Тъй и тъй "Лаф да става" и понеже мисля, че достатъчно дъвкахме последните три теми, е време за нещо ново.
Да ама какво?
С какво да си размърдаме мозъчетата? Я да видя…
Едни въпроси ме мъчат днес, ако някой може да ме осветли по тях - моля да заповяда.
Кажете ми за семейният живот.
Чудя се значи, задължително ли трябва да си омръзнем и ако не е задължително, защо не виждам никъде около себе си съпрузи, които не са си омръзнали?
Дали бракът прави нещата тегави, защото двамата решават, че всичко вече е НАРЕД, отпускат се и се занемаряват?
Дали ще си омръзнем ако не се оженим?
А дали изобщо това може да се нарече "омръзване" или е нещо нормално и не по-различно от досадата към родителите и роднините по принцип?
Защо се появяват дрязги, когато човек не живее сам? Нима човек е роден да живее сам?
А може само да ни се струва че вече не се понасяме и ако опитаме да се разделим, разбираме, че не можем един без друг? А на това не му ли викат "навик"? А не е ли по-скоро "привързаност"? Или ЛЮБОВ? Навик ли е или какво, последно?
Не че очаквам да се намери някакво универсално средство за "щастлив брак", но ако обсъдим темата, може пък да излезе някаква разумна компилация от отговорите. Така че, вие сте наред...

bez kraina diskusia, koito vodi samo do kompromisi...

Чувал съм неведнъж да ми повтарят, че любовта траяла само някакви си 3 месеца (в най-добрия случай), а след това всичко се превръщало в инерция! Ми каква любов е това тогава!Май вече такова животно либоф нема! Или поне ако го има е приело толкова извратени форми и очертания, че не можем да го разпознаем! Защо по мои наблюдения доста от връзките започват по финансови причина! Та какво - това е един компромис със себе си да тръгнеш с някой който може да ти "осигури" "нормален" живот. Колко време, човек е склонен да прави такъв компромис??? Ето едно средство за имерване продължителността на любовта (повтарям важи само за някой връзки). А за останалите ... ами просто в началото всеки се опитва да се представи такъв какъвто не е ... и по-точно такъв какъвто другия иска да го вижда! След време малко по малко виждайки, че е спечелил доверието на другия и неговата привързаност, той започва малко по малко, както казваш, да се "отпуска" и да става по истински! Опиянението от началните мигове с "любимия" вече е отминало и недостатъците му (на любимия де) започват все по ясно да изпъкват. Същото се получава и от другата страна. Житейските трудности още повече усложняват нещата - прибираш се изнервен от работа и искаш малко спокойствие, а в къщи те чакат домашните проблеми. Очакваш разбиране от човека до теб, а той изнервен от своите си проблеми (житейски) не по малко от теб, не само не ти помага а ти пречи (ядосвайки те) и така търпението малко по малко се изчерпва и ... започват семейните скандали, а после ... после вече всичко е потеглило по една наклонена плоскост по която не може да спре ...
Далеч обаче не мисля, че така се случва със всички, макар с мнозинството да е така!
Понякога се получава пълно пасване на два характера или поне единия е достатъчно склонен на компромиси за да може да допълва другия! И тогава се получава ако не идеалния брак то поне идеалната връзка, макар в природата да няма нищо идеално!

P.S. А между другото това не важи само за брака, много връзки недостигнали до брак също свършват по този трагичен начин

Хахахаха аз пък няма да играя...

И какво казваш Лунен - правим се на такива каквито не сме? Хм. Ами така си е. Обаче сега си мисля, ама толкова мразя да се правя на някой друг и да играя разни роли /а понякога се налага, при това доста често, за да се нагодя към "околната среда" и нейните обитатели/, че току що взех решение - вече ще съм си само аз, пък каквото ще да става. Никакви роли повече. Искам да съм си аз.
Моля, оставете ме на мира и не ме въвличайте в разни измислени "драми", които са ми чужди.
Моля, не ме карайте да бъда някой друг.
Нека, нека, нека си бъда САМО аз!
Не искам повече да бъда лицемерка и да се преструвам, че се вълнувам за разни нереални за мен неща, които са на милиони светлинни години от мен.
Искам да си бъда САМО аз!
И тъй като е такава темата: Нека позволя на някой, поне на един човек, да ме ВИДИ такава каквато наистина СЪМ, а не такава, каквато ИЗГЛЕЖДАМ отвън.
И Лунен, знаеш ли още какво реших? Ще си направя един списък. Списък с предимства и недостатъци. Ама честен. И ще опиша всичко. За мен. И преди да направя някоя важна крачка ще го дам на Човека да го прочете. Пък нека си решава...

