Ти случайно изкуствознание ли си завършил?
Щото разсъжденията ти много патриотични, но малко православни. А иконата извън контекста на богослужението не е икона.

"Celta na edna ikona e predi vsichko da vazdeistva na horata i da gi predrazpolaga kam militva i t.n. Ako s tova zapadno i kasno vliyanie tova vazdeistvie se podsilva,kakvo poveche da komentirame. "

Не мисля, че се подсилва, точно обратното - не ми въздейства молитвено.
Точно там му е проблема на западното религиозно изкуство - че си е изгубило духовността. Обект на Ренесанса е човека, а на източното Възраждане - Бога.
Естествено е църквата да бъде в основата на това развитие, понеже всички елементи на българската държавност липсват по това време.

"Vsichki ikoni risuvani predi Vazrajdaneto sa po vizantiiskia nachin. Te sa risuvani ot bulgari, no vav vizantiiski stil . "
Прочети малко литература и виж в музеите и църквите /в монастирите/, после ще коментираме.

"Български стил" си имаме и преди 18 - 19 век. Виж църквите в Бобошево, Сеславци, Кремиковци, Земен и т.н.
Българското възраждане започва през 16 век. Много стенописи от това време са по-добри от следващите векове.

" Tia e plod na razvitieto na izraznite sredstva i osavarshenstvane na materialite za ikonopis." Защо ли и днес рисуваме с яйчна имулсия и пигмент, като има толкова осъвършенствани материали за иконопис? /прочети някоя книжка по богословие на иконата, не е задължително да е Успенски.

"A sashto i na novite vizualni vkusove." Васнецов е много добър художник, но стенописите му не могат да се сравняват с тези на боянските майстори, Панселинус или Рубльов.

"Ikonopista e osven vsichko drugo i vid izobrazitelno izkustvo, a izkustvata pretarpiavat razvitie." Точнотака - изкуствата претърпяват, но канона е непроменен от 787 г. /VII Вселенски събор/ до днес. Иконописта е БОГОСЛУЖЕБНО изкуство и се променя, доколкото се променя и службата на Бога.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"да ти говори нещо идеята за безплътността на светците?
и за мен най-големите и хубави православни църкви в българия са построени доста преди Възраждането. пак е лично мнение."

Spored predanieto parviyat ikonopisez e bil Sv. Luka.
Toi e narisuval obraza na Bogorodiza ot natura.Tova se schita za parvata ikona do kolkoto mi e izvestno. Edva li tia e bila narisuvana vav Vizantiiskia kanon. I shte ti kaja zashto az smiatam,che ne e bila takava. Parvo zashtoto togava oshte Vizantia ne e sashtestvuvala vaobshte i vtoro zashtoto tova e bilo risuvano ot natura i tova edva li e bil bezplaten obraz. Ako prodaljavash da otrichash bi sledvalo da otrechesh i ,che obrazat narisuvan ot Sv. Luka na Bogorodiza e bil ikona .
I treto vav Vizantiiskia stil ikonopis i ikonografia se izpisvat licata s ochi, buzi, usta, vejdi i dr takiva,koito vaobshte ne sa simvol na bezplatnost.Viarno e , che sa stilizirani.
Nikoi ne ti kazva ,che ne triabva da ima razlika mejdu obiknoven portret i ikonen obraz. Naprotiv. Az mislia,che triabva da ima takava razlika. I nai-vajnoto neshto- to e ,che vazrojdenskite ikoni kato zialo ne sa portreti , a sa si ikoni podvlastni na sashtata ikonografia na koiato i Vizantiiskata ikonografia i sa si napalno kanonichen stil na ikonopis.
Taka,che ....
I koi sa tia nai-golemi i pravoslavni zurkvi v Bg deto sa stroeni mnogo predi vazrajdaneto ?
Ta predi vazrajdaneto toest do predi okolo 1800 godina na bulgarite ne im se e pozvoliavalo da stroiat zurkvi po-golemi ot izpraven chovek na kon.
Tova li sa nai-golemite zurkvi? Vazhodat na zarkvostroeneto zapochva edva sled 1800 god. ,kogato se zapochva goliam stroej na golemi visoki i pishtni zarkvi.
Aide da ne si govorim samo prazni i obshti prikazki ami da posochvame fakti
kakvo shte kajesh ?

