....Jivota e pari,a parite sa za mercedesi...hubavi lacheni...vsahnost tova e hubavo ...dai boje vseki mu

be kakvo da ti kaja :))))) za mene BOL e sinonim na neshto neseriozno.

Carpe Diem

Hehehe !!!
Ako na niakoi mu se oceliava da otide na Everest:)))
Tam tova se pravi nai-dobre:)))
Ako e za "sporta" triabva da e bez pari, ako she e "biznes".......mai vsichki znaem kakvo triabva da e :)

Защо смяташ, че трудът не се заплаща? Ти досега клиентите безплатно ли си ги обслужвал? Сигурен съм, че са ти плащали някакви месечни такси. С тези такси си си изплатил труда. Ако не си, това си е твой проблем. Не можеш да продадеш едно нещо два пъти - веднъж на клиентите и втори път на купувача на мрежата.

А що се отнася до ваденето от калта - не виждам абсолютно никаква причина да го правя за когото и да било. Всъщност точно в това се състои ваденето - взимаш си парите за мрежата и си намираш някаква редовна работа.

Практиката показва, че хора с известни технически познания решават, че е достатъчно да изградят една техническа инфраструктура, за да им носи вечни приходи. Дори наричат така създаденото нещо с гръмкото име "бизнес". Да, ама не. Това не е бизнес, дори не е професия, а е занаят. Не по-различен и не по-доходен от този на кварталния обущар или шивач. Да искаш партньорство е все едно кварталният обущар да отиде в една фабрика за обувки (примерно Саламандър) и да им каже "абе вижте какво, аз съм много добър обущар, правя по цели две обувки дневно, дайте да ви стана партньор - ще произвеждам обувки за живущите в моя квартал и ще им слагам етикет Саламандър".

Митко

Доколкото виждам, темата е за покупка и продажба на мрежи. Какво ти пука някой сериозен ли е или не е сериозен? Взимаш парите и отиваш да си ги харчиш, а пък него продължавай да си го смяташ за несериозен, щом това ти доставя удоволствие.

Митко

Не виждам що се карате. Ако купувача иска на всяка цена да купи ще даде всякаква цена. Ако продавача иска на всяка цена да продаде ще се навие и на почти без пари. Ето аз имам кола в която съм инвестирал към 30 000 но я продавам за 7 000 просто щото няма пазар на такива коли. Преди година ми предлагаха 15 000 но не я продавах защото не исках. Всичко е въпрос на подходящ момент за да направиш печеливша сделка

Ние не се караме, само обяснявам.

Не можеш да направиш печеливша сделка от продажба на лан мрежа. Печалбата са ти приходите, които са дошли от клиентите до момента на продажбата. Не случайно икономическият термин за такава продажба е "exit". Тя ти дава изход от положението. А положението не е розово и няма да става по-розово. Ето защо:

Цената на една мрежа се определя от две компоненти А и Б. "А" е цената, която купувачът би платил, за да построи сам същата мрежа. Тук влизат материалната част и труда. Компонента "Б" е пропуснатият приход от потребителски такси за времето, за което би изградил мрежата.

Трайността на един ftp кабел е три години, а средната продължителност на живота на един суич от нисък клас е около 2 години. Но да не спорим за точните числа. Важното е, че си имат срок на годност и че след известно време се налага да бъдат подменени. Колкото повече се приближаваш до този срок, толкова компонента "А" става по-малка, тъй-като се приближава моментът, в който купувачът така или иначе ще трябва да подмени материалната част, т.е. ще трябва да я плати 2 пъти, а той не е толкова глупав, че да не го осъзнава.

Цените за достъп до Интернет постоянно падат. Кога по-бързо, кога по-бавно, но тенденцията е твърдо надолу. Досега не е имало случай цените да са се качили. Следователно приходът от един клиент намалява с течение на времето. Т.е. колкото повече време минава, толкова и компонента "Б" намалява.

С това абсолютно доказах, че една мрежа е най-скъпа в деня, в който е направена и с течение на времето само поевтинява.

Тук продавачите правят една спекулация, за да си защитят тезата: "Да, ама аз съм покрил незнам си какъв район и ти този район не можеш да го покриеш така плътно за кратко време". На кой обаче му пука за даден район? Това което се брои е колко клиента имаш и какъв приход ти генерират. Голяма работа, че в даден квартал ще имаш само 20 клиента, а не 100, колкото има конкурентът ти, защото е бил там преди теб и вече ги е вързал. Важното е, че и в друг квартал имаш 20, в трети 20, в петдесети - също 20. Т.е. като не можеш да взмеш 100 клиента в един квартал, ще ги вземеш в 5 * 20 и сметката пак ще ти се върже. Така че ти си чакай някой да се впечатли от компактната маса от 100 клиента, а аз през това време ще взема 200, макар и не така компактни. Това че не са компактни не прави сметките им по-ниски. Ако трябва да бъда съвсем точен - дори ги вдига (мога да докажа защо, ама ще стане прекалено дълъг постинга).

И пак повтарям - не се караме, аз само излагам своята логика. Ако някой смята друго, ще ми е интересно да чуя какво и защо.

Митко

...eh MITE....kat poharchi kintite ...pak na garata kt hamalin....ili glad.,a kintite nikoga ne sa gole mi....)))

Мда, много хора си мислят така. Снощи приятелката ми ме попита "абе една колежка тук е спестила малко пари и каза, че вече не и се работи за еди-коя си фирма и иска да започне нещо сама. Какъв бизнес ще й препоръчаш". Аз съвсем честно й отговорих "никакъв".

Най-честата грешка на хората е, че не оценяват т.нар. TCO - total cost of ownership. Те се въодушевяват от това, че работейки сами за себе си взимат 1000 лв вместо 500 лв. Но пропускат например факта, че нямат платен годишен отпуск. Дори само от тук идват 10%. Нямат коледна премия или 13-та заплата и ето още 10%. Още 10% идват от отсъствията поради болест. Само до тук 1000-та лева станаха еквивалентни на 700. Освен това нямат работно място - оборудвано с нужните мебели, техника и консумативи, отоплено, климатизирано и охраняемо. Нямат служебен телефон - стационарен и мобилен. Никой не им плаща транспорта от/до обектите. Никой не им плаща инструментите, които чупят и работните дрехи, които късат. Никой не им плаща застраховката (сигурен ли си, че ако паднеш от стълбата и си счупиш гръбнака, ще можеш да си платиш лечението, за да не останеш инвалид и респективно безработен, респективно сам завинаги?). Този списък мога да го продължа с още сто неща, но и тези са достатъчни, за да илюстрират идеята.

Работейки за себе си печелиш само едно нещо - плаващо работно време. Парите в крайна сметка се оказват по-малко, дори ако номинално са много повече, защото трябва сам да покриваш един куп разходи. Обаче това се открива на втората-третата година, защото първоначално човек се зарежда с ентусиазъм и не обръща внимание, че работи повече, отколкото си плаща (денонощно, без почивни дни, без болнични и т.н.). Чак по-късно открива и допълнителните разходи за обслужване на бизнеса, за вътрешната бюрокрация, за управление на риска и т.н. А на всичкото отгоре и отговорностите ти са много по-големи: не можеш да си позволиш дълга отпуска, пътуване или недай си Боже - болест, защото ако те няма, всичко се срива.

С това не искам на никого да давам житейски съвети. Просто ви обръщам внимание на неща, за които май не си давате сметка.

Митко

..Hm mojei da si prav,no mai zabraviash kak zapocna bol.bg..i vsichki ostanali ,seki si poema riska na oceliavane....