Медузке, не миличка...човек не е роден, за да живее сам..Ама хич даже! Но и...грешна е предствата че жената е родена, за да запази на видеокасета /която ще си върти цял живот докато домакинства в къщи/ онзи момент с пръстените пред олтара. Мдам! Той/момента де/ не че не е хубав /та нека си го гледа/ ама често става единственото хубаво нещо...от иначе ууууууКолкоеХубаводасиСемеен.
Не правиме откритие с констатацията че е малеколкотрудно да съжителстваш с някого, ама все си мисля, че...кому е нужен този подпис../освен за да оправдае по-късно на бракоразводното дело адвокатския хонорар /.
А колкото до съжителството../ама защо той стиска пастата за зъби така, нали му казах да я навива!!/..май с това започнах..-Човек /всеки, забележи всеки!/ има нужда от някого /до себе си/..най-често се оказва, че има нужда не просто от някого ами от някой, който да е от другия пол /май казах най-често!/...И защо трябва тази нужда /що ли потребност ми звучи по добре/ да бъде наименована..защо трябва да търсиме някакви универсални
общоприемливи обяснения и думички..Защо Любов, когато всички знаят, че не е любов.Защо обич? Защо навик? Защо привързаност? Защо не Нужда! Защо не Потребност! Защо не си го кажем..Човек обича, за да бъде обичан /не и за да дарява обич/. Целува, за да бъде целуван. Люби,чакайки ответна любов.Чука, за да му е хубаво за бога, а не защото "заменееВажнодамуехубавонаГаджето". Сключва брак, за да осигури на себе си спокоен, щастив/!щастлив ли казах/ живот..за да има някого до себе си!...та ще трябва да си носи и негативните последици от това си решение, иначе доброволно и с колко ентусиазусиазъм взето....
В тоя контекст се сещам - често силната потребност от любов се взема за самата любов!!
В основата на отношенията между гаджетата е страстта, която съществува във вид на любов до третото чукане..после пак е страст но..се видоизменя...ревност, гордост, непоносимост, омраза..и това са страсти..дребни човешки.. чисто човешки страсти..
В основата на отношенията между любовниците е секса.. Скоба - само първия път е истински хубаво..после и той се видоизменя.
В основта на отношенията между съпрузи са свекървата и тъщата..по късно децата..Май нямам кво повече да кажа по въпроса , защото тука не може да става дума нито за страст, нито за любов, нито обич..нищо бе..фирма..семейна. Тва е то брака!

След Миси съм безмълвна........
Не знам дали някой може да каже нещо по-точно и по пълно по въпроса!

А трябва ли да има брак?
Задължително ли е да има брак за да
живеят двама души заедно?
Така като гледам това май вече са отживелици!
Незнам, кажете ми дали съм прав!
Ама наистина ми кажете!!!

Мдам...Лъвчо ми...той брака наистина е смахната работа като институция, обаче тъпото общество със всичките му скапани порядки, чиновнически подробности и документации просто ни принуждава да се женим :((( Защото колкото и да ни се иска да живеем заедно без да подписваме разни документи, все идва един момент, в който се появяват едни такива досадни неща като уреждане на собственост, завещания и други СКАПАНИ неща.
Знаеш ли колко е трудно да уреждаш разни такива истории, родителски, и какви ли не, ако не си женен? Имаш ли представа колко трудно прави съжителството без брак държавата? Като че ли нарочно го прави, наказва хората, които са толкова "твърдоглави" та не щат да се вразумят и да се задомят. Аман от документи, дет се вика...ама ето на, все се налага да се справяме с тях.
Пък...със или без брак, проблема за омръзването пак си остава, когато говорим за дълготрайните връзки...

Лунен, Светлинен,
иска ми се цял живот да си остана със скромен опит
на тая тема. Ама знам ли как ще се извъртят нещата? Може би доста опит ще понатрупам:)