|
"Сега" 9 август 2001 г., стр. 5
Парламентът можел да вземе компютри, нарушавайки закона
Марковски лобира за "Линукс", "Уиндоус" оскъпявал сделката
Анелия Антова
Парламентът ще наруши закона за обществените поръчки, ако постави условието новите компютри, които иска да му бъдат доставени, да са с операционна система на "Майкрософт". Това сигнализира вчера Вени Марковски на дискусия на тема "Държавна политика в областта на софтуера". Той припомни, че в последния брой на "Държавен вестник" бе обнародвана обява, че институцията ще купи 130 персонални компютри, 30 преносими компютри и 130 принтера. 680 000 лв. от бюджета на Народното събрание за тази година са предвидени за компютърна техника, уточни пресцентърът на институцията. На склад в момента стояли 32 компютъра, от които само 12 били сравнително нови. С новата техника приоритетно щели да бъдат оборудвани ръководствата на постоянните парламентарни комисии, след това отделните депутати и накрая администрацията.
Само софтуерът за новата техника ще струва около $ 130 000, ако е на "Майкрософт", пресметна Марковски. Според него парламентът може да спести средства, ако даде възможност в търга да бъде предложен и софтуер "Линукс" с отворен код, който излиза безплатно.
Ако обаче институцията посочи точно определен тип операционна система, тя ще наруши закона и тогава Комисията за защита на конкуренцията ще трябва да се самосезира, прогнозира Марковски. Той уточни, че досега софтуерът с отворен код не е допускан в процедури за държавни поръчки.
Софтуерните фирми настояват да им се възстановява ДДС за изнесените продукти, стана ясно вчера. Сега законът не им дава това право. Това може да се промени, ако софтуерът се признае за стока или ако ако се промени тълкуването за мястото на изпълнение на доставката, обясниха експерти.
"Мит е, че у нас масово се разпространяват пиратски софтуер", каза още Марковски. Той уточни, че през миналата година страната ни е загубила $ 10 млн. от разпространението на незаконните продукти.
"Дневник" 9 август 2001 г., стр. 3
"Интернет общество" атакува търга за компютри на парламента
Начо Стригулов
"Търгът за доставка на компютри за парламента се провежда в нарушение на Закона за защита на конкуренцията и КЗК би трябвало да се самосезира по случая", заяви в сряда директорът на Института за пазарна икономика Красен Станчев. Популярният анализатор направи това изказване по време на кръглата маса "Държавна политика в областта на софтуера", организирана от "Интернет общество- България". Публикуваната на 7 август в Държавен вестник обществена поръчка за доставка на компютърна техника за Народното събрание се превърна в една от основните теми на проведената дискусия. Според председателя на българското "Интернет общество" Вени Марковски обявените тръжни условия дават преимущество на произведените от "Майкрософт" продукти и изключват участието на други разработчици на софтуер. На срещата присъстваха и двама представители на българската потребителска група на Linux, представители на българския ИТ-бранш, както и депутатът Михаил Миков, известен с предложението си за инкриминиране на компютърните престъпления.
Целта на срещата бе да популяризира предложението на "Интернет общество" и потребителската общност на Linux в България, държавната администрация да се ангажира с въвеждането на софтуер с отворен код (open-source). Един от основните мотиви за искането е, че вместо да дава огромни суми за софтуерни лицензи на големите производители държавата може да пренасочи същите средства за разработка на open-source програми в България. Така ще може да се спре и емиграцията на квалифицирани програмисти от страната, смятат организаторите на кръглата маса. Според ИТ-активистите софтуерът с отворен код е подходящ за държавната администрация, учебните заведения и домашните потребители, защото е на практика безплатен и напълно кирилизиран. Според участвалите в срещата представители на Linux-общността в България, парламентите на Дания, Германия и Норвегия разглеждат въпроса за въвеждането на open-source софтуер в своите административни структури, като основната цел е икономия на средства.
"Труд" 9 август 2001 г., стр. 8
Плашат парламента със съд заради компютри
Комисията за защита на конкуренцията би трябвало да се самосезира срещу Народното събрание, ако в обявения търг за компютри за депутатите се изисква софтуер на „Майкрософт". Това заяви шефът на Института по пазарна икономика Красен Станчев.
Според него така се ограничава конкуренцията и се пречи на разпространението на алтернативни програми като „Линукс".
Само за софтуера на „Майкрософт" парламентът ще трябва да плати близо $130 хил., обяви шефът на „Интернет Общество" Вени Марковски. Според него всеки, който не знае английски и ползва компютър, може да заведе дело срещу империята на Бил Гейтс. Причината е, че всеки продукт, продаван у нас, задължително трябва да има инструкции за ползване на български.
"Монитор" 9 август 2001 г., стр. 21
Губим по 10 млн. долара на година от пиратски софтуер
Тодор Варчев
Щетите за държавата от пиратския софтуер са намалели от 18 млн. долара през 1998 г., на 10 млн. долара през миналата. Това обяви вчера президентът на “Интернет общество” Вени Марковски.
