искам само да ви попитам!!!!!!!!!!!
ти който четеш това в момента,ИМАШ ЛИ ПРИЯТЕЛ????
под думичката приятел имам предвид не интимен а просто приятел.
И ще ви помоля бихте ли ми разяснили какво за вас е приятел.........хех да предположа ли
ами хайде ще го направя на ум предположението де
но мисля че съвпада с вашето мнение
искам да прочета не стандартните мнения за приятел
искам да прочета мнението на някой който е загубил приятел
исма да разбера дали този който е загубил приятел си мисли все още че под приятел се разбира човек с който можеш да идеш да пиеш кафе
да се чувстваш добре с него
да си помагате финансово и морално
да имате сходни черти в характера
да се допълвате взаймно или нещо подобно.Искам само да разбера как мисли човек който е загубил някой който е имал за приятел...........
да ви кажа чесно аз имам само познати
познати многом хиляди навсякъде но бих искал да имам приятел но незнам как и по какъв критерий да го преценя
страх ме е да не бъда излъган
мисля си че рано или късно живота би ни скройл някой фатален номер и тогава ще трябва да се гледаме с наведени глави
знаете ли мисля че ще е по добре да си остана само с познатите
просто трябва да ги степенувам това е лично мое мнение де
приятел-още едно разочарование в безкрайно шибания и объркан лабиринт наречен от простосмъртните живот......
благодаря че ми отделихте поне малко внимание
и ако всичко това за вас е тъпо моля ви поне напишете ТЪПО Е БЕ ЛЕВАК!!!!!!!!!!ХАХАХАХ
АРЕ ЧАО разгледайте се наоколо има доста интересни теми с удоволствие бих се включил в разискванията и споровете.......

Искаш ли да чуеш моето мнение...или го знаеш?
Мога да ти говоря много...приятелството е нещо ценно! Много ценно! Тръси го...!
От страх хората не забелязват че могат да обичат...и да имат приятели...!
Отговори си- кое те кара да се смъняваш в приятелството! Защо се страхуваш?

Вангеле имамммммм!!!
И то цели двама (точно такива каквито ти искаш), представяш ли си?
Но докога ли? Това никой незнае.
Знам ли как ще се обърнат нещата.
Вангеле замисли се затова дали и ти нямаш някаква вина за това да нямаш приятели. Едно запомни от мен, ако си намериш истински приятел, който е готов на всичко за теб, не злоупотребявай с него. И внимавай, нали знаеш приказката "опази ме от приятелите, а от врага мога и сам да се опазя"!
Само това мога да ти кажа и дано и аз да не съм объркал препинателните знаци.
Присъединявам се към теб за по още една ракия.

Приятел? Хм. Я да опитам сега аз...
Приятел - човек, за когото минавам през огън и вода.
Човек, с който мога да говоря за хилядите шантави неща, които ми хрумват.
Човек, с който мога да осъществя още по-шантавите си идеи.
Човек, с който да плача, когато ни е тъжно и да се смея до припадък, когато ни е весело.
Човек, който може да разчита на мен АМА ВИНАГИ и за ВСИЧКО.
Човек, чиято болка /и физическа и душевна/ бих поела върху себе си.
Човек, на когото мога да покажа и да дам ЦЯЛАТА си любов.
Човек, който обичам заедно със целият списък от недостатъци и качества, а не на части.
Човек, мисълта за който ме кара да се усмихвам, ей така, защото съществува.
Човек, заради когото се събуждам сутрин, и заради когото продължавам да живея.
Ами...мога да пиша, пиша, пиша много още.
Но май написах най-същественото.
И още нещо да кажа - ама недей да се отказваш от възможността да имаш ПРИЯТЕЛ, само защото може някой ден да си отиде от теб. Нека си отиде. В края на краищата всеки си има собсвен път и дълбоко в същността си човек е самотен. Никой няма да остане с теб ЗАВИНАГИ тъй или иначе. Единственото, което ще остане са прекрасните спомени. Натрупай си колкото можеш повече от тях, за да има за какво да се усмихваш, когато приятелите си тръгват...и дай възможност на други да се появят в живота ти.

