на произвола на вятъра. С други думи, това значи да виждаш човека, без да го смяташ за отчаян и безпомощен. — Ти знаеш съвсем точно за какво говоря. Можеш да прецениш този човек, без да го осъждаш или оправдаваш.

***
- Бога ми, ти успя! Виж какво идва. Едно момиче!
Той посочи с глава към една млада жена, която пресичаше парка и приближаваше към нашата пейка. Дон Хуан каза, че тази млада жена е „истински тонал".
Не можех да различа ясно чертите на младата жена, въпреки че все още имаше достатъчно светлина.
Изтичах след нея и я помолих за някакво упътване. Бях съвсем близо до нея. Тя беше млада, сигурно към двадесет години, средна на ръст, много привлекателна и спретната. Очите й бяха ясни и спокойни. Докато разговаряхме, тя ми се усмихваше. Имаше нещо подкупващо в нея. Хареса ми, така както ми бяха харесали и тримата индианци.
Върнах се на пейката и седнах.
- Воин ли беше тя? — попитах аз.
- Не съвсем — отвърна дон Хуан. — Ти все още нямаш достатъчно сила, за да доведеш воин. Тя е просто правилният тонал. Този, който може да се превърне в истински тонал. От тях произлизат воините.

“Сказания за Силата”

"The deeper in the woods you get, the more nuts you'll find"