Същата ще бъде сумата и през тази година, прогнозира Марковски. Според него България е единствената страна в Източна Европа, където е отбелязан спад в използването на пиратски софтуер през последните 3 години.
По данни на международната компания “Дейтамонитор” страната ни ще загуби 78 млн. долара, ако не вземе още мерки за борба с фирмите, които разпространяват и използват нелегализиран софтуер. 78 на сто от софтуера, използван у нас, е пиратски, докато в страните от Западна Европа той е средно 32 на сто, сочат данните на “Дейтамонитор”.
От “Интернет общество” призоваха вчера държавната администрация, училищата и университетите да използва “софуер с отворен код”, който позволява с операционните компютърни системи да се работи на български език. Според неофициалната статистика едва 8 на сто от българите знаят английски език. Това означава, че за тях достъпът до компютърните програми на практика е закрит, коментира Вени Марковски. Световните производители обаче предпочитат да внасят в България софтуер на английски, който не отстъпва по цени на този, който се продава в Западна Европа. Една от причините за скъпия софтуер, внасян у нас, са опасенията на производителите, че той може да бъде препродаден, ако бъде пуснат на по-ниски цени, добави Марковски.
Софтуер на български предлагат “Ейпъл” и други световни фирми в бранша. Въпреки това обаче парламентът е обявил търг за доставка на компютри, които да работят на системата “Уиндоус”, чийто софтуер е изключително скъп, поясниха от “Интернет общество”.
"Демокрация" 9 август 2001 г., стр. 8
Вени Марковски: Не сме сред големите софтуерни пирати
Йоанна Стефанова
България не е голям софтуерен пират, заяви вчера Вени Марковски, председател на „Интернет общество". Той участва в кръглата маса „Държавна политика в областта на софтуера". Загубите от използването на нелегален софтуер у нас са едва 10 млн. долара при 41 млн.
долара в Унгария например, съобщи Марковски. За Франция пък числото било 280 млн. долара. В Европа единствено Словакия и Хърватия имат по-малко незаконен софтуер от нас - съответно за 7 и 8 млн. долара, подчерта Вени Марковски.
В момента продажбите на български софтуер зад граница не са освободени от ДДС, съобщи шефът на Института за пазарна икономика Красен Станчев. Това автоматично оскъпява продукта с 20%. Този проблем може да бъде решен, ако софтуерните продукти бъдат признати за стока или ако се промени тълкуването на мястото за изпълнение на сделката. В момента за такова място се приема обектът на получателя, което означава, че теоретично няма износ. Ако износът на софтуер обаче бъде освободен от ДДС, приходите от продажбата му трябва да се връщат в България, да се записват като доход на лицата и върху сумите да се плащат данъци, подчерта Красен Станчев.
Българската държавна администрация, училищата и университетите у нас трябва да преминат към софтуер с отворен код, заяви компютърният експерт Ивайло Тошев. Този софтуер е безплатен и всеки може да го ползва и изменя свободно. Ако се наложи да се плати някаква такса за инсталирането му, тя ще бъде 10-ина пъти по-малка от цената на другите софтуерни продукти, обясни Вени Марковски. Според него парламентът може да си спести 130 000 долара, ако предпочете софтуер с отворен код по време на обявения търг за 130 компютъра, 30 лаптопа и 130 принтера.
"Пари" 9 август 2001 г., стр. 3
Нещо повече от
Компютърните програми да се признаят за стока
Красен Станчев, директор на Института за пазарна икономика
Според сега действащите разпоредби на закона за ДДС, когато се прехвърля интелектулна собственост, например софтуер, за мястото на изпълнението на сделката се приема седалището или обектът на получателя. Това означава, че в случая няма износ. Софтуерът не се признава като износ на стока и затова не се приспада ДДС. Поради това софтуерните фирми не могат да си получат обратно платения данък, осигурявайки вложенията в дейността си. Става дума за разходите за електричество, офис оборудване, лицензиран софтуер. Софтуерните фирми, а също и тези в електрониката смятат, че трябва да имат право да получат обратно 20% от стойността на продажбите за своите клиенти.
Има две възможности за решение на случая със софтуерните фирми. Първата е признаването на софтуерния продукт за стока, от което автоматично се получава нужното тълкуване, а втората е да се направи промяна в тълкуването на мястото за изпълнение на територията на страната. За приемането на промените са необходими и няколко условия, като приходите от продажбите на софтуер да се връщат в страната и да се записват като доход на съответните физически или юридически лица, които да плащат съответния подоходен данък. Ако бъде решен този казус, ще има 3 ефекта. Първо, ще се ограничи свободата на софтуерните фирми. Второ, ще намалеят чуждите инвестиции в тази сфера и трето, ще доведе до зависимост от тълкуванията на данъчната администрация.
"24 часа" 9 август 2001 г., стр. 8
Промяна на Закона за ДДС
в частта за износ на български софтуерни продукти поиска вчера шефът на Института за пазарна икономика Красен Станчев.
Сега родните производители не можели да си вземат на границата 20-те процента добавена стойност за своите продукти. Причината е, че софтуерът не се приема за стока, а за услуга, обясни Станчев.
