Струва си да се прочете.. / dir.bg / Java Лафче / Лаф да става :)

Да българин съм, даже и "варварин", ако искаш!!!"
Григор Пърличев
"Какво, България ли? Да остана да живея тук? Да се заробя в тази държава, да се сблъсквам ежедневно с неуредиците, корупцията и ограниченията, да се питам всяка сутрин, как да свържа двата края, да мизерствем и се измъчвам цял живот и да живея в перманентна криза? Абсурд! Не бих си погубила живота тук, не бих пропуснала шанса си да живея по-добре, вън от България."
Това са думи на една моя приятелка. Колкото субективни и крайни, толкова и неверни. И тъжни. Аз обаче не мисля като нея.

За мен да остана в България е

Въпрос на лична гордост и достойнство ако щете, дори на инат, да не напускам Родината си, въпреки масовото изселване на българи в чужбина и напук на всички, които бягат, смятайки, че "там" е по-хубаво и могат да успеят. Въпрос дори на предизвикателство – да докажа на всички, че тук, в България, може да се живее добре и да се успее. Каквото и да означава успехът.
В чужбина ще бъда чужденка, "малцинство", ще се чувствам некомфортно, като "аутсайдер" поради факта, че винаги ще съм от "другите", а не от "нашите". Там никога не бих могла да се усетя като част от общността, като гражданка на чуждата държава. Всъщност, както и при футбола, на чужд терен винаги е по-трудно – и оцеляването и себедоказването.
Друга причина, заради която не бих напуснала България, е проблемът с носталгията, мисълта, че отделена от своето семейство, близки и приятели, бих била като дърво без корен. Впрочем, това определено не е само мой проблем, а и на повечето вече живеещи в чужбина българи. Те изключително трудно преодоляват раздялата.
Далеч по-важна причина обаче, е бъдещето на моята страна. Вярвам в бъдещето на България не само, защото съм оптимистка по природа, но и просто, защото е невъзможно кризата да продължи вечно. Все някога (най-вече от нас зависи точно кога) държавата ни ще се отърси от проблемите и ще предложи добър живот на своите граждани. И аз избирам да остана в България за да помогна за нейното развитие и утвърждаване, преодоляването на безбройните и проблеми, за ръста на жизнения и стандарт. Ше остана тук за да допринеса за увеличаване числеността на нацията, за да възпитам своите деца в в дух на патриотизъм и национална солидарност, за да помагат и те, на свой ред, колкото и с каквото могат, на своята държава. Логично е, че сама не мога да постигна нищо. Но

Всички заедно можем

Защото, както е тръгнало, можем да си представим ситуация, когато по света щe живеят много повече българи, отколкото вътре в страната. Една нова "виртуална България", чиито жители ще си общуват само по Интернет. Както отбелязва Б.Знеполски, "Емиграцията наистина крие опасност от демографски колапс, но застрашава също и самата "екология" на социалния живот. Съществуването на обществото не се крепи единствено на механичното възпроизвеждане на генетичен материал и професионални компетенции. За да бъде жизнеспособно, то трябва постоянно да създава и пресъздава една морално стимулираща човешка среда, подхранваща чувството за значимост и смисленост на това да създаваш поколение и работиш усърдно". С "изтичането на мозъци" и разпиляването на човешкия капитал, създаден с толкова усилия в собствената ни страна и приеман наготово от другите, това със сигурност няма да стане. Парадоксално е, че с отпътуването на повечето млади българи в чужбина все повече намалява и възможността за останалите в родината да открият тук цел, смисъл и перспектива. Защото не може постоянно да виждаш, как някой заминава и това да не те обезсърчи, обезмисляйки донякъде собствената ти ситуация. Впрочем, според проф.Марко Семов, "доброволната емиграция е една от най-масовите и обидни форми на национален нихилизъм, независимо от причините за нея…". Ето защо, днес повече от всякога, е нужно да се обединим около националната идея, която "има основополагащо значение за днешна и утрешна България, като предпоставка за постигане на социално благополучие, фактор за засилване на центростремителните сили в обществото, издигане на междукултурния авторитет на държавата и изграждане на високо национално самочувствие" (проф.О.Загоров).
На свой ред, д-р Дияна Петкова посочва, че днес, когато народът ни за сетен път е изправен пред проблема за оцеляването си, в неговия обществен и духовен живот постепенно се утвърждава процес на интензивно модифициране на националното му самосъзнание и се налагат нови модерни параметри на националната идентичност. Е, точно в този момент, когато започва Възраждането на националната ни идентичност и има шансове за обединението на българския народ около националната идея –

Как да напусна България?

За мен това би било предателство, обезличаване, отричане от родното. Просто бягство! А "бягството е най-съмнителното мъжество, с което може да се застане пред олтара на Отечството" (проф.М.Семов).
Накрая (но може би на първо по значение място) сред мотивите ми да остана в България е принадлежността ми към българския род. Аз съм Българка и се гордея, че съм такава. Обичам България и това е моята страна! Гордея се с нея и никога не бих я напуснала. Защото сме нация с хилядолетна културна самоличност и дълбоки корени в европейската духовност, безспорни заслуги към славянския свят и огромна духовна енергия. Ние сме наследници на държавната традиция на древните българи, на изкуството и културата на траките, на свободолюбието и толерантността на славяните. Българската държава е сред първите на Европейския континент, очертавайки се като един от първите модели в света за успешно и доброволно междуетническо съжителство и ярък пример за консолидация и единение. Българите са сред първите утвърдители и поддръжници на източноправославието и църковно-славянските традиции. Именно българската държава е ядрото и основният крепител на славянската писменост и книжнина. Впрочем, не по-малки са приносите на съвременна България за духовното и културно развитие на Европа. Нашата литература, музика, архитектура и изобразително изкуство от края на ХІХ век до днес притежават собствена специфика и колорит, които отдавна са си извоювали собствено място в европейското социо-културно пространство.
Затова не мога да напусна тази държава. Все още нося в сърцето си пламъка на българското родолюбие, непокорството на българския дух, непримиримостта на българската воля за оцеляване. А в душата ми е запазена привързаността към българската национална идея и грижата за оцеляването на България, нейната държавност и духовност. И мой дълг е да се боря за да пребъде българската нация през вековете, преодолявайки тежките изпитания, на които е подложена отново по силата на чужда воля и по вина на собствените си недалновидни държавници.
Затова и аргументите и мотивите, които изложих по-горе в подкрепа на избора да остана в България, на моменти, ми се струват излишни. Достатъчно ми е дори и само това че съм БЪЛГАРКА и просто искам да живея в своята страна и не мисля, че за това са необходими, кой знае какви причини.

Силвия ГЕОРГИЕВА
судентка журналистика втори курс