Кой ви е най-любимия спомен от като бяхте мънички?

mnogo sa, mnogo, bezbroi... spomena za palnite sas zeleni janki pazvi prez proletta, spomena za bolkite v korema sled tova spomena za kuklite ot zeleni orehi, koito si praveh sama, sas kosa ot carevica... spomena za vsi4kite ljubimi film4eta, njakoi ot tjah ve4e izbroih v drugata tema... spomena za kaschti4kite i igra4kite, koito mi stroesche batko, abeeeeeeee.... sche se otplesna v spomeni, i sche se razpla4a maj... spiram, obi4am detstvoto si... schtastlivo dete sam bila

Най-любимият спомен...хмммм...ми май‚ когато чоплех стената на къщата на село...и дядо ми...такъв го отнесох‚ че...
Или пък...ПОДАРЪЦИТЕ...много обичах (може и сега да обичам‚ не нам) подаръци...
Или пък...когато бяхме на почивка на морето...толкова ми беше вълшебно...
Еееех‚ размечтах се...романтикааааа

Където глупостта е образец‚ там разумът е безумие.

безгрижните лета, на гости на дядо ......
игрите на жмичка до тъмно, често дядо ми вече хъркаше )))))
яденето на диня, на резени.......направо се правех на нищо, честно ......
семките от лелките, съседки, ядях с килограми
хехехе, имахме един съсед - Щилян, и баба му беше една супер дебела, и като излезеше пред къщата и викаше Щиииииииииилькоооооооооооооо....... смяла съм се с глас, той горкичкият се чудеше къде да се завре
и детските лагери в Етрополе, на зелено училище, и как ме учеха да се целувам.......
ех, спомени, спомени )))))

Хихихи
А ние пък веднъж (бяхме само женска компания) решихме да крадем дини, щот така се прави.
Ама нали сме добрички все не можехме да измислим как да откраднем и накрая събрахме стотинки и си купихме една диня.
И после трябваше да я засилим и да я цапнем в земята (щото така се прави) и всички се изредихме да я вдигаме над главите си и да се опитаме да я хвърлим, ма нали бяхме все страхливи момиченца и никой не можа да я прасне в земята сума време.
Ама аз я праснах де, накрая.
И после дълбаехме с нокти и ядяхме кой какво докопа.
Целите бяхме лепкави.
Оставихме корите там, ама като се прибрах вечерта ме загриза съвестта, че сме направили такъв боклук зад блока и излязох почти тайно и отидох да събера корите.
Такива мити рабути.

Аз пък си нямах село и бях много тъжна когато всички си заминеха на село и трябваше сам самичка да се мотая около блока цяло лято.
Ама веднъж отидох с една приятелка на нейното село.
И хахаха излязохме една нощ да пишкаме ама нали тоалетната е далече и беше пълна тъмница, и хахаха нещо черно ми се видя в краката, и аз помислих че е котката, и реших да я ритна (защо ли? винаги съм обичала котки), и като се засилих, а то било някаква тенджера, и събудихме сичките роднини на Петя.

Някои от вас я знаят тая история ама пак да си я кажа.
Значи ние момичетата все гледахме някакви ранени животни навънка, по мазетата и на покрива.
И намерихме едно врабче, което не можеше да лети още. След като цял ден го учихме да лети, подхвърляйки го във въздуха със всичка сила, решихме че трябва да го сложим да спи на топло. И го прибрахме в една кутия, която пъхнахме в противопожарния кран на входа.
А то на сутринта умряло.
От студ ли, от жега ли, въздух ли е нямало, нинам.
И решихме да го погребваме (това беше най-смешното погребение в живота ми). Начи ние сичко погребвахме.
Сякакви животни де. Те сичките рано или късно умираха.
Та отидохме да копаем гроб с едни пръчки, обаче земята толкова суха че нищо не става.
И стигнахме до заключение, че трябва да го кремираме. Увихме го с хартия като бомбон, сложихме го на някакво дърво и го запалихме. А тя хартията изгоря и врабчето остана опърлено, баш като печено пиле, ама доста умален вариан, което ни се видя толкова смешно, че прихнахме всичките с цяло гърло да се смеем. Поради което тази, която държеше летвата с пилето, опс, врабчето де го изпусна, а ние се стреснахме малко и се разбягахме като продължавахме да се смеем.
Как ли му се е зарадвала някоя котка :)))
Пиле на грил.
хихихихихихи

medu ama tva e mnogo obshirno.....
i az si imam prekrasno detstvo, s prekrasni spomeni
blagodaria na nashte za tova
mi..... sega kato se zamislia, che oshte mi stava edno takova muchno ot temata za pesnite ot detskite filmi na nadka....edno ot nai golemite subitia v detstvoto mi beshe bebeto
lele kato se rodi brat mi takova vulnenie riadko sum izpitvala
xex i v staranieto si da se grija za nego kolko porazii sum storila, ama toi mi e prostil, puk i ne si spomnia:-))
eiiiii i s nego sa mi vsichkite prekrasni spomeni ot detstvoto , ot karanicite, do prikrivaneto na vsichki beli ot nashte i kakvo li ne
Brat obicham si te mnogo!!!

за братчето... хехе
ми и аз много му се радвах... докат проговори, докат проходи, докат попорастна... после вече не го исках... ма наште казаха че подаръци не можело да се връщат... ядец... та са и са е бой за рожден ден, за подаръци, за тинтири минтири... мдааааааааааа...

милк

be ne moje taka i s podaruci, i bez vse si go obicham
xexe spomniam si purvia mu rojden den, shtoto razlikata ni v rojdenite dni e samo dve sedmici i az sum sled nego
ta togava mnogo se vuzmutih kak taka kato sum po-goliamata, na nego purvo shte mu davat podaraci
i togava subrah sichki podaruci i izgonih gostite, dosta zor im triabvashe na nashte dokato me uspokoitiat, shtom i shamarite ne pomognaha.....