Мислех да не пиша вече в тоя клуб, обаче толкова рядко ми се случва искрено да се възхитя на нещо съвременно и българско, че си заслужава усилието. Та иде реч за новия документален филм на Теди Москов "Жената от дъното на салона" или "Преводачката на черно-бели филми" както е обявено някъде. Филмът е колкото прост, толкова и гениален. Няма да се впускам в подробни описания, защото най-добре е "око да види...", още повече в случая е добре и "ухо да чуе", защото музиката е на Антони Дончев и в този филм в перфектна хармония се съчетават образ и музика. Спирам преди да си помислите че това е поредната бг интелектуална драма -НЕ!НЕ!НЕ! Филма е от тези, на които сълзи ти текат от смях и тъкмо като се разревеш и ти пускат по някой пиперлив въпрос който си е баш за сълзи и си викаш "Егати аз досега ревах, а сега какво?"...

браво на теди, жалкото е че в нашата държавица малцина са като него, повечето режисьори са бледолизци на силните на деня и обслужват техните интереси за да им дадат субсидийки за някое филмче пък било то й некадърно...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите