курс по иконопис / Култура и изкуство / Изобразително изкуство

ето ти ги паралелите между Рождество, Преображение, Петдесетница, Разпятието, Божието Възкресение и Възнесение взети от астрологията:

- Исус Христос бил роден от /девица/Дева Мария на 25-ти декември във Витлеем. Раждането му било известено от звезда на Изток, която била следвана от трима крале, за да открият и се поклонят на новия месия. На 12 години бил дете-учител, а на 30 бил покръстен от Йоан Кръстител. Така става духовен водач. Исус има 12 последователи, които пътуват с него, върши чудеса, като лекуване на болни, ходи по вода, съживява мъртви. Познат е още като "Кралят на кралете", "Синът Божий", "Светлина на света", "Алфа-та и Омега-та", "Божи Агнец" и много, много други. След като е предаден от своя ученик Юда, и продаден от него за 30 сребърника, бил разпънат на кръст, положен в гроб, а след 3 дни възкръсва и се възнася в небето. Преди всичко, рожденната последователност е напълно астрологическа. Звездата на Изток е Сириус, най-ярката звезда на нощното небе, която на 24-ти декември се подрежда в една линия с три ярки звезди от "Коланът на Орион". Трите ярки звезди в "Коланът на Орион" и днес се наричат така, както са наричани от древни времена Три Краля. И Тримата Крале и най-ярката звезда Сириус, всички те се оказват на в една линия с изгрева на 25-ти декември. Ето защо тримата крале следват звездата от Изток, за да локализират изгрева - раждането на Слънцето. Дева Мария е съзвездието ДЕВА, също така познато като Дева Девственицата. Virgo от латински означава девствен. Древният глиф за Дева е променено M. Ето защо Мария, заедно с другите девственици майки, както майката на Адонис - Мира, или майката на Буда - Мая, започват с буквата M. Съзвездието Дева също така е наричано "Дом на Хляба", и представянето на ДЕВА е девственица, която вържи сноп пшеница. Този "Дом на Хляба" и символът на пшеницата представляват август и септември, времето за урожай. На свой ред Витлеем всъщност в превод значи "дом на хляба". Витлеем се отнася до съзвездието ДЕВА, място в небето - не на земята. Има и други много интересни феномени, които настъпват около 25-ти декември, или зимното слънцестоене. От лятното до зимното слънцестоене дните стават по-къси и по-студени, и от перспективата на северната хемисфера, появяването на Слънцето се премества на юг и става по-малко и по-оскъдно. Скъсяването на дните и края на реколтата с приближаването на зимното слънцестоене, са символизирали процесът на смъртта при древните. Това била смъртта на Слънцето. И на 22-ри декември, предаването на престола от Слънцето е напълно осъществено. За Слънцето придвижването на юг продължава 6 месеца. И става в най-ниската точка на небето. Тук става любопитно нещо: Слънцето спира движението си на юг, всъщност се движи едва видимо 3 дни. И в течение на тази тридневна пауза, Слънцето пребивава в близост до Южния Кръст, или съзвездието Кръст. И след този период, на 25-ти декември, Слънцето се премества с един градус, но този път на север, предвещавайки по-дълги дни, топлина и пролет. Казано по този начин: Синът/Слънцето/ умира на Кръста, мъртъв е 3 дни, възкръсва или се ражда отново. Ето защо Исус и многочислените други богове Слънца споделят концепцията за разпятието, трите дни на смърт и възкресението. Това е период на промяна за Слънцето, преди да смени посоката си на движение в северната хемисфера носейки пролетта, а с нея спасение. Между впрочем, възкръсването на Слънцето не се е празнувало до пролетното равноденствие, или Великден. Защото през пролетното равноденствие Слънцето официално побеждава тъмното зло и дневната светлина от този момент става по-дълга от нощта и настъпва пролетното обновление. Вероятно най-очевидното от целия астрологически символизъм около Исус е тази, отнасяща се до 12-те му ученици/последователи/. Всъщност това са 12-те съзвездия от Зодиака. Където Исус е Слънцето, с коетоте пътуват. Всъщност, числото 12 изобилства в Библията. 12 племена в Израел, 12 братя на Йосиф, 12 съдии в Израел, 12 велики патриарси, 12 пророка, 12 царя на Израел, 12 принца на Израел, Исус влиза в храма на 12 години. Този текст е повече астрологически, отколкото всичко друго. Да се върнем на Кръста от Зодиака, символизиращ живота на Слънцето. Това не е било просто художествено изражение, или средство да се проследи хода на Слънцето. Било е също и езически духовен символ. Това не е символ на Християнството. Това е езическа адаптация на кръста на Зодиака. И така, от много астрологически или астрономически метафори в Библията една от най-важните е за времето. Навсякъде в Светите писания има многочислени препратки за времето. За да разберем това е нужно, да познаваме феноменът да познаваме прецесията на равноденствието. Древните египтяни, както и много култури дълго преди тях разбрали, че приблизително на всеки 2150 години изгревът на Слънцето в пролетното равноденствие става в друг знак от Зодиака. Това става заради забавено трептение под ъгъл при въртенето на Земята около нейната ос. Наречено е прецесия /придвижване/, тъй като съзвездията вървят в обратна посока, а не по нормалния годишен цикъл. Времето, необходимо за преминаване през всичките 12 знака е приблизително 25.765 години. Това се нарича Велика Година. И древните общества са били доста осведомени за това. Те отбелязвали периода от всеки 2150 години като ЕРА. От 4300 пр. н. е. до 2150 пр. н е. е била ерата на ТЕЛЕЦ. От 2150 пр. н. е. до 1 н. е. била ерата на ОВЕН. От от 1 н. е. до 2150 н. е. е ерата на РИБИ, ерата, в която сме днес. И през 2150 ще преминем в друга ера, ерата на ВОДОЛЕЯ. И така Библията отразява говорейки недвусмислено символичното преминаване през три Ери, загатвайки за четвърта. В Стария Завет, когато Моисей слиза от планината Синай с десетте заповеди той е много разгневен, когато вижда хората си да се кланят на Златния Телец. Всъщност, той разбива каменните плочки и нарежда на хората си да се избиват един друг, за да се пречистят. Повечето библейски учени плащат лепта на този гняв, на факта, че израелтяните са се кланяли на фалшив идол, или нещо подобно. Реалноста е такава: Златният Телец е ТЕЛЕЦ. И Моисей символизира прехода в новата ера от ОВЕН към ТЕЛЕЦ. Затова и днес, евреите все още надуват рог на овен. Моисей символизира новата ера на ОВЕН. Влизайки в новата ера, всеки трябва да се отърси от всичко от старата. И при другите божества се отбелязват тези преходи. Като Митра, предхристиянския Бог, който убива бика/телец/ в същата символика. Исус се явява фигура, която влиза в ерата след ОВЕН - ерата на РИБИ, или две риби. Символиката на рибите изобилства в Новия Завет. Исус храни 5000 човека с хляб и две риби. Когато навлиза в духовния си сан, минавайки покрай Галилея той е придружен от двама рибари, които го следват. Всички са виждали "Рибата на Исус" на задната страна на автомобили си. Малко от тях обаче знаят какво означава тя. Това е езически астрологически символизъм за Царството на Слънцето в ерата на РИБИ. Както и предполагаемото раждане на Исус е същинското начало на тази ера. В Лука 22:10, когато Исус е попитан от учениците си, къде ще бъде следващата Пасха /преминаване/, когато той си отиде, Исус отговаря: "Когато влезнете в града, там ще срещнете мъж, носещ стомна вода, последвайте го в дома в който влезе". Този скрипт най-точно разбулва всички астрологически препратки. Мъжът носещ стомна с вода е ВОДОЛЕЙ - Носител на вода, който винаги е рисуван като мъж, който излива вода от стомна. Той представлява ерата след РИБИ. И когато Слънцето - Богът Слънце, напуска ерата на РИБИ на Исус, той влиза в дома на ВОДОЛЕЯ, защото ВОДОЛЕЙ следва след РИБИ, заради прецесията на равноденствията. Това което Исус им казва е, че след ерата на РИБИ идва ерата на ВОДОЛЕЙ. И така, да чуем всичко за края на времената, и за края на света. Описанието в рисунки е вътре в Книгата на Откровенията, и основен източник на тази идея идва от Матей 28:20, където Исус казва: "Ще бъда с теб дори до края на света" Матей 28:20. Освен това, във версията на крал Джеймс "свят" не е преведен, липсва и в други преводи. Фактически, използваната дума е "вечност", която значи и ера. "Ще бъда с вас, дори в края на ерата." Което е истина, Исус като олицетворение на Слънце в РИБИ приключва, когато Слънцето влиза във ВОДОЛЕЙ. Характерът на Исус, е литературен и астрологичен хибрид, най-вероятно изплагиатстван от египетския Бог-Слънце Хор. Например на стените на Замъка в Луксор в Египет са изрязани глифове отпреди 3500 г., с рисунки на Благовещение, на Непорочното Зачатие. Чудото на раждането и поклонението пред Хор. Рисунките започват с мисълта за веста, че девицата Изида ще зачене Хор, продължават с Нет - Светия Дух, който опложда девственицата. После девственото раждане, и поклонението на влъхвите. Точно както и в историята за чудото при зачеването на Исус.

