Аз лично съм правил нещата винаги както аз преценя, а за каноните в иконописта, както всичко на този свят и те се променят.
Точните канони не ги знам, знам само, че през 96г. реставрирах едната стена на една църква близо до Бургас, без да познавам канона. Това моето не е героизъм, но за себе си знам, че когато ще започвам нещо та творя, то аз се вкопчвам в темата и известно време събирам инфо и всякакви такива настройки и на ръката/лявата/ и на окото и на психиката т.е. близам под кожата на темата!
Правил съм и копия по поръчка, там по същия начин. Имаше преди един много хубав филм Инкогнито, става дума за артист, който правише само копия на картини, е там този процес на влизане под кожата на творбата и на майстора и на епохата е много добре показан - филма е супер!

Има един такъв израз в иконографията "Не е важно какво се рисува, а как!"

Защо ли? Защото в иконографията се изписва духовният свят, а духовността има своите изисквания за изобразяване. Единствено иконата е тази която носи едновременно и човешката и божествената природа на Иисус Христос. Именно поради спазването на някои правила на изобразяване. Като започнем от дрехите, които благодарение на визнатийския стил изглеждат много ефирни и леки. Лицата също се изобразяват с меки пастелени цветове, като имаш предвид и налагането на сенкира (основния тон) именно за да излъчват духовна топлота, самите пози и разположение на телата се правят плавни, пак за да покзват духовния свят. А тези правила не си ги е измислил кой да е, а светии от ранга на Рубльов, Теофан Грег, Дионисий и т.н. Това са хора които са водили много духовен живот в постоянна молитва, съответно и това се отразява в стила им на рисуване. Нямам против възрожденскяи стил като стил, но не смятам, че е за ИКОНА, най-малкото че противоречи на всички тези основни правила, които изписах по-горе, този стил не излъчва духовност, по-скоро показва човешката-земната страна само, а за какво ми е на мен да съзерцавам божественото в "икона" в която го няма?

Творчество в иконата има много, просто дори и не си предствяте колко много!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно тези въпроси се разискват в книгата"Иконостас" на Флоренски

Догмат за иконопочитанието
на триста шестдесет и седемте свети отци на Седмия вселенски събор в Никея (787 г.)


Пазим без нововъведения всички с писание или без писание установени за нас църковни предания, едно от които е за иконописта.

То е съгласно с проповедта на евангелската история и служи за уверение в истинското, а не въображаемо въплъщение на Бога Слово и за други подобни ползи.

Защото, когато едни неща се показват чрез други, те несъмнено се уясняват едно чрез друго.

Това е така, ние, ходейки като по царски път и следвайки от Бога внушеното учение на светите наши отци и преданието на Вселенската църква (пък знаем, че тя е на Духа Свети, Който пребъдва в нея), с пълна достоверност и грижливо изследване определяме:

честните и свети икони, нарисувани с шарки и направени от дребни камъчета и от друго годно за такава работа вещество, да се поставят тъй, както изображението на честния и животворящ Кръст, в светите Божии църкви, върху свещени съсъди и одежди, на стени и на дъски, в къщи и по пътища, - както иконите на Господа, Бога и Спасителя нашего Иисуса Христа, и на непорочната Владичица наша света Богородица, така също и на всички свети и преподобни мъже.

Защото, колкото по-често те биват гледани изобразени на иконите, толкова повече онези, които ги гледат, биват подтиквани да си спомнят и да обичат първообразите, да ги почитат с целуване и почтително поклонение, - не с истинкото богопоклонение, което, според нашата вяра, подобава само на божественото естество, но почитане като онова, с което се отдава чест на изображението на честния и животворящ Кръст, на светото Евангелие и на други светини чрез кадене тамян и поставяне свещи, - какъвто благочестив обичай имало и у древните.

Защото честта, отдавана на образа, минава върху първообраза, и който се покланя на иконата, покланя се на съществото на изобразения на нея.

Така се потвърждава учението на светите наши отци, сиреч преданието на Вселенската Църква, която открай до край земя е приела Евангелието.

Православен катехизис, Синодално издателство, 1991

Текстът на руски: Догмат трех сот шестидесяти седми святых отец седмаго вселенскаго собора, Никейскаго. Об иконопочитании.




82 правило на на VI-тия вселенски събор в Цариград (Трулския) 691 - 692 г.
В някои репродукции на почитани образи Предтечата е изобразен да сочи агнеца с пръст. Това изображение е било прието като символ на благодатта. То е скрита фигура на онзи истински Агнец, Който е Христос, нашият Господ, Който ни се показва според Закона. Приемайки тези древни фигури и сенки като символи на истината, предадена на Църквата, днес ние предпочитаме самите благодат и истина като изпълнение на този закон. И така, за да разкрием пред очите на всички, поне с помощта на боите, това, което е съвършено, постановяваме, че оттук насетне Христос, нашият Господ, трябва да се представя в Своя човешки облик, а не в облика на древния агнец.

Gergy, след като разбираш от икони, трябваше да обясниш, че в иконописта няма стил, защото стилът е понятие, ограничено във времето, докато иконите носят послание до свършека на света. Може да се говори за школи, но и това е относително ясно като съдържание.

Иконописците не се подписват по принцин, ако има подпис, той гласи: "от Св. Дух, чрез ръката на...", жащото нищо не можем да правим без Св. Дух.

Божие благословение за начинаещите иконописци.

Това решение за иконопочитанието на 7-мия Вселенски Събор всъщност се нарича "Орос" и то не определя как да се рисува една икона, а богословското обоснование за почитанието на иконите по време на иконоборческия период.

Незнам какво разбираш под това, че в иконописта няма стил? Може ли да разсясниш по-добре?

"Свързано с античността, по-точно с късните й одухотворени форми, това изкуство още от първите векове на своето съществуване е имало ред самостоятелни задчи. Християнското изкуство ни най-малко не е християнска античност, както мисля някои автори. Новата тематика на ранното християнско изкуство не е външен факт, а отражение на нов мироглед, на нова религия, на принципно различно разбиране за действителността. Новата тематика не може да се облече в старите антични форми. Тя изисква стил, който най-добре да въплъти християнските идеали. Творческите усилия на християнските художници са били насочени към детайлното разработване на този стил."

В.Н. Лазарев, История Византийской живописи, т. I, M., 1947, s.38.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хубаво, че цитираш Лазарев, обаче той разглежда иконописта като изкуство, а тя е нещо повече - богослужение. Иконата в музея/галерията/ вече/още/ не е икона. Стилът е преходно понятие, в рамките на времето, а светът на иконата прекрачва тази рамка. И е много трудно да обясниш на един невярващ художник, че иконата не е картина, колкото и добре да изглежда в неговите очи.
Стенописите от катакомбите малко се различават по форма от светската живопис на своето време, обаче като съдържание е нещо коренно различно.
Първият руски иконописец - йеромонах Алимпий е рисувал иконите с четката, с която е помазвал християните.
Иконата изисква "творческото" участие на Св. Дух.Каквато ти е молитвата, такава ти е иконата.

Иконата освен, че е и богослужение както казваш, тя е и картина, макар и на второ място, тъй като иконописта наследява много точно от изкуството, което вече е съществувало в зората на християнството. Раннохристиянската Църква е използвала езически символи, теми от гръцката и римската митология, но ги изпълва с ново съдържание особено променя формите им. Така се създава собствен "стил", нещо като църковнославянския език, който се базира на старобългарския, но е създаден единствено и само за богослужението. Затова е бил необходим такъв СТИЛ в иконописта, който да предава не само видимото за човешкото око, а и невидимото - духовното.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"...но ги изпълва с ново съдържание особено променя формите им."

Хайде да не спекулираме с понятието "стил". То определя само формата, но не и съдържанието. Музеите са пълни с картини с бибрейски сюжети, работени през различни епохи в различни стилове - съдържанието е едно, формата - различна. Иначе трябва да си говорим за християнски, църковен или монашески стил. Какви са стиловите различия между Палеологова икона, Московска от XVI в., българска възрожденска XIX в.? Или от едно и също време - Новгородска, Критска школа или Мала Азия през XV в.?
Ако сам Господ е поставил началото на иконописното изкуство чрез неръкотворния образ, може ли да твърдим, че е създал нов стил?
Доколко канона, определящ съдържанието, определя и понятието "стил"?

"...честните и свети икони, нарисувани с шарки и направени от дребни камъчета и от друго годно за такава работа вещество, да се поставят тъй, както изображението на честния и животворящ Кръст, в светите Божии църкви, върху свещени съсъди и одежди, на стени и на дъски, в къщи и по пътища, - както иконите на Господа, Бога и Спасителя нашего Иисуса Христа, и на непорочната Владичица наша света Богородица, така също и на всички свети и преподобни мъже."

Това пък е отговор на въпроса как се рисуват икони - "с шарки и направени от дребни камъчета и от друго годно за такава работа вещество", "...в светите Божии църкви, върху свещени съсъди и одежди, на стени и на дъски, в къщи и по пътища...". За технологични подробности служат ерминиите и справочниците по технология.

Да, много точно го каза, "стилът" определя формата! Едно съдържание може да бъде представяно в хиляди варианти, било експресионизъм, импресионизъм, реализъм.... Но във всеки един стил то ще предава различно усещане у зрителя. Защо например иконописните образи не се изобразяват с приетите похвати в нецърковното изкуство, т.е. без светлосенки (във възрожденската икона се внася нотка от светското изкуство) и нормална перспектива? Отговарям, знам че ти си запознат/а, просто за другите клубари, да не се бави диалога. Иконата е насочена към човека, светлосенки няма и не може и да има, защото иконата е светлина, тя излучва светлина, докато при нормалната картина имаме друг източник на светлина, който пада от някаква точка, отделно иконата е с обратна перспектива имено за да покаже, че е предназначена за човека, че той е центъра.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите