Като гледам реакцията на почитателите на джаза в този клуб за мен е вън от съмнение, че тази почва няма да намери музика у нас. Или иначе казано джаза се превърна в блус.

джаз никога не е имал кой знае колко голяма почит в България. а относно твоите теми и това, че не получават отговор мога да кажа само, че ти пишеш за разни рок, етно и фюжън изпълнители, а не за джаз

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Сега не се казва "да скова кочина"- а "да реализирам кочина", горкият Йовков!" репликата не е моя а на Тодор Колев от "Опасен чар". Относно малкото теми за които съм писъл, спорно, много спорно....
Джаз-рока не може да бъде изпъден от стилът майка наречен Джаз.
Това автоматично би ни накарало да игнорираме работата на Майлс Дейвис след 1969г.

"автоматично би ни накарало да игнорираме работата на Майлс Дейвис след 1969г."

фюжъна не е джаз, а последствие от него и основна причина за неговата смърт. а относно Майлс след 1960г. -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дрън-дрън........Джако Пасториъс, Дрън-дрън.....Хърби Хенкок, и прочие убийци на джаза!
Изказването ти е меко казано крайно!
Джон Маклафлин вместо китара държи АК-7.62мм!
Истината е, че подобни разделителни линии са ненужни, да се отрече правото на развитие и разклонение на един, бих казал най-демократичен стил в музиката е пълно безумие!
В съвременната терминология за стиловите в джаза се появиха най-различни понятия, които описват комерсиални течения, но струва ми се разделението би трябвало да бъде правено на добра и лоша музика/харесва ми-не ми харесва/ или на добри и лоши пиеси.
Джаза не е музика за сноби...Джаза не е нечий калъп, по който да се съизмерява. Нещо повече, убиец на джаза може да бъде онзи, който прави опити да го дефинира.
А, yellow jackets имат не лош нов албум!

Нито ти си прав нито леко. Джаза не умира. Напротив, развива се добре. Почитателите му никога не са били много. А колкото до леко - той пък поставя джаза в граници което само по себе си е недопустимо. Тази толкова обширна музика позволява много подстилове, обединени под името джаз, че е немислимо и мисля снобарско да приключваме джаза с Колтрейн или Каунт Бейси. Едва ли дори и леко е започнал да слуша и разбира от първия път тези музиканти които сега адмирира. Това е музика която изисква не само задълбочени познания а и настройка и познаването и на другите стилове, защото джаза може да е навсякъде. Не мога да повярвам че може тесногръд човек да слуша джаз. Така че колкото George Benson, Michael Franks, Al Jarreau или Spyro Gyra свирят джаз, толкова го правят и фамилията Marsalis, Miles Davis, John Coltrane само че в други подстилове.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За джаза не знам, ама този клуб отдавна е в кома!

всичко, което казваш е много хубаво, но си е твоето лично мнение. вземи книга с история на джаза и ще видиш, че книгата свършва някъде около 1960, максимум 1967-8 със смъртта на Колтрейн. също така ще прочетеш, че за да бъде наречена една музика "джаз" трябва да има само и единствено 2 неща - суингиране и импровизация(във фюжъна липсва първото). а иначе Джако, Хърби, Йелоуджакетс и т.н. са страхотни музиканти - спор няма. дори Хърби има страхотни джаз албуми, харесвам също и последните му проекти с Кристина Агилера. но просто трябва след като сме фенове на нещо да се запознаем с историята му. джаз = суингиране, а фюжъна е последствие от смесването на джаз импровизация с рок ритъм(подложка). ако фюжъна кажем, че е джаз, то тогава и фънка е джаз. а фюжъна и фънка джаз ли са - значи и Джамиркуай е джаз. а ако и Джамиркуай е джаз, то тогава нека и Бритни Спиърс да е джаз. следиш ли ми мисълта - граници има и те не са опасни, нито са за тесногръди. няма нищо фатално да кажеш, че се кефиш повече на фюжън, отколкото на бибоп.

до скоро

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има една много полезна книга за истинските джаз ценители, казва се "История на джаза" - с жълти корици е и е до толкова ценна, че когато я показах на един меломан от Асеновград, а там има такива и са много за малкият им град, че вече трета година я преписва и си води бележки по нея.
Та в тази книга подробно е описано развитието на джаза, стиловете в него и прочие.
Книгата започва естествено с развитието на джаза в Ню Орлийнс, Ню Йорксия и Чикагският джаз. Сент Луис, Канзас и др. градове дали на джаза много.
Излишно е да споменавам за суинга, бопа, кула, фрий джаза и прочие стилове.............и завършва с джаз-рока и групите доразвили тази музикална идея на Майлс Дейвис. Интересно е разгръщайки това наистина солидно творение/ книгата/ , е че историята на джаза и тази на твореца Майлс Дейвис се припокриват почти изцяло...........Уважението към джаз- рока е неприкрито, поради наистина оригиналните формации които се появяват тогава - Ретърн ту форевър, Уедър рипорт, Хед хънтърс, Били кобъм, Махавишну.............и прочие.
Обаче, се намери един разбирач от българия с манталитет на стрелочник, който дава нещо което няма/разбирай акъл/...
А що се касае за музикалният ми вкус - какво слушам това го знам най добре аз и колекцията ми от музикални заглавия !
А право да пие кафе с джазмените има всеки творец, който е направил нещо значимо в музиката ......Стинг, Брус Хорнсби, Джеймс Тейлър и много други музиканти творили джаз, зад гърба на леки....леко и сачи..........

присъщо на простоватият човек е да обижда, когато няма сериозен довод, който да изложи в спора си. също така е изключително обидно за мен, че си написал/а България с малка буква. но това си е твое право, както и мнението ти за всичко останало. историята на музиката обаче казва нещо различно от теб. айде сега продължи да ме храниш с обидното си отношение, следствие на накърненото ти его. до скоро.