Направо да му домилее на човек, като ги чете тия твои приказки за приказната ви фирма. Като описваш приказния ви ръст само още трябваше да разкажеш, как сте почнали с едно бюро и един компютър, та да се просълзим от умиление. На кого ги разправяш тези, защо си мислиш, че другите ряпа ядат? Няколко пъти го пиша и няма да престана да го повтарям, просто защото е факт: няма случайни неща сред великите ни новоизлюпени бизнесмени от твоя чешит - винаги като поразрови човек около такива "проспериращи" фирми, намира или бивше ченге, или друго присъствие под една или друга форма на хора, свързани със заклеймената комунистическа власт от недалечното ни минало. Във вашия случай изобщо и не е нужно да се рови - връзката си е от ясна по-ясна. Така че и през ум да не ти минава, че си нещо повече от един средностатистически българин, просто в подходящия момент така се е случило, че си познавал подхдящите хора на подходящото място, което ти е дало достъп до определени ресурси, връзки, контакти, поддръжка и т.н. Хиляди други на твоето място при същите изходни позиции биха се справили не по-лошо, а други хиляди - много по-добре. Та много молим, значи, не се аби, дето има една приказка.

"Ти виждаш, сине мой, в пространство времето тук се превръща..." Вагнер, "Парсифал"

Абе, Иво,
защо си мислиш, че Митко си мисли, че е средностатистически българин?
Защо пък ти мислиш, че той е такъв?
Ами то е ясно, че не е. Средностатистическият българин няма собствена фирма, не дава хляб на 20-ина човека (според

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, той определено не си мисли, че е средностатистически, аз пък, поне по начина му на мислене и писане, който виждам тук, изобщо не виждам с нещо да се откроява в личностно отношение над другите обикновени хора, които срещаме всеки ден, или които пишат тук, които всички за мен са равноценни индивиди. Но не, той, видите ли, бил по-умен, много неща знаел и разбирал, защото фирмата му имала не знам какъв си ръст. Забележи обаче, че при това не посочва номинални цифри, а само някакви проценти, което много ми напомня на приказките за това, с колко щели да увеличат пенсиите.

Това с тоя мерцедес не го ли приключихте бе, аман. В България има адски много мерцедеси на глава от населението, това нищо, ама нищо не ми говори.

Темата за "попадането където трябва" и "случайността" е доста обширна, с две думи, за мен има два аспекта: за някои хора нещата не са случайни, както каза Батето веднъж по телевизията: "Ами аз още от 1979 г. знаех, че социализмът така ще свърши" - никога не са били случайни, готвели са си ги нещата с години; други са успели да се присламчат в немалка степен благодарение на случайност и чист късмет. Между другото, не знам защо реши, че аз не съм от "попадналите", "успелите", или каквото там имаш предвид, което за теб очевидно се измерва с коли, фирми, апартаменти и тем подобни. Не очаквай от мен да седна да се бия в гърдите какво имам и какво карам, но понеже ти е ясен намекът, бъди спокоен, че на 36 години отдавна съм си решил подобните въпроси от битово естество.
И точно затова и понеже ги знам нещата отвътре, мога да им се надсмивам на такива изхвърляния и да им казвам на такива момченца да го дават по-кротко, и да им припомням приказката "Пази Боже, сляпо да прогледне".
А в заключение бих ти обърнал внимание, че "просперираща фирма" съм го сложил в кавички, защото това за мен не е никакъв успех, и защото бедата на държавата ни не е в политиците - те навсякъде са еднакви идиоти, а точно, че бизнесмените са ни толкова "успешни", ама докато такива като теб са готови да им носят вода и да им викат браво, много ще се чудим, защо на йота не можем да отлепим...

"Ти виждаш, сине мой, в пространство времето тук се превръща..." Вагнер, "Парсифал"

Редактирано от Ивo на 29.11.02 20:41.

"защото бедата на държавата ни не е в политиците - те навсякъде са еднакви идиоти, а точно, че бизнесмените са ни толкова "успешни""

Иво,
не си прав. Помисли малко.
Ако ти си бизнесмен, значи си също толкова "успешен". Ако не си - все тая, сигурно можеш да си сложиш кавичките където е нужно.
А нито политиците, нито бизнесмените, нито бачкаторите са с нещо по-различни от теб, от мен, от всеки българин. Ние сме останали без най-добрата част от народа си по ред причини, няма да ти ги изброявам сега.

Тук, в България, са останали или онези, които не могат да заминат навън (пак по ред причини, няма да ти ги изброявам), или онези, които могат, но не искат, но те са много малък брой. Сред последните са и хора като Ганчев, които имат достатъчно акъл, за да се хванат да правят частен честен бизнес, с който за има-няма 10-ина години са постигнали нещо сами.

Ако не бяха сами, нямаше да намесваш "подходящите" неща. Ако той беше от червената номенклатура, нямаше да почне в едно мазе бизнеса си. Ако беше от синята такава, щеше да си направи joint venture, както някои други. Ако беше бандит, нямаше да се вози на мерцедес, а щяха да го возят.

По метода на елиминирането можеш да стигнеш до истината, но понеже няма да ти хареса, предполага се, че няма да го сториш.

А какво е нивото ти на познания и възприемането на света става ясно от това, че цитираш адаша - Батето Славков. Ако това е мерилото ти за меродавност, тогава няма наистина смисъл да ти се отговаря.

Az mislia che si prav,pulno e s taliva biznesmeni kato Ganchev v Bulgaria.
Za takiva izkazvania ako ne raboteshe v sobstvenata si firma otdavna da e zabravil che e na rabota.
No iavno i horata triabva da osuznaiat che kogato sa klienti sa absolutno pravi,viarno e che v Bulgaria e malko po-slojno poradi lipsata na kachestven izbor no lichno az (samo zaradi tova che niakoi mi se naduva kato puiak pri polojenie che sum otishul da mu dam pari nikoga niama da polzvam uslugite mu "ne govoria konkretno za Ganchev"),nadiavam se che neshtata tuk shte se promeniat i shte go ima"negovo velichestvo klienta".

Аз съм клиент на БОЛ, ползвам ги по ЛАН/радио от вкъщи.
Много съм доволен - скоростта е добра, няма спиране, а и като имам питане и звънна в офиса им, винаги ме посрещат с поздрав, оказват ми достатъчно внимание и отговарят веднага.
Аз не се чувствам като, аз съм Н.В. Клиентът!

Много се съмнявам, че вие сте техен клиент и те са ви оскърбили, нагрубили или нещо подобно.

Ами като си почнал, нека ти разкажа историята си. Пак повтарям - ти си почнал чисто нова тема, а аз ти отговарям. Да не каже отново някой, че си развявам името. И ще го потретя just in case: ти започна, аз само ти отговарям как се постига нещо в живота и наистина ли ченгетата са основният фактор за това.

В началото на 80-те години баща ми заедно с Валери Петров написаха буквара за експерименталната учебна система на акад. Благовест Сендов. Аз тъкмо бях започнал да се занимавам с компютри и късметът ме срещна с този човек. От дума на дума той ме привлече в т.нар. "Проблемна група по образованието" (ПГО) за да помагам в компютърната обработка на учебниците по тази система (абсолютно авангардна за времето си технология - май нищо друго не се правеше с компютри все още). Там дотолкова ме харесаха, че ми уреждаха бягството от задължителните по онова време ученически и после студентски бригади (нали бяха в системата на образованието). Гледаха ме като писано яйце, тъй-като компютърни специалисти тогава имаше само в Седморката на Блейк, а на тях наистина им трябваха. По време на една от тези "бригади" (както се оказа - последната бригада в историята) в кино Петър Берон се провеждаше първото в България публично опозиционо събрание на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството (тогава "гласност" и "преустройство" бяха термините, които по-късно се замениха от "демокрация"). Аз не можах да се добера до покана, но използвах компютрите и "ултра-модерните" лазерни принтери на ПГО за да си изфалшифицирам една. Това бе забелязано от двама от колегите, които се оказаха активисти на нелегалните все още Подкрепа и Зелена партия. Заведоха ме на няколко събрания на тяхната организация, но аз отказвах да членувам, защото не съм работник (и се надявах да не бъда), а студент и исках да правя студентска организация. Тогава ме запознаха със Станка Желева Желева (неслучайно пиша три имена), студентка, която също имала такова желание. Тя пък ми уреди тайна среща (наистина тайна - в тъмното и без да се срещат повече от двама души на едно място) с Емил Кошлуков под едни колони в университета на 09.11.1989 (на следващия ден Тодор Живков падна). Емо ми разказа какво смята да прави и ме покани за учредител на неговата организация Независимо студентско дружество (по-късно ФНСД, съучредител на СДС). Четири години бях в централното ръководството на тази организация, която свърши доста от "мръсната" работа на прехода - организира първата студентска демонстрация през декември 1989-та, в резултат на която беше свикана "Кръглата маса", където пък се сложи началото на промяната на Конституцията. Организира достатъчно известните вече студентски стачки и един куп не толкова известни, но доста важни за историята мероприятия (протеста пред руското посолство срещу нахлуването в Литва, изгонването на Комсомола от училищата и др.). ФНСД беше и единствената организация с национални структури, които формираха гръбнака на СДС след учредяването му. Сектор "Национална координация" беше изцяло в ръцете на студентската организация. Хората от ФНСД създадоха и БСЧИ като гарант за честни и свободни избори. Накратко - действително, а не само на думи, влияехме на историята. Там се запознах с доста хора и с няколко от тях направихме студентска кооперация в момента, когато усетихме, че нужната промяна е вече необратима и ние нямаме повече работа в политиката.

Студентската кооперация купуваше стоки от все още държавните ни заводи, като ги плащаше с платежно искане (тогава имаше такъв документ, обратен на платежно нареждане - който има да взима пари, си ги иска от сметката на платеца). И понеже счетоводството на заводите и все още социалистическите банки работеха бавно, ние успявахме да продадем стоките и да внесем парите преди да са си ги поискали и да са разбрали, че в сметките няма пукнат лев. Т.е. използвахме особена форма на кредит, която бързо беше забранена, защото твърде много хора разбраха за нея и злоупотребяваха. Междувременно натрупахме капитал и допълнен с една ипотека започнахме да внасяме битова електроника от СССР. Използвахме факта, че там още беше социализъм, а тук май не и имаше сериозна разлика в цените (ако имате телевизор Юность купен скоро след 1989-та, значи аз съм ви го продал).

Това приключи през 1993-та година, а от там насетне историята я знаете: Вени ме запозна със Симеон Мутафчиев (собственик на известната тогава компютърна фирма Елкот) и Огнян Шентов & Co. от Центъра за изследване на демокрацията. Симеон ни даде на лизинг 4 компютъра 386sx/33 и един 386dx/40 за сървър. Центъра даде помещения и два телефона, после още два. Даде също и по 12500 тогавашни лева (общо $1200) за да внесем аз и Вени нашите части от уставния капитал, които пари по-късно им върнахме, но междувременно ползвахме за да купим модеми от САЩ (тук не се продаваха). Парите стигнаха за 4 модема на 14400 бпс (ултрабързи), но на нас толкова ни трябваха. Известно време след това се разделихме с другите съдружници по причини, които вече съм описал. Всеки от тях си направи отделна фирма (online.bg и cit.bg), а аз и Вени останахме заедно като bol.bg. Всичко oстанало се е случило пред очите ви, достатъчно видими и публични сме били през всичкото това време.

Между другото, в ядрото на споменатото ФНСД не са били хиляди хора, а едва 27 човека, като освен цитираните по-горе три имена, личат и тези на Мирослав Севлиевски (депутат от НДСВ), Гроздан Караджов (предишният шеф на борда на БТК и главен секретар на М-во на транспорта, тогава КПД), Петър Курумбашев (Ку-ку), Камен Воденичаров, Татяна Ваксберг. Мога да добавя още много, не толкова известни, но достатъчно успели: Иван Моров (шеф на ГлобалПринт), Стилян Стойчев (шеф на фондация "Ресурсен център") и т.н.

Всичките приказки за ченгетата, които си били поделили всичко, както и за борците, които контролирали всичко и щели да ти строшат главата, ако се опиташ да се захванеш с някакъв бизнес, са бабини деветини (може би е вярно само за няколко по-особени бранша). Нарочно се насаждат такива идеи, за да разколебават инициативните и да успокояват пасивните. Само виж колко имена познаваш от онези 27 пъпчиви студента, събрали се една есенна нощ преди 13 години без да се познават помежду си, но с голямо желание да променят нещата, въпреки реалния риск да провалят живота си още в началото му. А и тези от тях, които не познаваш, също добре се справят. Няма начин да не признаеш, че който някога е бил решителен и е искал да направи нещо, си е останал решителен и е направил нещо. Сам, без да чака някой да му го дава наготово. Следователно не е до късмет и ченгета цялата работа, а до едно нещо, за което обикновено се казва, че или го имаш, или го нямаш.

Митко

Аз също съм им клиент. Не искам да съм адвокат на никого, но страшно се ядосвам, като чуя тъпотии против Вени или Ганчев. Не ги познавам и нямам желание да ги познавам, просто съм им клиент и СЪМ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ДОВОЛЕН от фирмата им. Ще повторя казаното по-горе от другия колега-перфектно качество на ЛАН-а, отлична скорост, сигурност, комфорт, добри цени, любезен сервиз, професионален екип, безпроблемен съпорт. И много моля не пишете разни такива, че съм им служител или че са ми платили за да ги рекламирам. Някой ден ще се ядосам и ще сканирам тук личната си карта и трудовата книжка, за да се види, че не съм от тях. Де да бях!

Имаме семейна фирма, но в никакъв случай не бих характеризирал себе си като "бизнесмен", бил той успешен, или не, по една проста причина - жизненият ми избор е парите да ми служат на мен, а не аз на тях - така че просто не се вписвам в калъпа на "бизнесмена"; да ти призная, много добре се чувствам така.

А за Батето не знам защо така реагираш - със сигурност не е никак глупав човек, но аз го цитирах като виден представител на комунистическата номенклатура и затова, как тя си е подготвяла отдалеч нещата, и изказването му си е много показателно в това отношение.

"Ти виждаш, сине мой, в пространство времето тук се превръща..." Вагнер, "Парсифал"

Хахаха!
Подготвяли ги били отдавна!?

Ти май не си на 36, а или на 16, или на 56, за да мислиш така. Подготовката я правеха не хората около Батето, Иво. Пък и това е без значение, защото ако може да се смята, че у нас просперират само комунистите, как да тълкуваме успехите на българите с червено потекло по света?


За това, че парите са ти средство, а не цел - поздравления. По това си приличаме. Но ти си бизнесмен, искаш или не.