"Ти случайно изкуствознание ли си завършил?
Щото разсъжденията ти много патриотични, но малко православни. А иконата извън контекста на богослужението не е икона. "
Ne, ne sam zavarshil izkustvoznanie,no tova ne mi prechi da razbiram i ot izkustvoznanie. Ti mai narichash vsichki ikoni risuvani sled 1800 g. ,koito se namirat v Bulgarskite Pravoslavni Zarkvi NEPRAVOSLAVNI i NEKANONICHNI ?
Ako e taka togava kakvo praviat v pravoslavnite ni zarkvi ot 1800godina nasam?

"Не мисля, че се подсилва, точно обратното - не ми въздейства молитвено.
Точно там му е проблема на западното религиозно изкуство - че си е изгубило духовността. Обект на Ренесанса е човека, а на източното Възраждане - Бога.
Естествено е църквата да бъде в основата на това развитие, понеже всички елементи на българската държавност липсват по това време. "

Tuk ne govorim za западното религиозно изкуство . Tuk ti govoria za Bulgarskite pravoslavni vazrojdenski ikoni namirashti se v pravoslavnite ni zarkvi.

"Български стил" си имаме и преди 18 - 19 век. Виж църквите в Бобошево, Сеславци, Кремиковци, Земен и т.н. "

Tova sa si vse ikoni izpalneni vav sashtia Vizantiiski stil.
Stilovite razlichia ne se opredeliat ot tova kakav e bil po nazionalnost maistora , a kak izobraziava neshtata.

"Българското възраждане започва през 16 век. Много стенописи от това време са по-добри от следващите векове. "

Greshka . Balgarskoto vazrajdane v Arhitekturata, Jivopista, Ikonopista i t.n zapochva istinski v kraia na 18 i nachaloto na 19 vek.Predi tozi period e imalo mnogo prekrasni postijenia v ikonopista i stenopista. Koi go otricha? Kato edin ot osnovopolojnizite na tova vazrajdane se schita Papa Vitan Stari i negovite ikoni na Hristos Pantokrator i dr. risuvani okolo 1798 godina. Ne sled dalgo se poiaviavat vsichki ikonopisni shkoli - Trevnenska, Samokovska,Banska, Debarsko-Razlojka i dr. Tova e razvitie. Tova e vazrajdane.I nared s tova se poiaviavat i otlichitelnite cherti na tezi vazrojdenski ikoni.Zapochva rzcvet i stroej na mnogo zarkvi, mostove, uchilishta i dr.... Procheti malko i shte gi razberesh koi sa. Tuk niamam vreme da ti gi obiasniavam.

"Васнецов е много добър художник, но стенописите му не могат да се сравняват с тези на боянските майстори, Панселинус или Рубльов. "

Nito Rubliov, Nito Panselinus ne mi zvuchat da sa bulgarski avtori. A shto se otnasia do Boianskia maistor- tova ne e ime .Ikonite v Boiana sa razkoshni. Nikoi ne go otricha, no tova ne znachi,che vazrojdenskite ne struvat.

като за начало прочети това, което исихия е написал.
значи една църква е голяма, когато размерът й е голям...интересно виждане... и то точно от човек, който твърди, че е важно въздействието. ми да ти кажа, "св. александър невски" не ми въздейства. атмосферата там не ме кара да запаля свещ и да се помоля. за мен големи църкви са тези в Земен (виж тя може и да попадне в класацията ти - голямшка е), Бобошево, "Св. св. Петър и Павел" (във В. Търново), Боянската църква... все църкви с дух.
я, като знаеш толкова, ми кажи кога по-точно е живял св. лука. пък после ще говорим. и си преговори за разликата между католически и източноправославен светоглед.

the fool wanders, the wise one travels

Чети внимателно, после ще го обсъждаме:

Дълбокото възраждане на България - Времето и делото на св. Пимен Зографски
Георги Тодоров

Водещият мит за българското Възраждане е формулиран от най-влиятелния български мислител през последните два века - Вазов - така: "Тая дивна върволица, която захващаше от Паисий - един калугер - и се заключаваше с Левски - един дякон - два светци, - беше засеяла и наторила вече нивата". Кулминацията е априлската "епопея" от 1876 г., за която той постановява: "Българският национален дух никога не се е вдигал до такава висота и надали ще се вдигне друг път..."

Тези сто години (1772-1876) единодушно се славят като "най-българското време" и носят неоспорваното име Възраждане по аналогия със западноевропейското. Единственото съжаление е, че нашето е закъсняло с няколко века спрямо Ренесанса. Тази митологема не е толкова самоочевидна, колкото изглежда.

До 1871 г. се е смятало, че българското Възраждане започва от началото на ХIХ век. В 1871 г. едновременно излизат две статии - от Васил Друмев и от Марин Дринов, - които преразглеждат това схващане. Текстът на Дринов завършва така:

"Ние сме обикнали да броим възраждането на народа си от началото на нашия век и туряме начело Априлова с Неофита, Венелина и пр. Да, големи са заслугите на тези благодетели народу ни. Но дали ще да е по-право да отнесем възраждането си на 60-70 години по-рано и да турим начело отца Паисия?"

Днес имаме основания да поставим под въпрос тази общоприета теза най-малко по две причини.

1. Българското "Възраждане" през ХIХ век е време на християнско отстъпничество - бавен и "естествен" процес, незабележим за децата на това отстъпничество, каквито сме и ние. То подменя Божието с кесаревото във всички житейски направления дори в църковното. Истинската цел на това движение е политическото освобождение на България. Дори извоюването на самостоятелна Българска Църква е само средство за тази цел и съвсем естествено при схизмата от 1872 година Църквата-средство бива жертвана на олтара на политиката-цел. Нашето "Възраждане" е закъснял и наивно-невинен вариант на западноевропейското. То неусетно и несъзнателно подменя хилядагодишния христоцентричен дух на православна България с новоезическия егоцентричен дух на "хуманизма" - опита на човека да измести Бог от центъра на вселената.

2. Век и половина преди о. Паисий в България протича едно по-дълбоко (т. е. по-високо), истински духовно, христоцентрично движение, което можем да наречем Дълбокото Възраждане. То утвърждава и българската културна и народностна самоличност - но като средство за постигане на истинската цел - Христос.

Това забележимо движение е от края на ХVI и началото на ХVII век. Емблематичната личност на този процес е св. Пимен Зографски, роден около 1540 г. и починал след 1618 г.

Българската "държава на Духа" никога не е загивала през годините на игото. Нейната столица са били големите ни югозападни манастири: Зографският (през цялото време), Рилският (след връщането на мощите на св. Иоан Рилски в 1469 г.) и Хилендарският (особено от ХVIII в.). Чрез системата от метоси, таксидиоти, пътуващи проповедници и поклонничество тя е обгрижвала през цялото време всички български земи.





За живота и делото на св. Пимен знаем малко - най-вече от достигналото до нас в късен препис негово Житие. Той не е подписвал иконите и стенописите си. Св. Паисий Хилендарски пише за него: "Бил иконописец, водел свет живот, но тайно от хората. Прикривал се мъдро и изкусно пред хората." Тези думи са ключ за осмисляне на разликата между истинския възрожденец, чиито "тайни" трудове възхваляват Бога - и "възрожденците" от ХIХ век, които възхваляват неговия заместител - нацията. Монашеската анонимност затруднява учения, вярващ във "факта" и документи. От делото на св. Пимен са останали безброй следи, но малко "факти". Прибързани изследователи обявяват Житието му за недостоверно.

Д-р Васил Киселков нарича (1956 г.) данните от Житието "явно недостоверни" и "невероятно много преувеличени". Той твърди, че Житието "не е автентичен и достоверен извор". В 1946 г. същият автор дори отрича съществуването на Суходолския манастир, въздигнат от св. Пимен, където мощите на светеца са били препогребани. Всъщност манастирът не само съществува до днес, но е имал (публикуван) надпис за изписване на старата църква (сега съборена) точно от времето на св. Пимен - в началото на ХVII век.

Проф. Петър Динеков (1954 г.) поправя някои от грешките на Киселков, но и нему се привиждат недостоверности в Житието: цитираната в приписка към ръкописа среща между Паисий Хилендарски и Гавриил Кръстевич (окачествена от учения като "явен анахронизъм"), сведенията за практикуваната от св. Пимен "умна молитва" (те също били "анахронизъм") и пр. Всъщност грешките не са в Житието, а у Динеков. Споменатият в приписката Паисий Хилендарски не е нашият първоисторик, а съвсем друга личност - книжарят и книгоиздателят Паисий Хилендарски Българинът (1820-1910), съвременник и връстник на Кръстевич (1820-1898). Вече е общоприето, че исихастката практика на "умната молитва" никога не е прекъсвала на Атон. Въз основа на подобни неверни предпоставки Динеков съди: "Несъмнено, житието на Пимен не е първокласен паметник на нашата средновековна литература." "Фантастични са и сведенията, които се дават за строителната и художническата дейност на Пимен". Вместо да поощрят търсенето на истината, подобни съждения на големия авторитет застават между нея и следващите изследователи на текста, личността и периода.

Според Житието св. Пимен е въздигнал "300 църкви и 15 манастира". Априорно и без доказателства учени обявяват тези данни за "фантастични" и "невероятно много преувеличени". Но св. Пимен не е бил зидар, а проповедник и будител. Той е въздигал храмове и манастири не с мистрия в ръка, а със Словото Божие. Мисионерските му обиколки в огромен обхват по българските земи са продължили над 20 години (поне от 1596 г. до 1618 г.) - време достатъчно, за да обиколи много повече от триста села и градове, да вдъхнови, задейства и организира въздигането на унищожените или западналите им през предишните трудни времена храмове.

От въпросните 15 манастира вероятни данни за негова (и на сътрудниците му) собственоръчна стенописна и иконописна дейност има в поне 8 съхранени: Куриловски, Сеславски, Черепишки, Суходолски, Драгалевски (един от пластовете), Сливнишки, Подгумерски, Планинички и пр. Други въздигнати по същото време и същия регион обители: Искрецки, Илиенски, Кремиковски (унищоженият втори притвор), Струпецки, Карлуковски, Разбоишки, Маломаловски, Елешнишки, Билински и пр.

В 1600 г. е основан Троянският манастир. В края на ХVI в. започва въздигането на Бачковската обител (голямата трапезария е от 1601 г., а главната църква от 1604 г.). По времето на Дълбокото Възраждане са възстановени безброй храмове във всички български краища - Несебър, Търново, Видин, Тракия, Македония, Разложко, Софийско. Не знаем къде е бил лично св. Пимен. Сигурно е, че движението е било всеобхватно и в него са участвали мнозина. Плодовете на техния труд са пред очите ни, но тяхната монашеска и християнска скромност и безименност - наместо да увеличи славата на подвига им - ги прави невидими за нас. Чудо е, че изобщо е оцеляла паметта за самия св. Пимен (благодарение на Житието от ученика му Памфилий). Но каква е същността на мисията на светеца? В какъв по-широк исторически контекст се вписва? Как така 55-годишният отшелник, достигнал върховната духовна практика чрез "умната молитва" в пещерата на св. Козма край Зограф, изведнъж се връща в света и започва да обхожда България от Преспанското езеро до Доростолската епархия и от Атон до Видинско? С какви правомощия основава манастири и назначава игумени? Това не става без съответно упълномощаване, без благословията на местните митрополити (Софийски, Охридски, Видински, Доростолски и пр.), на зографския манастирски събор и на Цариградския патриарх. Нито без разрешението на османските власти - в столицата и по места.

Повечето от достигналите до нас следи от дейността на св. Пимен са съсредоточени в Северозападна България и най-вече Софийско. Но тъкмо тогава (1595 г.) в този район почва интензивна католическа пропаганда с номинален център София: мисията на Петър Солинат.

Мисията на св. Пимен започва по същото време и също има за център родния му град София. Изписването на Куриловския манастир от (иконописната дружина на) св. Пимен е от 1596 г.

Солинат става "софийски католически епископ" в 1601 г. Негови приемници на фиктивната "софийска" катедра са Илия Маринов (1624-1641), Петър Богдан (1642-1674) и пр., но реалното им седалище така и не става София, където Православието остава непоклатимо - именно благодарение на въздигнатите или обновени по това време православни църкви и манастири.

Тогавашното римокатолическо настъпление по българските земи не е изолирано явление. То е следствие от настъпателна политика на папството - след Тридентския събор (1545-1563) и началото на Контрареформацията, чиято основна цел е да спре разрастването на протестантизма откъм север. Заедно с това римокатолицизмът търси компенсация на загубите от Реформацията чрез "превземане" на православни територии. Успешното настъпление на йезуитите срещу протестантите в Полша и Литва след 1569 г. все повече се пренасочва към православния изток. Натискът се засилва през 80-те години и води до Брестката уния в 1596 г.

Православието противодейства на този натиск. В 1588 г. първо в Литва, а после в Москва идва константинополският патриарх Иеремия, който в 1589 г. утвърждава първия московски патриарх Иов, след което пак отива в застрашената Литва. Отстъпчивостта му спрямо руската църковна самостоятелност идва от нуждата от общ фронт срещу духовното нашествие от запад, където трябва да се хвърлят всички сили. Включително руският патриотизъм, инак неприемлив за елините.

Подобен характер има и мисията на св. Пимен Зографски. Въздигнатите от него храмове и манастири са като защитен вал, който огражда от всички страни завладяната от римокатолицизма територия в Северозападна България. Битката за Православието е спечелена в София, по южните склонове на Западна Стара планина до Видин и по поречието на Искър. Римокатолическата пропаганда има временен успех само в ограничен регион около Чипровци.

Политическото положение в Османската империя благоприятства православния отпор срещу духовното настъпление от запад. След битката при Лепанто (1571 г.) военната заплаха откъм римокатолическия свят за османлиите става все по-реална. Това прави турските султани Мехмед III (1595-1603) и Ахмед (1603-1617) толерантни към въздигането на православни твърдини в рамките на империята. В резултат на това по българските земи има истинско православно Възраждане, съпроводено с взрив на църковно строителство именно в последното десетилетие на ХVI и първите десетилетия на ХVII век. Запазени са десетки храмове и манастири основани, обновени, изписани или въздигнати по това време. Много такива не са достигнали до нас.

Тъкмо в този регион и по това време е и разцветът на знаменитата Варовитецка книжовна школа в Етрополския манастир.

Делото на св. Пимен има и специфично българско народностно измерение. В неговите стенописи надписите са на български език, а в стенописните програми за пръв път се срещат в осъзната система изображения на български светци: св. Иоан Рилски, св. Прохор Пшински, св. Гавриил Лесновски, св. Седмочисленици, св. Николай Нови Софийски, св. Георгий Нови Софийски и пр. Това са първите образни списъци на българските светии, които о. Паисий Хилендарски след век и половина ще доразвие в своята книга.

Дълбокото Възраждане от края на ХVI и началото на ХVII век не се вижда от пръв поглед. Тъкмо защото е християнско и защото е истинско, то се осъществява "тайно от хората". Повечето от деятелите му остават неизвестни за нас. Но то е обхватно, многоизмерно, дълбоко, духовно, наистина християнско и наистина спасително българско народностно движение, което възражда истинската българска държава - държавата на Духа. Именно върху това Дълбоко Възраждане стъпват деятелите на по-плиткото, повърхностно и светско по съдържание (най-често облечено в църковна форма) движение от ХIХ век, което за нас - неговите повърхностни и секуларизирани чеда - се привижда като истинско.

Св. Пимен Зографски е само един от двигателите на това спасително дело. Наш дълг е да доразкрием неговия образ, както и образите и делата на другите невидими за нас истински и глъбинни възрожденци. Личността на зографския светец може да ни поведе, за да прогледнем за цялата епоха на Дълбокото Възраждане, която - поради духовната ни слепота - сякаш "мъдро и изкусно" крие славата си.

© Вестник Култура, бр. 39, 9 ноември 2001 година

Относно иконите, намиращи се в българските църкви и монастири - сред тях има много НЕКАНОНИЧНИ, като новозаветна троица или носещи масонски символи.
Имената на Боянските майстори са неизвестни, това не омаловажава творбите им.
Възрожденската ни икона не е само това, което си мислиш /18 - 19 в./
и това дали струва нещо е твое мнение.

Първата икона е неръкотворния образ на Господа /мандалион/. Втората икона е огледалния отпечатък на керемидата /керамидион/.
Св. Лука е рисувал три икони на Богородица, едната с Младенеца Христос, въпреки че е живял след него и не Го е виждал.
В коя академия е учил евангелиста реалистична живопис?

"tova edva li e bil bezplaten obraz."?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за "безплЪтен" става дума... ма нашият про-български настроен познат очевидно предпочита латиницата...

the fool wanders, the wise one travels

"В коя академия е учил евангелиста реалистична живопис? "
A v koia e uchil Vizantiiska ikonografiya?


"На запад имат" много и големи, пищни църкви ", но това не ги прави особено духовни."

Razgovorat ne e za golemite zarkvi na zapad, a za nashite si Pravoslavni vazrojdenski zarkvi i vazrojdenska Ikonopis.
Mai govorim za razlichni neshta

Не, за едно и също. Но не става диалог.
Когато ми отговориш на въпроса и аз ще отговоря на твоя.
Разтоворът не е за църкви, а за да си "чешем" езиците. Щом е така, спирам до тук.
Прощавай и дано някой ден имаме съгласие/хармония по въпроса, въпреки различните мнения.
Ако някой има желание да продължи темата, може да се включа.
На християните - спасителни пости!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите