Re: Самотен художник търси сродни души / Култура и изкуство / Изобразително изкуство

Здравейте! Това е обява на отчаяно самотен човек в търсене на сродни души. Художник съм, на 35 години, от София. Рисувам с масло върху фазер и платно, главно портрети, човешки фигури, многофигурни композиции, и правя само това ( освен че пиша и завърших Английска филология ) от 1988 год., имам пред вид че тогава открих маслото, иначе рисувам от дете. Не мога да опиша колко е дълбока самотата и изолацията ми - от 15 години не съм се виждал с човек, от толкова никой не ми се е обаждал по телефона, гласът ми е атрофирал, като говоря само с родителите си ( с тях живея ), освен някои епизодични, формални контакти. Искам да мога да се засмея с някаго, да се усмихна, да си покажа картините и да поговоря за тях, да се оплача от един тежък ден.

Причината за всичко това е фактът, че съм транссексуален - моят биологически пол е женски, но говоря и пиша за себе си само в мъжки род. При контакт държа събеседникът също да се обръща към мен в мъжки род и да ме нарича с името, което носи душата ми, а не с това по паспорт. Ако отсрещният ми заговори в женски род, аз се обиждам и саботирам тази контакт, просто изчезвам и той/тя не може да ми бъде приятел. Може сега темата да ви се вижда банална, защото в последните години темите за сексуалните малцинства се активизираха, но аз съм момче от 1986-та година, още от времето на Т Живков, когато беше немислимо да се говори па тези въпроси.

Сега, в контактите ми с хората на изкуството в най широк смисъл и интелектуалците нещата са стояли така -те ми казват или излъчват с поведението си: "Твоята ориентация не ме интересува, интересуват ме картините ти , стиховете ти, вътрешния ти свят. Ти си духовен човек. Ако си добър човек, а ти си, с тебе можем да си говорим по всички въпроси". Тоест, те разделят творчество от идентичност. Първо, в това свое изказване те правят една грешка, като смесват транссексуалност и лесбийство. Когато казвам на събеседника при първа среща, че съм момче и се предствям като, да речем, Стефан, т.е. с името на душата ми и протягам ръка за поздрав, аз всъщност не казвам " Аз съм лесбийка." Лесбийка и момче не е едно и също. Моето отношение към лесбийките е повече от топло - малкото приятели, които съм имал са били именно те и нямам нищо против да ме считате за такава; само че просто поради липса на информация тези интелектуалци не разбират какво им казвам . Като казвам, че съм Стефан, аз ги моля да се обръщат към мен в мъжки род, иначи ще ме наранят и ще покажат, че не им пука за мен. Как може да им пука за картините, а за мен - не ?? Освен това техният възглед за развода, разграничението между, от една страна, творчество и лични качества, и от друга, идентичност, като какъв човек се възприема и усеща , е остарял. За всеки човек фактът, че е мъж или жена, ( по-точно, като какъв се усеща ), дали е гей или лесбийка има дълбоко отражение върху произведенията му, още повече че ние творим главно заради любовта. Не може тази цялост, коята той представлява, името му, въобще всичко, да се разглежда отделноот платната.

Така че всички тези интелектуалци, които след като им кажа че съм момче, упорито са продължавали да ми говорят в женски род, било от консерватизъм или нещо друго, всъщност са се държали деспотично с мен, като са налагали своята собствена представа за мен самия, коята е сексистка и хетеросексистка. Те мислят, че е достатъчно да не дискриминираш някого по ориентация. Винаги не само, че много са ме уважавали, но и обичали и симпатизирали всички, които някога съм познавал. Но това не ми е достатъчно, и никоя позитивна оценка и симпатия не ме грее, ако ми говорят с обидния за мен женски род при условие, че съм момче.

И този техен акцент върху физическата триизмерна "реалност", видимостите, тяхната заземеност и привързаност към материалното и неспособност да се абстрахират от него, а и неуважението към другия ясно говори "колко са добре" хората, когато стане въпрос за духовното.

Аз съм невероятен поклонник на Петър Дънов и Карлос Кастанеда, на езотериката и на това сливане между магьосник и дълбоко христиански любещ човек, което предрича Дънов. Транссексуалноста дава страхотни възможности за проникване отвъд видимото, така че всички джендър въпроси, аспектите на феминизма и човешката идентичност все повече ще се развиват, като и сега в другите страни вече са спечелили много битки.

Аз много, много ще се радвам ако се запозная с хора, които могат да оценят творчеството ми и философиите ми, които са много по-авангардни от теченията във философията и в Зап. Европа, и в Америка. Не съм това, което се подразбира под интелектуалец - складирана информация и анализи. Аз съм целия само дух и интуиция. Не обичам да говоря много, защото както вече казах съм привърженик на Кастанеда, а индианците мълчат. Така че ме плашат много говорещите и анализиращите хора. Истината не е в думите.

Само че, нормално е да се предположи, съм скептичен че мога да се разбера с момчетата от този сайт. Ще се радвам ако ми пишат момичета и отсега предупреждавам - любов, свалки, намиране на приятелка дълбоко не ме интересуват. Въобще не правя секс и не си падам по никакъв секс. Моля, не ме подозирайте в задни мисли. Членувам в Българската гей-организация и лесно мога да си намеря приятелка, ако искам. Просто момичетата се отнасят с повече разбиране към транссексуалността.

Имам задна мисъл, и тя е следната: искам да работим заедно. Мечтая да снимам нещо като филм и искам поне да пробваме да поснимаме, защото сам не мога да се справя, за филм трябват поне двама. Или да бъда оценен като художник и творбите ми да видят бял свят. От материалното не се интересувам. Ето, в този сайт виждам обява от едно момиче, че търси художници за контакт- ще се радвам да ми пише. Въобще, търся духовна връзка. Е, ако момчетата-художници от този сайт мислят, че могат да ме приемат, нека пишат и те.

адресът ми е : georgealexandrov@abv.bg