Всяка сутрин едно и също.
Ставане, миене, чудене за дрехите, излизане, купуване на вафли, чакане на тролея (тичане след него), возене, задръстване, ръц напред, ръц назад, стигане на работа...натам и сами можете да продължите.
И всичко това

...та продължавам :)))
И всичко това ВСЯКА БОЖА СУТРИН!!!
"Нищо ново под слънцето" - ще кажете...
Именно. Нищо ново под слънцето.
Колко бързо би ме убило това еднообразие?
Колко бързо бих остаряла, когато дните ми станат еднакви?
Ако...
Ако не съществуваха неща като:
1. Цветните ми спомени
2. Богатото ми въображение
3. Любовта ми към някой
4. Неговата любов към мен
5. Щурите ми планове
6. Уокмените
М?
Колко време?
Май изобщо нямаше да имам време и да се събудя.
А тези неща...те са толкова лесни за осигуряване и са АБСОЛЮТНО БЕЗПЛАТНИ*!!!!!


*Без т.6 де :) - бел.а.

kazwa se nishto nowo pod men :)
pod men - slynceto de, glej kwi raboti si pomisli :)PPP
no kakto i da go kajesh, otkydeto i da go poglednsh wse ne e wqrno ... neprekysnato se sluchwa neshto nowo samo deto nie sme prekaleno zaeti da go zabelejim. ako obache ima neshto deto e po-losho i ot twa, to e che dori kat go zabelejim kazwame "Nishto nowo pod slynceto!" :)))

Душица :)

...миличък! :)))

МИ, малката ми, радвам ти се много аз. Ти си едно слънчево създание, което не всеки чат може да си позволи. Слава богу, че нашия може!!! А иначе има една народна мъдрост: Насила можеш да вземеш, но насила не можеш да дадеш! Щом имаш въображение, значи имаш всичко, Медузке! Нека ти напиша отново едно нещо на Е. Дикенсън с което се надявам, че ше ме запомниш:
"За да си направим прерия са нужни пчела и детелина и една мечта голяма.
Но и мечтата само стига, ако пчела и детелина няма!"
Нека когато си спомняш тези стихове - денят ти се променя и еднообразието като пепеляшка в полунощ се превръща в приказка за чудния принц!
Твоят тихчо / хех как готино звучи само/

Мило мамино Медузе!

Днес ми я няма музата, но ти ме предизвикваш. Ще напиша нещо, от което утре сигурно ще ме е срам, или поне ще ме е яд що съм го казала.
Не за друго, а защото знам какво лъчезарно слънчице си ми. И защото хич не ми се ще да убивам красивите ти илюзии...
Животът е жесток, миличко.....
Както казваше един мой много добър приятел - ЖИВОТЪТ Е СУРАВ И КУРАВ!!! За съжаление малко раничко си усетила това, което убива всичко красиво. Това сиво, тъпо, скучно, убийствено монотонно ежедневие, което смазва и романтиката, и чувствата, и любовта.......... накрая и нас самите......
Може пък и да е добре това, че си го разбрала рано, за да можеш да се опиташ поне да се бориш да запазиш нещо свое, нещо красиво, нещо което да те топли и да те води през годините.
Пази си светлинката в очичките!
;-)))))

Има едно малко нещо... И то е там някъде в главите на всички хора... ВЪОБРАЖЕНИ.

А при теб СЛЪНЧОто - то е в изобилие...

И сивотата и еднообразието на дните не са такива с малко въображение и много мечтателство...

tupotia....boje kakva tupotia se prevurnal jivota. sprete vlaka na jivota da sliaza molia.
mila prava si za vsi4koto sivo ejednevie koeto ni zaobikalia no bez nego niama da moje6 da usiti6 krasivite i istinski ne6ta v jivota. kato gleda6 vsi4ki namuseni lica na horata po ulicite i se radva6 dva puti pove4e na usmivkata na liubimia 4ovek....
bez tumninata niama kak da razli4ih svetlinata...be6e kazal niakoj...
ta vurvi kum svetlinata vuv kraia na tunela i se moli tova da ne e idva6tia nastr6ta vlak.
usmihvaj se molia te....otiva ti.
produljavaj da ni radva6 s neiz4erpaemata ti energia:-))))

да денят е като един часовник , който на всеки кръгъл час казва по едно КУ-КУи това се повтаря ли повтаря , но пък да не забравяме че този час съдържа толкова кратки мигове в себе си и всеки един от тях е различен от предишният и много често не им обръщаме внимание и не умеем да се задоволим с малкото което ни се предлага....отворете си очите ВИЖТЕ , а не гледайте само .....