Усмивката ... / Общества / Избрано от Ledy

Ето реставрация на изтрития постинг.
:-)

Съгласен съм че всяко нещо има предимства и недостатъци. Бих казал че имаме уникална природа, която не ценим. Наистина има и краставици родно производство, ама аз си купувам всичко от магазина и ми се струва прекалено скъпо, въпреки че си мисля, че цените трябва да са още по-високи (Високи цени- висок доход. Който печели дбре - харчи повече и така колелото се върти по-бързо)

На въпроса за доходите мога да отговоря, че за мен не е важно колко печеля, а как се чувствам и как живея. Самият бизнес е поставен в необходимост постоянно да шикалкави и да нарушава закона и това е така, защото управляващите искат да е така, за да могат да крадат повече.

От друга страна нарушенията, които прави всеки в своя бизнес дават повод на корумпираните контролни органи да печелят огромни суми и те също не искат бизнеса да се движи в "коловоза".

Скоро си мислех как искам да живея и с колко пари мога да си го позволя. Няма да раказвам как, но ще ви кажа с колко. Минимум 1500лв на член от семейството. Тук ако съм на заплата не мога да ги спечеля и това ме вкарва в групата на изманиците окриващи данъци и прикривайки дребните си престъпления. Ако живее човек в която и да е европейска държава изключвам България и Румъния, кавото и да работи ще има това което желая аз. Там всеки гледа да рботи и с нетърпение очаква почивните дни, а след известен брой години пенсията, за да може да се наслаждава на живота и да пътува по света. Тук българският пенсионер е обречен на мизерия, унижен и захвърлен а произвола на съдбата. Тук хората се пенсионират на такава възраст, че малко от тях си ядат дълго пенсията и всичките пари които са събрани от държавата през годините труд остават в полза роду.

Възраста наистина е причина за някой да стоят в Бг, а за други да я напуснат.

Носталгията е силно чувство и аз винаги я изпитвам. Странното е, че след последните ми пребивавания в Европа все по-скоро ми липсва онова спокойствие и ред, а в същото време се надига негодувание в мен и отвръщение от всичко което приживявам тук в мойта родина. Чувствам се, като изоставен от собствената си майка и отглеждан от рекетьор, който всеки ден ми взима изработеното.

Признавам си нямам вяра, че тук някога ще се живее добре и достойните и добрите хора ще бъдат уважавани. Тук подлостта, наглостта и арогантното поведение се ценят, обратното е повод да бъдеш подиграван.
Не вярвам и че нещо ще се случи с новото управление, защото и това правителство е изградено от българи. А ние сме си ние, винаги ще има шуробаджанащина, парите които до сега са пълнили касата на БСП, ДПС и НДСВ, сега ще влязат в касата на ГЕРБ. Сещам се какво каза Алеко:
- и едните и другите са маскари.

Никога не съм съжалявал, когато правя добро, защото още в същия миг изпитвам удовлетворение от постъпката си. Винаги съм се радвал на хората които се веселят и съм се възмущавал от хората, които развалят веселието на другите.

Разбира се, че е важно да си здрав и да си жив за да се радваш на щастието, но кой в България е щастлив? Сигурно има и щастливи, аз не съм.

Все пак, когато вляза в църква и се помоля за близките си, за себе си, се моля и за това в България да се живее добре. Може би съм луд, но все още искам да съм горд българин......