ПЕТЕ ОБИЧАМ ТЕ, НАЙ-МИЛ ПРИЯТЕЛ НА СВЕТА!
ЕЙЙЙЙЙЙЙЙ ТОЛКОВА МНОГО!!!!!!!!!!!!!!!!!!

...за едно заглавие. Прав си за мисълта, че приятелството е безценно, цена няма. Затова приятелят не го приемай като стока, не го продавай (предавай) , не го разменяй, не го преоценявай. Или го имаш, или го нямаш. Въобще винаги между приятели сметките трябва да са ясни. “Точни сметки – добри приятели.” И кантарчето го изхвърли на боклука, дай му шанс на приятеля да се доказва, дай му кредит на доверие и забрави за заема, забрави за страха. Аз търпя до три. За теб – не знам. Добре е ключето на приятелството да е поделено на две половини. А не като някой:”Моля те, дай ми ключа на колата си, само за два дни, за една работа” или “Моля те, дай ми ключа на апартамента си, виж вече сме толкова близки, чак ще забравя да си тръгна (това последното наум)”… И после какво? Ами какво, не ти връщат ключът.

Хубаво е приятелят да е камък, който си тежи на мястото. Каквото ти обещае, го прави. И когато метнеш (не човека, камъка; не го изхвърляй такъв приятел) такъв камък във вода, създава толкова много кръгови вълни. Въобще душа човек е такъв приятел. Не е като сламка в чаша вода, не потъва, но и не тежи, въобще не ти вдъхва доверие, виси някъде там. Значи не е увиснал като камък на шията ти, като затворническа верига на глезена. Знае си мястото и времето. Не е нужно винаги да е до теб, като четката за зъби или да те дразни като часовниково тиктакане, или да те стресира като будилника в 5.00 сутринта и със чуплив гласец да ти клокне “изненада-ааа”. Иде ти да заглъхне и да се не върне.

Приятел в нужда се познава. Нужда, но каква? Не да ти подава тоалетната хартия или пък обратно – да го ползваш за същото, за салфетка и т.н. Хей, че цинично стана, но в живота такива същите случки не са по-малко цинични. Значи нужда, необходимост да ти каже истината в очите. И ти да или обратното винаги да си готов, готов да му помогнеш, да му дадеш пари, заем, ако трябва. Но не да гледаш как губи безнадежно на ролетка, бридж, табла (на каквото се случи) и ехидничко да му подадеш банкнотите, а след това да си ги търсиш с лихвите като дърт евреин. Или да му помогнеш да финасира “голям” проект, в който накрая очакваш последен да се смееш и като в шопската: “аз не искам на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле”. Вярно смехът е здраве, но толкова много… Нали знаеш, че от много сладко горчи. А и от много писане/четене, чак ме забравили. Писала, писала, че чак се забрави. Хайде, чао. И на слука!

Малко е да се каже ВПЕЧАТЛЯВАЩО!
..това го може само, медуза!
Само тя! Повярвайте ми!

Не съм много сигурна, че ще успея да ти отговоря, но ще се опитам да ти разкажа нещо като приказка.
А ти сам трябва да си извлечеш поуката.

Един баща изпратил сина си да се изучава в града.
Бащата бил заможен и изпращал на сина си много грошове. Но сина ги изпивал с "приятели". Минало време, завърнал се момъка в бащиния си дом и баща му го попитал:
"Е сине мой, изучи ли се?'
А сина отвърнал:
"Не тате. Не успях. Аз с приятели гулях и пропих грошовете, които ми даваше за учение. Те са истински приятели и аз живях добре с тях."
-Добре сине - отвърнал бащата - Сега ще проверим колко добри и верни са твоите приятели. Ето ти този чувал. В него има агнешка глава. Отиди при своите приятели и им кажи, че си убил човек. Нека ти помогнат да скриете чувала.

Сина отишъл в града, похлопал на една, две... пет порти, но никой от така наречените приятели не му помогнал.

Върнал се натъжен сина е бащиния си дом и рекъл:
Прав беше тате. Те не са ми приятели.
Тогава баща му казал:
Ще отидеш в едно село, при един мой полу-приятел. Кажи му че аз те пращам и го помоли за помощ.
Отишъл сина, разказал историята и двамата заровили чувала под чесъна, който стопанина скоро бил засял.
Върнал се сина при баща си и му казал:
Тате, този човек ти е истински приятел, а ти ми каза че ти е полу - приятел. Защо бе тате?
Сега сине - рекъл бащата. Ще отидеш в кръчмата, и ще седнеш на мястото на моя полу-приятел.
Така и сторил сина. Влязал полу-приятеля на баща му поздравил го и седнал на друга маса.
Така ден, два ... три
На четвъртата вечер селянинът отишъл при момъка и казал:
Да си идеш момко в село, и да речеш на баща си, че дойде време на вадим чесъна.


Знам че бях много многословна.
Но ако си стигнал до тук ще ти кажа и поуката от тази приказка
Човек ти е приятел до тогава, докато не му засегнеш интересите.

здравейте пак съм аз...оня дето измисли темата
ами да си призная чесно най много ми допадна приказката на косара .....защо ли?
ами тя май най много се приближава до действителноста или поне така мисля аз.А вие как мислите?Не е ли това реалността?Ден два три година десет ами после ??????Доверие, признателност,чувства,уважение всичко отива на кино.Задавам си въпроса трябва ли да рискувам.Трябва ли да преживея всичко това.Вие до къде сте стигнали с вашите приятели?Докога ще бъдат ваши.Хех до деня когато ще трябва да вадите чесъна.Баси според мен тоя ден е неизбежен.Поне за сериозното приятелство де......всичко това май прилича на любовта.....
Е любов,приятелство лично за мен две неща който съществуват само в приказките.Всичко е до време според мен.Е това е мое мнение де не искам никой да го подкрепя но не искам и някой да ме обвинява.Моля ви!!!!!!!!
та да си дойдем на въпроса с безалкохолното НАЗДРАВЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Ех, Вангел! Ех.......
май нямам какво повече да кажа

Мда, аз явно изобщо не гледам телевизия и не чета книги, обаче това твоето си е страх, направо до параноя. Защо бе вангеле? Нали човек е известен с това, че се бори до последно! Нали надеждата умирала последна! Приятеля(както и любовта) може да ги откриеш на 50, на 60, дори на смъртния одър(баси и думата дет изкарах ;) ), обаче никога не трябва да спираш. Който търси намира. Ти никога не можеш да си сигурен дали някой не ти е приятел до момента, до който трябва да се прояви като такъв, обаче ти също така никога не може да си сигурен дали ракията не е менте до другата сутрин когато главата се пука по шевовете и камбаните звънят (а теб те нямаааааа ;) )! Обаче ако си кажеш - НЕ няма приятели, НЕ няма любов, накъде отиваш. Да не е лошо да живееш като единак, ама все пак е хубавп да имаш с кого да споделиш радост, тъга ... някой, който да ти помогне когато се нуждаеш от него (ето показател, че ти е приятел!!!), аколкото до чесън-а - еми да има полу-приятели, има познати, има добри познати, но има и ИСТИНСКИ приятели! Това, че не си се натъкнал до момента на такъв, споед мен, не ти дава основание да твърдиш, че НЯМА. Иначе се получава като приказката за оня шоп дет казвал: "Епа такова животно нема!" Аз май пак прекалих със словоизлеянията и май пак се получи като сценарий или сюжет за книга, ама да си кажа и аз мнението де! Иначе не че и аз не пия! И аз обичам безалкохолна ракия, и аз мога да викам наздраве, ама с мярка! Не че нещо, ама замисли се! Защото да зъградиш едно приятелство са необходими години, а за да го разрушиш стига един фатален миг !!! Тва е ... айде със здраве. Пунктуационни грешки и да имам не са много!