Понеже напоследък поезията като стил на мислене ме занимава доста, ми беше много интересно да видя в един форум описание на концерт от Death on the road. Там разказваха, че преди началото на две от песните, Брус чете две поеми. Преди Paschendale - поема от Уилфред Оуен, на име "Anthem for doomed youth", по-точно това:

"What passing–bells for those who die as cattle?

—Only the monstrous anger of the guns.

Only the stuttering rifles’ rapid rattle

Can patter out their hasty orisons.

No mockeries now for them; no prayers nor bells;

Nor any voice of mourning save the choirs,—

The shrill, demented choirs of wailing shells;

And bugles calling for them from sad shires".


Вторият цитат е от "Хамлет" на Уилям Шекспир, преди Dance of deаth:

"There are more things in heaven and earth, Horatio,
than are dreamt of in your philosophy."
(Червените части са пропуснати.)

Стана ми интересно дали сте чували за други подобни случаи, изобщо - какво е влиянието на поезията върху творчеството на групата, дали имате впечатления от по-особени въздействия от страна на определени автори.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

То е ясно - Алън Силитоу с "The Loneliness of the Long Distance Runner", Едгар Алън По с "Murders in the Rue Morgue" и... ех, името му ми бяга, но негови думи са записани на гроба на Еди от LAD, като той е и най-големият вдъхновител на Стив. Че в "To Tame a Land" се разказва цялата история на Дюн, това е ясно на всеки, а за "Rhyme of the Ancient Mariner" на езерния поет Колридж просто няма нужда да говоря.

Редактирано от Kpюшo на 09.09.05 15:00.

Принципните влияния върху песните сме ги обсъждали вече, мисля, мен ме интересуваше по-скоро английската поезия, която не познавам много добре.

Но щом няма нужда да се говори...



If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Признавам си, че малко посмесих проза и поезия.

Няма нужда да се говори в този аспект за Самюъл Колридж. Ако искаш, прочети текста на песента и ще видиш, че почти половината е върху оригиналния текст, а в останалата част поемата е преразказана.

Шампион

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, четох преди малко - много интересно, поемата му е наистина със същото име. И е почти идентична с песента.

А сега пък, докато ровех, ми попадна нещо шантаво за dance of death, свързано с един филм, само че по друга тема. Като верига е всичко!

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

покрай тази тема намерих нещо интересно, за което си нямах и идея... а именно Bring Your Daughter... била след "вдъхновение" от To Coy His Mistress на някой си Andrew Marvell (освен ако това не е така модерния напоследък рисувач на комикси )

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Pennywise на 10.09.05 12:08.

Сигурно за

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Навремето в www.ironmaiden.org форума обсъждахме такава тема и тогава широко се ширеше мнението, че Still Life е вдъхновена от Властелина на пръстените (Dead marshes). Тогава ми отхвърлиха една теза, но аз не съм се отказал да мисля, че началото на The Ghost of the Navigator е директна препратка към елфите в Толкиновите книги.

I have sailed to many lands, now I make my final journey
On the bow I stand, west is where I go

Тук свършва цитата, да не се смесва с подписа ми...
-----------------------------------------------------------------
I'm the man of a thousand faces
A little piece of me in every part I take...

Редактирано от maurice на 12.09.05 11:41.

това трябва да е... не че виждам особена връзка с парчето...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... и после директно на The Sphinx stinks, Sphinx stinks....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите