Много лесно... / Компютри и Интернет / Доставчици на Интернет

Светата софтуерна инквизиция
"КАПИТАЛ"

Има една компания, чийто интереси в България са по-добре защитени, отколкото в нейната собствена родина. Компанията е „Майкрософт”, а страната - не коя да е, а САЩ. По принцип в това нямаше да има нищо лошо, ако всъщност правата на „Майкрософт” не бяха по-добре защитени от интересите на много български фирми и ако силов държавен орган като полицията не служеше за разрешаване на спорове от частноправен характер. Въобще криминализирането на престъпленията против авторското право и престъпленията, извършвани през интернет, стана по-скоро набързо и като се отчита само гледната точка на едната страна в спора. Така от пълно беззаконие ситуацията отиде в другата крайност - на софтуерна диктатура. Защитникът на монополните авторски права Велизар Соколов освен като „Заки от „Авеню” може и да остане в историята като един позакъснял във времето кибервариант на Торкемада, създателят на Светата инквизиция.
Историята, в която компютърните клубове „Матрицата” се оказаха в матрицата на правосъдието (виж стр. 34), е като поучителна случка от училищния двор. Ако искаш да те уважават, набиваш най-големия и най-якия тарикат, а другите си правят сметката какво може да им се случи. Така и „Майкрософт” (и Заки Соколов в ролята на юридическия бияч) удариха „Матрицата”. Отсега нататък аргументите в полза на Windows XP и неговото закупуване са с един повече: „Помните ли с „Матрицата” какво се случи?” Дали „Матрицата” е (била) най-големият бабаит в сферата на компютърните зали всъщност това не е чак толкова важно. При сивия бизнес модел на ръба на рентабилността едва ли има гейм-зала, която да е напълно изрядна. Вериги като „Матрицата” поне се опитваха да правят нещо по-смислено и мащабно от задимен апартамент с 10-15 компютъра и постепенно се стремяха да излязат „на светло”, доколкото това е възможно.
Вярно, е че оттам тръгна и моделът на верига гейм клубове под шапката на интернет доставчик и сървър с нелегално съдържание, свързани в обща мрежа „на ползу роду”. Далеч по-притеснителен обаче е силовият бизнес модел, налаган от „Майкрософт”, и симбиозата, която фирмата изгражда с държавната бюрокрация срещу интересите на българския данъкоплатец. Дори и софтуерният гигант да се окаже формално прав, бруталното и безкомпромисното му поведение спрямо потребителите у нас би ни върнало в каменната ера на дигиталната епоха. Българската администрация в момента е „оженена” за софтуерните продукти на монополиста, без никой от IT експертите на правителството да съзнава, че това не е брак по сметка. Бившият министър Тагарински и настоящият Калчев закупиха десетки хиляди лицензи като индулгенция пред „Майкрософт”, без да предоставят обществен избор за алтернативните, по-надеждни и по-евтини варианти за софтуер. Според доклада FLOSS на университета в Маастрихт по поръчка на Европейската комисия към юли 2002 около 76% от публичните институции във Великобритания и Германия използват някаква форма на свободен софтуер. Според това проучване четирите водещи причини за употреба на свободен софтуер са високата стабилност, сигурност, производителност и функционалност. Цената идва едва на пето място.
Вместо да последва европейският пример обаче, българската държава прави точно обратното - не насърчава развитието на отворения код и конкуренцията, а с цялата мощ на администрацията и силовите си органи подкрепя един монополист. Това се правеше при Костов и Тагарински, това правят Калчев и Сакскобургготски сега. На нито един чиновник дори не му хрумна да сезира Комисията за защита на конкуренцията по повод арогантното поведение на софтуерния мастодонт. Вместо да договорят по-изгодни цени за българските условия, управляващите предпочетоха да си купят индулгенции на гърба на българските данъкоплатци. И след като платиха баснословни суми за софтуер, който по-скоро не им е нужен, започнаха да преследват онези, чиито пари са прахосали с лека ръка и които все още се мъчат да си изкарват прехраната на територията на България.