Интересно ми е наистина как изглежда малкото пространство точно около вас, когато пишете тук. Нарисувайте го с думи.

Тапициран в черно стол на колелца с висока облегалка и с подлакътници върху мръсен сив мокет. Тясна кафява маса. Голяма чаша с двойно кафе с мляко, понякога и чиния с торта. Ксероксни листя, напечатани с нещо от едната страна, вече непотребно на никого, листя, с разпечатани телефони за указател и жълти лепещи листчета, изписани с телефони, имена, часове, дни, места... Телефонът е в мръсно бяло и е върху нисък контейнер до масата. Върху кафявата маса са клавиатурата и мишката за компютъра в същото мръсно бяло. Син моливник с черни чекмедженца, пълен с цветни писци и маркери. Настолен календар с някаква ужасно абстрактна картина, която обаче не пише каква. Кафявата маса е долепена гърбом с черно бюро, върху което са монитора, компютъра, принтера, червен перфоратор, син телбод, черен антителбод и още един като другия телефон.
Изобщо тук е много мръсно... офис... дърт офис... Дайте по-вдъхновен пример!

При мен е точно обратното...същите неща, които ти описваш, но в супер-модерен офис...само че не ме кефи...
...осъзнавам като един Крал Лир, че стойностните неще в живота не са материалните...но ще имам ли време да се върна при духовните...

...ама за да стане изобразително изкуство, това, което току-що написах...
...до безкрайност мога да гледам картини на Ван Гог..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

много ме накефи
супер готино
ама много
точно като движеща се камера, излизаща на фокус от твоите очи
яко

предизвика ме на моя територия
игра на думи


Sheeps go to Heaven! Gods go to Hell!

Голяма маса /някога стоеше в хола и беше семейна светиня, в хола на старото жилище/, два /един, нула, три/ пепелника /в черно, бяло и един глинен с шарки, народно творчество/, два компютъра /върху монитора на единия върху скрийнсейвъра е акварелът на съвременния руски художник, Владимир Калинин, чиито картини изрових наскоро от мрежата - изливаща се отгоре светлина, стълби, които се вият нагоре към нищото, нападали по стъпалата предмети, сред които ваза, пергел, свитък, мастилница, и в центъра е увиснало изтъкано от снопите лъчи яйце, стълбата се вие покрай стена с ниши, в едната има старинен стол, в другата е сфинксът, всеки детайл е изпипан до съвършенство/, върху масата пред мен, до лявата ми ръка, върху ниската масичка вдясно - купчини листа, речници, книги, да, има винаги по няколко химикалки, от които една или две задължително не пишат, тук-таме - визитка... Бяла чертожна лампа, бял телефон, бял модем...Пред мен е прозорецът, закрит от два слоя пердета, едното е като бяла пяна, които омекотяват светлината, и със стъклопис във всички възможни цветове, нарисуван от мен достатъчно абстрактно, за да мога в мигове на отмора да се заглеждам в някой негов детайл и да се радвам на цветовете, без да разсъждавам за нещо конкретно. Този прозорец пази стаята от бетонните грамади зад него и ми създава усещането за закрила.
Живописното безредие се допълва от изрисуваното крило на дървения гардероб, върху който е поставена саксията с цвете, в която до зелените ручейчета, спускащи се по стената с цвят на пчелен мед, е втъкнато пауново перо.
Навсякъде - книги, книги и пак книги.
Един живописен и уютен свят. Убежище, леговище, работно място, всичко, каквото ти хрумне.


Поздрави, Калински

Редактирано от efir на 13.04.02 13:31.

Интересно е всеки колко надалече простира това пространство от себе си и колко детайлно вижда това пространство! Направих линк със Споделено и повечето хора гледат доста надалече, доста... някои успяват много голямо пространство да обхванат в малки детайли... повечето са склонни към това, може би за да не пропуснат нещо, а важно ли е, мисля си аз, ми май не, затова аз се ограничих до едната маса...

Отдавна не бях попадала на толкова приятна тема:)
Аз пък си падам по детайлизирането, по малките неща, Калински.
Да завладееш работната си маса е много голямо изкуство - и там поне не си измислен Наполеон, защото си е нещо твое. Как мислиш, а?
Друго нещо си е своята кочинка...

Нещо против народното творчество ли имаш?

Редактирано от efir на 15.04.02 17:25.

никак даже, отдавна не бях чувала словосъчетанието

Ах, Калинскиии, отдавна не си го чела - или моите писания имат и глас меден, загорски?
Е да, нито си го чела скоро, нито си го чувала, щото всичко стана фолклор или фолк, а по-точно чалга.

Обещавам вече да не използвам архаизми и отживели словосъчетания