|
Тема
|
Mari Yantro, mari sestro
|
|
Автор |
Aledar (myrtwa) |
Публикувано | 28.02.03 12:07 |
|
ide mi da se hwyrlq ot mosta
kakto tam se kazwah, ne pomnq ve4e... ne aledar, drugo ime nqkakwo tam a da setih se.
Aledar~
| |
Тема
|
Никакво скачане от моста!
[re: Aledar]
|
|
Автор |
Яceн (дърво) |
Публикувано | 28.02.03 16:54 |
|
и защо всъщност още ходиш там?
Пролетта е дяволски далече............
| |
Тема
|
Re: Никакво скачане от моста!
[re: Яceн]
|
|
Автор |
eskarina (незаслужаваща) |
Публикувано | 28.02.03 21:36 |
|
за да не ми се самотно там горе ;-)
...не. не вярвам че ти пука...
| |
Тема
|
алееее хоп!
[re: Яceн]
|
|
Автор |
Aledar (myrtwa) |
Публикувано | 28.02.03 21:49 |
|
Здравей!
Нямам какво да правя тази вечер, та затова реших да ти напиша писмо. Не знам защо на теб, просто ей тъй. Не го взимай присърце.
Най-важните две години от живота ми протекоха в Търново. Вярно, че като малка ме размятаха като плюшена играчка из соц-лагера и мога да кажа същото и за Братислава или за Варшава. Там също оставих нещо. Например... не бих могла да забравя часовете, които съм прекарала на едни камънаци по течението на Дунав в Словакия. Нито това, че бях единствения ученик на света, който мрази събота и неделя. Бих могла да ти разкажа много неща, но някак не ми се иска да си спомням. Нито пък на теб би ти било интересно.
В Търново оставих двадесет килограма, например. Мои лични си килограми:). Това е теглото на едно шестгодишно дете, или поне приблизително. Там бяха приятелите ми - реалните такива. Днес разбрах, че вече ги няма. Рая го е ударила на джойнт и обсъжда как се отглеждат растенийца на кварцова лампа; Моника изгладува Големия си Глад, майка й си намери работа в Испания и вече няма да й пращам храна по пощата; Деси се е влюбила в някакъв скинар-олигофрен и говори само за това, как онзи я бил погледнал "с това ужасно напрежение в погледа, Даро" и как "ама не мога да се запозная с него, искам това да стане естествено". Бившите ми колеги винаги са ми били безразлични.
Как мога да ти опиша, Ясене, какво е да се качваш по бетонните стъпала нагоре и да се вглеждаш в прозореца на бившата си стая? Стая, в която си прекарал две от най... ненормалните години от цялото си мижаво 22-годишно съществувание. Виждам се по улиците, както ходех тогава с тъмни очила през нощта и се спъвах. Мечтаех си някой мъж да ми обърне внимание и всичко да е толкова... романтично. Мечтаех за това повече от всичко, а то не се случваше и ме болеше. После, като се случи, ме раздра като дрипа. Раздирали ли са те като дрипа? И нима чувството към един мъж ще ме преследва до края на дните ми като... сифилис? Във всеки следващ търсиш него и не, не е той, пак не е той. Докато всички мъже ти станат дълбоко безразлични и еднакви в думи, мисли и действия. Неспособни да обичат мъже... трупове. Гушкал ли си мъртвец? Аз да.
Ходя там, за да си спомня какво е да обичаш. Да си спомня какво е да си нежелан. Да си спомня как ми беше името, истинското ми име. Да помогна на този и онзи. Да набия на Рая в главата, че да пушиш трева всеки ден по няколко пъти не е най-доброто решение. Да утеша Моника. Да окуража Деси. Да черпя Елена за това, че ме нахрани, когато умирах от глад. Да се усмихна на Калоян. И да се прибера, носейки Търново като мирис на дим и стари улички в косите.
Какво ти пука, дали ще скачам от мост? На никой не му пука. В смисъл... не мрънкам в момента. Просто ти говоря. Нямам приятели вече - пътят ми с търновлии се раздели, нови приятели не съм способна да създавам. Ръмжат ми тигрите - да ръмжат, няма да ги спирам повече. Време е да продължа от там, където зациклих. Зациклих на пода на една таванска стая през септември 2001 - бях си нарисувала кръг на пода, за да не влиза никой и нищо и за да престана да се унищожавам. Дълго време отлагах, но е крайно време да пусна тигрите си. Не мога да ги удържам повече. И Търново не помага. И писането не помага - едно време затрупвах клуба само за да спечеля време. Това осъзнах в Търново... не мога да отложа събитията и с една секунда повече. Време е да се изправя срещу лудостта си.
Едва ли ме разбираш. Не знам защо го приказвам това на теб. Щото си приятел, предполагам, макар и виртуален...
котката
Aledar~
| |
Тема
|
И аз харесвам бънджи скоковете...
[re: Aledar]
|
|
Автор | ggghhhjjj (Нерегистриран) |
Публикувано | 01.03.03 11:17 |
|
| |
|
ti si bil jiv be
i pishesh daje
| |
Тема
|
Не на мен.....
[re: Aledar]
|
|
Автор |
Яceн (дърво) |
Публикувано | 04.03.03 20:38 |
|
Приказваш това на всички.
Не че е лошо.
Просто не всеки разбира от болка.
особено пък твоята......
алиса......
Пролетта е дяволски далече............
| |
Тема
|
напротив, на теб
[re: Яceн]
|
|
Автор |
Aledar (самоубиец) |
Публикувано | 04.03.03 22:41 |
|
всеки текст го пиша за някой конкретно. И с цел.
Нямам "болка". Не помня да съм имала. Егати ако това тъпо сърце не престане да ме боли тази вечер просто ще изкукам.
Хех, пиша си мислите.
Звучат така: пак си осрах вечерта що ми трябваше въобще и утре ебаси тъпия ден ще бъде и пак трябва да уча а не мога и що по дяволите никога не се поучавам от грешките си а продължавам да ги повтарям
Тук няма логика сякаш.
Или има? Анализ:
Осрах си вечерта => нещо съм направила с последици => утре денят е определен от тазвечерните ми занимания => кофти, утре трябва да уча, а няма да мога да се съсредоточа => осирането на вечерта е грешка, която и преди съм правила
Уф, отдъхнах си, има логика някаква.
Абе тук имам някакви странни хора на кю-то, дето не ги познавам. Я фуч, да се махат. 16 души са напълно достатъчно.
Кво още... а да, чудя се какво ми става в главата.
1. Защо по дяволите уча висше и то право?
2. Що не се ожених на 19?
3. Що пиша тук въобще (въпрос от изключително значение)
4. Доколко мога да си държа на мъжката дума? Например... обещала съм да не тормозя един човек и наистина не го тормозя вече трети месец. Дали ако обещая на друг един човек никога да не го тормозя ще издържа по същия начин?
5. Как се казвам, мама му стара?
6. Кога ще си довърша книгата и ще съм свободна да се разкарам?
7. Защо ме има на кю като ме няма на кю?
8. Егоизмът лекува ли се с гладолечението на Лидия Ковачева? А патологичната лъжливост? А разхилядорението на личността?
Aledar~
| |
|
|
|
|