Вдигни очи ! За мен вдигни очи !
Защо? Не питай ! Просто погледни ме !
Помилвай ме и просто помълчи ...
И ако искаш двама да мълчим.
Защо ? Не питай ! Ти ще разбереш -
загледай се в погледа ми влажен
очите, ако можеш да четеш,
очите, вместо мене ще ти кажат.
В тях блести сега една сълза,
а твоят смях е птичка под небето.
Ръцете ти са клонки на бреза,
а аз живях без сини небеса,
без пролети, без цъфнали надежди.
Очите ти са капчици роса,
в които небесата се оглеждат.
Лицето ти е цялото в светлина,
косите ти горят като житата.
А в моите нощи нямаше луна,
затуй израснах блед сред тъмнината,
затуй протягам смръзнали ръце
и жадно през очите ти надничам.
През тях се вижда твоето сърце
и затуй тъй много те обичам !

*************************************************

НЕ КАЗВАЙТЕ

Не казвайте с насмешка, че е късно
любовта си като празник да очаквам аз,
че всеки мой връстник е пръснал вече
сърдечния си плам и чистота,
че без да мисля трябва да поема
аз първата подадена ръка,
че за мечти и нежност няма време.
Не казвайте! Не е така! Не! Не е така!
Със своя жар до днеска нестопен
аз вярвам в любовта си нераздало,
едно сърце е плакало за мен,
едно сърце ме търси
и в един жадуван час
до мене пътя ще намери
и това сърце с вяра чакам аз!

*****************************************************

Лъжа ли беше първата ни ласка?...
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй ли нощем все насън ме стряска
един копнеж - роден, но неживял?...
Със теб си имах някога огнище.
Там греех две премръзнали ръце.
Гордеех се пред всички с него: "Вижте,
от туй е топло моето сърце!"
Домът ми беше толкова уютен!
Бедняшки, ала спретнат беше той.
Едно дете люлеех там на скути
и тоз немирник беше мой и твой.
И мой бе оня щъркел, дето лятос
под нашия въртеше своя дом.
И моя беше ти, заради която
света бих минал три пъти пешком!...
Но моя бе и мъката, а нея
не слагах под глава, когато спях...
И този дом измислен тя отвея,
и този дом измислен стана прах...
Затуй към всеки светъл чужд прозорец
издигам днеска последа си ням
и радвам се, че вътре има хора -
дечица, смях, огнище има там!
Аз всяка чужда радост съм обсебил -
деца ли срещна - милвам с две ръце.
Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

**************************************************

ВИК

Почакай! Спри! Преди да си отидеш,
преди да треснеш като гръм вратата,
изслушай този мой последен вик:
ела при мен във този сетен миг
и ме завий с горещото си тяло!
Защото инак ще умра от студ...
Аз искам от последната раздяла,
от нашата прощална земна ласка
да ми родиш прекрасна дъщеря.
Страхувам се от тази пещера,
в която подир теб ще заживея!
Когато като дънер остарея,
край моя ствол приведен, сух и слаб
ще изтекат реките на годините.
И ще ми трябва руса дъщеря,
която да ме води по света да пея.
Върни се, остави ми само нея -
девойката със твойта красота,
с която пеш ще тръгна по света,
за да изуча всички птичи песни
и на човешки да ги преведа.

P.S. sichkite sa na edin i susht chovek -- Д. Дамянов

Freedom is just another word for nothing left to lose. (J.Joplin)

Редактирано от AC на 10.03.02 13:18.

shtoto sum siguren che shte prochete ot lubopitstvo...
ei na... ti tova shte go razberesh... mainata mu na cialata poza... ne mi puka...

...И само нощем

...И само нощем, само нощем
кога и Господ спи, свит в здрача,
си позволявам аз разкоша
във тъмното да си поплача.
Защо ли? Ей така, от нерви,
от жар, от нежност и от мисли.
Причини - колко щеш. Все черни.
И само плач човек да иска!