Освен това за място на изпълнение на продажба на софтуер се счита домът на получателя. Така се оказва, че български продукт се купува в чужбина, но износ няма, обясни Станчев.
3 % е делът на пиратския софтуер в Източна Европа като част от световния, заяви шефът на Интернет общество Вени Марковски.
"Пари" 9 август 2001 г., стр. 1
Промените в Закона за защита на потребителя
и правата на търговия, които дава Интернет общество, целят да принудят производителите на софтуер да предлагат продуктите си и на български език, заяви председателят на организацията Вени Марковски /вляво/. Въпросът трябва да се решава от конкуренцията, а не с изискване в закона, опонираха от Комисията по търговия и защита на потребителя. Тази тема е свързана с доставката на компютри за НС, която изисква да са с инсталиран софтуер на Microsoft
|
|
uh, pozvolete mi i az da izkaja mnenie ;-)
az lichno sum privurjenik na open source, no vse pak triabva da slezem malko na zemiata. za da se kupuva, razbiraite polzva neshto, triabva da se znae za KAKVO shte se polzva. nikoi ne moje da me ubedi che shte napravi po dobur server na NT otkolkoto na *nix sistema, nikoi ne moje da me ubedi che pravi profesionalna animacia na 3D stuido - butni da, ama animacia .. ima si SGI .. ima si maya .. aide ad ne se zablujdavame ... obache ima realnosti s koito triabva da se saobraziavame. da poglednem ot tazi gledna tochka:
"za kakvo shte se polzvat komputrite v parlamenta/pravitelstvoto/etc"
otgovor: za pisane na pisma, pravene na tablici, browsvane, chetene/prashtane na mail. igri. gledane na filmi. slushane na muzika. prochie neshta
haide sega da pogledneme kvalifikaciata na potrebitelite/operatorite na tezi komputri:
v nai dobria sluchai varira do opredelenieto "luser". obzalagam se che 98% ot tiah sa absolutno komputerno negramotni i edinstveniat im opit e v icq, outlook express, word etc
sega da poglednem kakvo shte se sluchi ako se instalira Open Source sistema:
instalirash linux (primerno na (l)usera)
toi pochva da tursi word
zvuni kato pobesnial na vutreshniat support
vludiava gi
te mahat s ruka i mu instalirat windows (nezakonen)
mmmm ? aide da sum go vijdal N na broi puti tozi scenarii
tova estestveno ako (l)usera ima niakakva gramotnost
haide da vidim drugia variant - niama nikakva komputerna gramotnost
sluchkata e slednata:
instalira se linux
(l)sera puska pc-to i pochva da gleda umno (e toi i pred win shte gleda pak umno)
seshta se che "edi koi si " ima komputer v kushti
zvuni po vutreshniat telefon "edi koi si" da doide da mu pokaje tova iade li se ili ne
"edi koi si" idva, trugva da puska word i se ozovavame v polojenieto ot predishnia paragraf
shte kajete: da, edin negramoten user moje da bude obuchen - kontriram - koi, kak i koga shte go obuchava??? az li? Vie li gospodin Markovski? Koi shte vi plati (imaite predvid che shte vzemete po malko pari ot tova za sushtoto vreme vuv firmata si) Koi? shte go pratite na komputerni kursove? ami che tam se prepodava word - vij t.1
koi shte nauchi neshtastniat potrebitel da polzva komputer? ama znaete li na nego kolko mu puka che CR2 e otneslo web servera na parlamenta ?! nikolko. toi moje da si pishe tablici.
da, az sum za open source. samo che niamam vreme/resursi da OBUCHA tezi hora da polzvat open source produki. niama i koi da mi zaplati otdelenoto vreme che sum probval daje!!!
ako shte se raboti s tezi komputri dami i gospoda - to shte e s windows vupreki nashite napuni (da, az sushto sum podpisal onova otvoreno pismo, samo che to e ideal za momenta, ama idealite ne sa realnost)
niama koi da populizira open source
niama koi da obuchava horata da polzvat open source
niama koi da poddurja open source
niama sredstva daje za vnedriavaneto na open source
tova e malka chast ot argumentite mi .. poviarvaite mi, az *nikoga* ne bih slojil windows na moi komputer za koito otgovariam kato server ... no sum prinuden da go pravia na rabotni stancii ili efekta e niakolko sedmichno dejurstvo do choveka koito se ozovava v nebrano loze ... zashtoto komputernata informacia v BG vse oshte se predava ot priatel na priatel - tozi mi pokaza tova, onia mi obiasni onova. kogato namerime koi da obiasni na celokupnata bulgarska durjavna mashina koi da go nauchi kak da rabotiat sus open source a ne vikat kolejkata ot susednoto biuro koiato ima gaje v icq i toi "ia svetka za dalaverite v internet" .. togava shte prokopsa open source v bulgaria .. inache - ne
za moe nai goliamo sujalenie
istinata boliala ...
ta taka .. shte ponesa vsiakakvi upreci za "predatelstvoto" si .. samo che tova e deistvitelnostta .. losho sedlarov, losho ... i men ne me kefi ama ...
|
... eптен на кино ще ни иде бедната държавица тогава....