Има много аналогии между Християнството и други религии не само с Египет. порови се в интернет ако желаеш,но статиите са главно на руски и английски.
"Религията на древния Египет е съществувала в продължение на около три и половина хилядолетия.Тя има не само богата хронология,но и много аспекти-
фетишизъм и тотеизъм, ПОЛИТЕИЗЪМ, И МОНОТЕИЗЪМ, теогония и космогония, култ...."
ето аз какво имам като цитати:

Книгата "РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВЕН ЕГИПЕТ" автор М.Коростовцев преписвам част от аналогии м/у Египет И бИБЛИЯТА :
"В "Приказки за върховните жреци на Мемфис" в единния от двата текста четем, че на Сатни Хаемуас и неговата жена след дълги години на бездетство
им се родил син. заради един пророчески сън го нарекли Са- Озирис (син на Озирис).Края на приказката разкрива, че в това момче се преродил един
умрял преди 1500 години знаменит магьосник и гадател,изпратен отново да живее на земята от самия цар на мъртвите - бог Озирис. Малкият Са - Озирис
бързо пораснал и възмъжал. В училище той с приказна бързина надминал по знания учителя-писар.След това малкият Са - Озирис започнал да чете заклинания заедно с писарите от "Дома на живота" при храма на бог Пта и всеки, който го чуел, оставал поразен от неговата мъдрост. тогава баща му започнал да го води на празненствата в двореца на фараона, където Са- Озирис се състезавал по знание с магьосниците и вълшебниците на фараона и ги побеждавал. Интересно е да направим паралел с Евангелието на Лука (гл.2, 46-47): дванадесет годишния Христос, който отишъл с родителите си в Ерусалим и се изгубил в града, бил намерен "след три дни в храма да седи сред учителите, да ги слуша и да ги пита;всички слушатели се чудели на неговия разум и на неговите отговори".
В апокрифното Евангелие на Тома същия сюжет е разработен по- подробно."... (продължава с аналогия м/у Сатни Хаемуас със сина си Са- Озирис в преизподнята и евангелската легенда за бедния Лазар ама е много дълго!).

взаимствания на библията от "Поучение към Еменемопе" в папирус от британския музей (пак от същата книга):

"да сравним някои пасажи от египетския текст "Поучение към Еменемопе" с библейската книга "Притчи Соломонови". В последната (23, 4-5) се казва "Не се старай да натрупаш богатство, остави тези свои мисли, спри погледа си върху него - и него вече го няма; защото то ще си направи криле и, подобно на орел , ще полети към небето". В "Поучение към Еменемопе" (9/14 - 19,10/4) четем: "Не се опитвай напразно да намериш изгода, за да си задоволиш потребностите. Ако си придобил богатства чрез грабеж, те няма да останат при теб дори една нощ. На разсъмване те вече ще са вън от твоя дом,можеш да видиш мястото им, но тях вече няма да ги има...те са си направили криле и като гъски са отлетели към небето". В библейските "Притчи Соломонови"(22, 24-25) се казва "Не другарувай гневливия и не общувай с избухливия човек, за да не привикнеш към неговите пътища и да не си навлечеш примка
на душата. В "Поучение към Еменемопе" (11/13, 11/17) четем: "Не се побратимявай с избухливия, не се приближавай до него дори за
разговор....за да не те привлече чрез измама и да не те хване в примката..."
В"Притчи Соломонови" (22, 17-18) се дава следния съвет:"Слушай благосклонно мъдрите слова, а сърцето си разтвори за моето знание, защото
ще ти бъде утеха да ги пазиш (мъдрите слова,бел. прев.) в сърцето си, те ще бъдат и на устните ти".Аналогично твърдение откриваме и в
"Поучението към Еменемопе" (3/9, 16): Слушай благосклонно казаното, обърни се да ти го изталкуват; полезно е ако го запомниш, но е вредно за
онзи който го пренебрегва".(Има цитирани още доста други аналогии м/у библията и египетски текстове ама нямам скенер!)

а ето сега от къде е взет мита за Ной (от уикипедия):

"Вавилон и Шумер [редактиране]
11-та таблица от епоса за Гилгамеш
Като писмени документи вавилонско-шумерската версия е безспорно по-стара от библейската. Според някои изследователи библейската история е преразказ именно
на тази по-стара легенда, според други и двете водят към един общ, още по-древен, най-вероятно незаписан, източник. Тази версия е документирана от вавилонския
жрец Бероз, писал на гръцки, в клинописните таблици от Ашурбанипаловата библиотека (7 в. пр. Хр.), но за нейния по-древен произход сочат археологически находки
на фрагменти, отнасящи се със столетия към по-ранен период.
Най-подробен е разказът за потопа, изложен в епоса за Гилгамеш (таблици 9-11), съдържащ се в Ашурбанипаловата библиотека. Разказът е представен в диалога
между митичния герой Гилгамеш и не по-малко митичния Утнапищим (еквивалент на библейския Ной). Иначе сюжетът е сходен с библейския – върховното божество Еа,
гневно на човеците заради греховете им, „отвързва” „световните води”, като единственият спасил се е Утнапищим, който дава началото на новото човечество.
Съществуват някои чисто формални различия, например не гълъбът, а враната донася на Утнапищим новината за отдеглянето на водната стихия........"

Освен това даже в едно предаване по National Georaphic показваха аналогии между Христос и други пророци със сходни характеристики (като бог Митра примерно) а в друго за Каин и Авел си признаха, че аналогична история са открили и по древноегипетските стени.
Не карам никого да си сменя религията или нещо подобно. Показвам факти които са описани по дебелите книги и не съм си ги измислил аз.