Freedom is just another word for nothing left to lose. (J.Joplin)

чете се.
Приятелю, как намираш толкова време за поезия?

Пролетта е дяволски далече............

lud umora nema

Freedom is just another word for nothing left to lose. (J.Joplin)

що не си казал , че си падаш по Дамян Дамянов - рецитал ще ти изнеса специално за теб

Редактирано от mareto на 11.03.02 13:32.

nabore i az ne znaeh che si padam... onia den otkrih :)))

Freedom is just another word for nothing left to lose. (J.Joplin)

Дамян Дамянов

Заспиваше ли?
Майче те събудих?
Прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми крещеше до полуда
в прегръдките на своята тъга.
Съмичък бях, а исках да говоря -
устата ми залепна да мълча!
Не ме пъди, ще си отида скоро.
Доведе ме на бурята плача.
Ще седна до главата ти - ей тука
и ще ти разкажа приказка, една,
която е оставил за поука
един мъдрец от стари времена:
"Един разбойник цял живот се скитал
бездомен по голямата земя.
Вместо сърце в пазвата си скрито
той носил най-жестоката кама.
По път обирал где каквото хване.
Човекът като дявола бил лош!
И за какво му е било имане, той нямал дом -
той имал само нож.
Ала и той един път от умора
под слънцето на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора,
и никой над главата му не спрял.
И само малко дрипаво момиче
направило му сянка със листо.
Заплакал той - за първи път обичан.
Заплакал той - разбойникът - защо?
Какво стопило туй сърце кораво -
нестоплено в живота никой път.
Една ръка накарала тогава
сълзи от кървав поглед да текат.
Една ръка по-топла от огнище
на главореза дала онова,
което той не би спечелил с нищо,
ни с обир скъп, ни с рязана глава ..."
... Но ти заспа!...
А тъй ми е студено!...
Туй приказно момиче - где е то?
То стоплило разбойника, а мен
ти никога не стопли тъй - защо?

...добре. Официално и не чак толкова. И не искам да ти мине. На никого не искам да минава...
Повечето от тях вече отминаха... А на мен все не ми минава.


This is the End,
Beautiful friend...
This is the End,
My only friend,
The End...

Съзирам те
и онемявам.
Изгубвам
памет, име, всичко.
Не зная
кой съм,
накъде съм тръгнал.
И все едно
не съм познавал друга.
Съзирам те
и правя своето откритие -
Жената!
Сърцето ми отнасяш
с една неподозирана усмивка.
Разсмиваш се на вкаменелия си мъж
по пътя си. . .
и го забравяш.
А той остава
смешен и прехласнат
и вечно вкаменен след теб.
Сърце, пази я,
и тайно й свети!
На този свят
не смея да мечтая -
за тебе, живата и чуждата,
на онзи свят
каквато да те срещна -
болна, стара, погрозняла, сянка,
повярвай ми,
ще те позная
и няма повече да те изпусна.
************************
Опитах се да те целуна
и те целунах, тъй нежно,
почти толкова нежно,
както целувах Нея.
Опитах се да ти прошепна
нещо ужасно мило,
почти толкова мило,
както шепнех на Нея...
Опитах се...
Дори и дъжд валеше,
романтичен и истински,
но не беше същият дъжд,
беше почти.
И същият смешен стих
си спомних -
"Жената - кръст, Мъжът - Христос!
Любов ли е това, любов?"
Но не беше същият стих,
беше почти.
И ти беше много красива и влюбена,
може би още по-красива и влюбена от
Нея,
но беше ти.
И аз бях много силен и интересен,
може би още по-силен и интересен,
но не бях аз.
И стана страшно, безизходно и сиво,
сърцето си отиваше от мен.
А аз изплашено му казах:
Сърце, измислица е всичко с нея. Лъжа!
Не е била Тя никога. Не е!
А то горчиво се изсмяІ
Тя... беше!

Редактирано от Septienna на 12.03.02 20:59.