Ми не знам... искам да ти разкажа приказка. Разказвам приказки само на хора, които са ми близки, защото в създаването влагаш сърце, а сърце не се дава на всеки. Целият ми свят напоследък е една приказка - Лековит Дракон живее в банята, в шкафа ми има гном (понякога), а навън, през прозореца, няма блокове, а нощен вихър от светлини. Някои нощи давам историите си на приятеля си... с нежност, заради красотата на търпението му към мен. Всичко е приказка, за да стане реалността поносима; всичко се превежда в друг код, автобусите стават коне, моливите - мечове, правото - магия, колегите - воини, мъжленцата - мъже. Не харесвам слаби и страхливи мъже. Хора. А жените...

Днес срещнах Снежната Кралица - в трамвая. Най-красивото момиче, което съм виждала някога. Дребничка, със страхотно тяло и с невероятно лице - лице на богиня, бяло като мляко, със сини очи, грейнали като факли. Без грим... гладка и мека кожа, светла къса коса... влюбих се. Искам да я рисувам. Как би ми се искало да приличам на нея... Сигурно обаче само щях да стоя пред огледалото и да си се възхищавам... Да е жива и здрава!

Мислех да се напивам по случай успешното завършване на сесията (войната). Но... Но! За какво ми е? Сега ще се отдавам на пороци... сядам пред компютъра и четири часа ще гледам визуализацията на Уинамп-а. Правят я за хора като мен. Ще мечтая. Ще пиша. Може би. Ще галя котката, с която спим преплетени, хаос от нейните и моите лапи, от черна козина и светла коса, опашка и пръсти... И двете сме с кошмари... тя гони нещо, мен някой ме гони.
И ми се разказва, и ми се разказва... а не бива... и ще си направя стая в Джава - "Усмирителна"(риза), усмирителна за желанието да се създава писмен текст. Ми... като не искам да говоря... и няма на кого... плямпам тук.

Зареветь, убежать... или дверь на замок... и молчать, и лежать, изучать потолок... и мечтать не как все... целовать небеса... потолок - карусель... Горките българи, които си мислят, че знаят руски само защото прилича на българския (а той и не прилича)... какво ли схващат от този текст?

Не мога да пиша свързано... следизпитно изпразване на мозъка. Самотно ми е, мамка му. Това май исках да кажа.
Бля-бля.

...dear God make me a bird so I can fly far far away from here...

Aledar~

"Не харесвам слаби и страхливи мъже" - a ti se izqvqva6 to4no kato slaba i strahliva s tova bqgstvo ot realnostta...


q po dobre idi se pregledai na psihiatyr

закъснях ли?
ето ме. не мога днес да се усмихна, но ми се искаше да се усмихна за теб. може би защото поне ти не си далеч. ... красива приказка ама някак усетих тъгата ти и реших, че може би е за мен. приказката. на мен никой не ми разказва приказки, ... но кой знае може един ден да се намери. ....
Сорвалась и как все...Как во сне...Я ни я....Не моя карусель,И мечта не моя.
Или дым, или грусть,....Или дождь по глазам....Я вернусь, я вернусь.........
а може би един ден ще ме поканиш в твоята стая "Усмирителна"....
въздишка

one day the worst things will come to an end

не знаят руски, хората са измислили google.

Тату - Полчаса

(С.Галоян/В.Полиенко)

Зареветь, убежать
Или дверь на замок
И молчать, и лежать
Изучать потолок
И мечтать не как все
Целовать небеса
Потолок, карусель
Полчаса, полчаса

Полчаса поезда под откос
Полчаса и твоя полоса
Полчаса, полчаса не вопрос
Не ответ, полчаса, полчаса

Полчаса без тебя, полчаса
Полчаса, он и я, полчаса
Каждый сам, каждый сам полчаса
По своим адресам полчаса

Сорвалась и как все
Как во сне, я не я
Не моя карусель
И мечта не моя
Или дым, или грусть
Или дождь по глазам
Я вернусь, я вернусь
Полчаса, полчаса

Полчаса поезда под откос
Полчаса и твоя полоса
Полчаса, полчаса не вопрос
Не ответ, полчаса, полчаса

Полчаса без тебя, полчаса
Полчаса, он и я, полчаса
Каждый сам, каждый сам полчаса
По своим адресам полчаса

Полчаса...




P.S. само не знам що от 2 дни google.com ми излиза упорито на немски


... колко ми липсваш ...

защото си му задал да търси на немски....от "настройки" можеш да си избереш какъвто искаш език

one day the worst things will come to an end

sho ne vlezesh v google predi da prikazvash



P.S. no comment

връщам се оттам където ти отиваш
край

one day the worst things will come to an end

kolko grubo shte bude ako edin den si trugna bez da kaja dovijdane

one day the worst things will come to an end

Lern mal bisschen Deutsch!
Es ist nicht so schwer, wie es aussieht:)))

"...когато стигнах там за където се бях запътил,видях че няма нищо.Когато се върнах оттам,откъдето бях тръгнал,нищо не беше останало..."
Защо ми звучи толкова познато,сякаш и аз самият съм го изпитал?

Готино е да си важен,но по-важно е да си готин!