|
Представям на вашето внимание книгата на френския историк,демограф и
политолог Еманюел Тод,"Залезът на империята".С подзаглавие
(българско)"Разпадането на американската система и войната срещу
Ирак"
В оригинала "Войната срещу Ирак" липсва тъй като книгата е
писана през 2002.Но човека е предугадил всичко.
По-надолу ще пусна и някои отбрани цитати,но не очаквайте цяката книга.
НАМЕРЕТЕ Я,ПРОЧЕТЕТЕ Я!ЗАСЛУЖАВА СИ!!! Това е най-точното
представяне на проблемите на днешна Америка...При това -- съвсем
добронамерено.Но без да си затваря очите пред очевидните нередности.
****************************************************************
"Съединените щати сса на път да се превърната в проблем за света.
А бяхме свикнали да виждаме в тях по-скоро решение.Гаранти на
политическата свобода и икономическия строй в продължениое на половин
век,те се явяват все повече като причина за международен
хаос,предизвиквайки там,където могат,несигурност и конфликти.Те изискват
от цялата планета да признае,че някои второстепенни държави
представляват "ос на Злото",срещу която рябва да се води война и да
бъде унищожена:Ирак на Садам Хюсеин,многословен,но незначителен по сила
диктатор,Северна Корея на Ким Чен Ир -- първи (и единствен със сигурност)
комунизъм,наложил наследственоста по първородство,отломка от друго
време,обречена на изчезване без всякаква външна намеса...
...Най-сетне,теоретичен връх на тази милитаристична трескавост:от
Пентагона неофициално излизт документи,предвиждащи ядрени удари по
неядрени държави.Правителството във Вашингтон прилага по този начин един
класически стратегически модел,който обаче е неподходящ за нация с
континентален мащаб,а именно "стратегията на безумеца",според която е
добре да се представяш като безотговорен пред евентуалните противници,та
да ги сплашваш.
...Традиционните съюзници и клиенти на САЩ са още по-притеснени и от
факта,че се намират в близост до зоните,посочени от лидера им(Буш) като
опасни.Южна Корея при всеки удобен случай повтаря,че не се чувства
заплашена от своята съседка на север;Кувейт уверява,че няма спорове с
Ирак...
...Борбата срещу "Ал Кайда",която би могла да утвърди легитимността на
САЩ,ако бе воден по умерен и разумен начин,изкара наяве безотговорно
раздухване на проблема.Образът на нарцистична,възбудена и агресивна
Америка за няколко месеца замести този на наранената,симпатична и
необходима за нашето равновесие нация.Ето това е.Но какво всъщност
означава то?Защото най-тревожното при настоящото полжение е липсата на задоволителен обяснителен модел за американското поведение.Защо "самотната свръхсила"
вече не е,съгласно установената непосредствено след войната
традиция,дълбоко добронамерена и разумна?Защо е толкова необуздана и
дестабилизираща?Защото е свръхмогъща?Или обратно,защото усеща че
светът,който днес се ражда, и се изплъзва?
...Обикновеният здрав разум подсказва,че един народ с високо
образователно ниво и задоволително равнище на живот трудно би излъчил
чрез избори парламентарно мнозинство,способно да го въвлече в опасна
война.Два народа,организирани по подобен начин,неизбежно ще намерят
мирно разрешение на своя конфликт.Но неконтролируемата клика,която по
дефиниция (курсивът на автора) ръководи всяка недемократична и
нелиберална система,има много по-широко поле за изява,за да реши а
започне враждебни действия против желанието за мир,което е налице,общо
взето у повечето хора...
Някой циник,привърженик на старата европейска традиция,ще се усмихне и ще
припомни неизменната и вечна склонност на човека да твори зло и да
предизвиква война.Без да се спираме на това възражение,нека продължим с
разсъжденията:да видим отражението на един такъв модел върху Америка.в
нейна планетарна задача,по волята на историята, се е превърнала защитата
на демократичния принцип,възприеман като застрашен: от германския
нацизъм,от японския милитаризъм,от руския или китайския комунизъм.Втората
световна война,а после и Студената война официално наложихатака да се
каже тази историческа задача на Америка.Но ако демокрацията
възтържествува,стигаме до парадокса,че САЩ стават в качеството си на
военна сила ненужни на света и ще трябва да се примирят да бъдат
обикновена демокрация сред останалите.
...Далече от изкушението за връщане към изолационизма,Америка се страхува
от изолацията,страхува се да не се озове сама в един свят,който няма
повече нужда от нея.Но защо тя се бои от откъсването си от света,след
като това е било смисълът и на съществуване от Декларацията на
независимостта през 1776г. до Пърл Харбър през 1941г.?
...Изолацията през 19в. в действителност е само дипломатическа и
военна,тъй като икономическият растеж на САЩ се захранва от два несекващи
и необходими потока откъм Европа -- единият от капитали,а другият от
работна ръка.Европейските инвестиции и прииждането на работна ръка с
висока образованост са истинските икономически лостове на американския
опит.Така че в края на 19в. Америка притежаване само най-мощната
икономика на планетата,но също и най-самозадоволяващата се,масово
добиваща суровини и с огромни излишъци в търговски план.
В началото на 20в. САЩ вече нямат нужда от света.
...Преобладавнето на либералните икономически принципи в политически и
военно ръководената от Вашингтон сфера доведе до промяна на света --
това,което днес наричаме глобализация.То също така засегна постепенно,но
в дълбочина вътрешната структура на господстващата нация,отслабвайки
икономиката и и деформирайки обществото и.Процесът беше първоначално
бавен,но положителен.Докато историческите участници си дадат сметка,се
установи отношение на зависимост между САЩ и сферата им на господство.Още от началото на 70-те години се появи американски търговски
дефицит,структурен елемент в световната икономика.
Падането на комунизма доведе до драматично ускорение на процеса на
зависимост.Между 1990 и 2000г. американският търговски дефицит нараства
от 100 на 450 милиарда долара.За да балансира външните си сметки,Америка
се нуждае от равностоен приток на външни капитали.В началото на третото
хилядолетие САЩ вече не могат да съществуват само от своята продукция.В
момента,когато светът,който е впроцес на образователна,деографска и
демократична стабилизация,е на път да открие,че може и без Америка,
Америка установява,че не може без света.( курсивът на автора)
...Ако в Америка се наблюдав голям спад по отношение на относителната и
икономическа сила,тя успя да засили много способността си да граби от
световната икономика:обективно погледнато,тя се е превърнала в
хищник.Трябва ли подобно положение да бъде разглеждано като белег на сила или на слабост?Това,което е сигурно,е,че Америка ще бъде принудена за се бори с политически и военни средства,за да запази своята
хегемония,изключително нужна и от тук нататък за поддъжане на равнището и на живот.
...Историята е вечно движение:наличието на демокрация в планетарен мащаб
не трябва да ни кара да забравим,че най-старите демокрации -
САЩ,Великобритания,Франция -- продължават да се развиват.Днес всичко
сочи,че те постепенно се превръщат в олигархични системи.Понятието
обрат,нужно за да разберем икономическото взаимоотношение между САЩ и
планетата,е също така нужно и за да анализираме демократичната динамика в
света.Демокрацията набира сили там,където тя е била слаба ,но е в
упадък,на местата,където е била силна.
...Но такъв е вторият голям обрат(първият е търговския дефицит и икономическата зависимост -- Friendly fire),който обяснява трудностите в отношенията между Америка и света.Развитието на демокрацията в планетарен мащаб прикрива отслабването и в мястото на нейното зараждане.Обратът слабо се забелязва от участниците в планетарната игра.Америка продължава умело да използва,повече по навик,отколкото поради цинизъм,езика на свободата и равенството.И,разбира се,демократизцията на планетата далеч не е приключила.
ЕДИН ОБЯСНИТЕЛЕН МОДЕЛ
...в момента,когато светът открива демокрацията и се учи да съществува без Америка,последната постепенно губи своите демократични характеристики и открива,че не може икономически без света.
И така,планетата е изправена пред двоен обрат:обрат в отношеннието на икономическата зависимост между света и САЩ;обрат в демократическата динамика -- положителна в Евразия и отрицателна в Америка.
След като извадихме наяве тези сериозни социално-исторически процеси,можем да разберем привидната странност на американските действия.Целллта на САЩ вече не е да защитават един демократичен и либерален строй,който постепенно се изпразва от съдържание в самата Америка.Снабдяването със стоки и капитали става първостепенна задача,а основна стратегическа цел -- политическият контрол върху световните ресуси.
Намаляващата икономическа,военна и идеологическа мощ на САЩ обаче не им позволява да се разпореждат реално в един свят,станал прекалено обширен,прекалено населен,прекалено образован,прекалено демократичен.Преодоляването на истинските пречки за американската хегемония,на истинските стратегически фактори,каквито са Русия,Европа и Япония,е непостижима цел,тъй като е прекалено голяма.С последните Америка е принудена да преговаря,а много често и да отстъпва.Но тя трябва да намери решение,действително или въображаемо,за своята мъчителна икономическа зависимост:трябва да остане поне символично в центъра асввета и за целта е принудена да изкара на сцената своята "мощ",извинете,своята "свръхмощ".Така че сме свидетели на разгръщането на един театрален милитаризъм,включващ три основни елемента:
=Никога да не се решава окончателно даден проблем,за да се оправдае неограниченото военно действие на "единствената свръхсила" в планетарен мащаб.
=Съсредоточаване върху незначителни сили(микросили) -- Ирак,Иран,Северна Корея,Куба и др.Единствения начин да се остане политически в центъра на света е "сблъсъкът" с малки противници,кийто ще изтъкне американската мощ и ще попрчи или най-малкото ще забави заемането на позиция от големите сили ,призвани да делят със САЩ контрола върху планетата:Европа,Япония и Русия в средносрочен план,Китай в по-дългосрочен.
=Разработване на нови оръжия,които ще изтласкат САЩ "далеч напред" в една надпревара във въоръжаването,която не трябва никога да спира.
...Фисираното внимание върху петрола на мюсюлманския свят следователно говори много повече за страх от прогонване,отколкото способност за разширяване на империята.То разкрива по-скоро тревогата на САЩ,отколкото тяхната мощ.На първо място те се страхуват от своята вече обща икономическа зависимост,при кочто енергийния дефицит е само символичен.На второ място в реда на причинно-следствените връзки,те се страхуват от загуба на контрола върху двата производителни протектората в триадата -- Европа и Япония.
...Антиарабския избор на САЩ е лесното решение...Топзи избор обаче не е резултат от централно обмисляни,с цел да се оптимизират шансовете на американската империя в дългосрочен план.Обратно,ръководителите на САЩ се оставят винаги на течението.Всеки път се започва онова действие,което е най-лесно за момента,което изисква най-малко инвестиране в икономически,военен или дори идеен план.Арабите са малтретирани,защото са военно слаби,защото имат петрол и защото митъът за петрола позволява да се забрави най-същественото -- гллобалната зависимост на САЩ при снабдяването им с всякакъв вид стоки.Арабите са малтретирани и защото няма значително арабско лоби във вътрешнополитическата игра на САЩ и защото вече е изчезнала способността да се мисли по универслистки и егалитарен начин.
Ако искаме да разберем какво се случва,трябва на-
пълно да загърбим модела на една Америка,действа-
ща в името на глобален,разумно обмислен и методич-
но прилаган план.Съществува течение на външната
американска политика,което води нанякъде,но то е
също като течението на река.Навсякъде най-големият
наклон определя пътя и събирането на потоците,на
реките,докато най-сетне всичко се влее в морето или
океана.Така че течението отива на някъде.Но проце-
сът е лишен от всякаква обмисленост и овладяност.Ето
така определя Америка своя път -- тя несъмнено е свръх-
мощна,но е безпомощна да господства над един пре-
калено обширен,прекалено силен за нея с разнообра-
зието си свят.Всеки от направените лесни избори води
до още по-големи трудности в областите,където в дейс-
твителност е трябвало да се действа,да се върви за
момента против течението,да се избегне инерцията на
наклона,за да се върнем към метафората,да се прие-
меизкачването на няколкостотин метра пеша,с други
думи да се изгради наново индустрията,да се плати це-
ната за истинската преданост на съюзниците,като се
държи сметка за техните интереси,да се влезе в дос-
тойно противоборство с фактическия стратегически
противник -- Русия,а не само да бъде дразнен.Най-сет-
не да се наложи на Израел справедлив мир.
...амриканското микромилитаристично суетене помага за сближаването на основните стратегически играчи,каквито са Европа,Русия и Япония,нещо,което Америка би трябвало да възпрепиятства,ако иска да властва.Кошмарът,скрит зад мечтата на Бжежински,е на път да се осъществи:Евразия търси своето равновесие без САЩ.
...Няма никаква полза да зтъваме сред миража на военно съперничество със САЩ,на военно псевдосъстезание,което води до непрестанни вмешателства в страни без действително стратегическо значение.Ние не трябва по примера на американската армия да подменяме концепцията за театър на операците стази за театралните операции.Нашествие в Ирак редом с американската армия би означавало дребна роля в кървав водевил.
Никоя страна преез 20в. не е успяла да засили моща си нито чрез война,нито само чрез увеличаване на въоръжените си сили.Франция,Германия,Япония,Русия загубиха много в тази игра.САЩ излязоха победители през 20век,защото съумяха за един много дълъг период да се предпазят от въвличане във военните конфликти на Стария свят.Нека последваме примера на тази първа Аерика,която победи.Нека се осмелим д апроявим сила,отхвърляйки милитаризма и съсредоточавайки се върху вътрешните икономически и социали проблеми на нашите общества.Нека оставим днешна Америка да изчерпи енергията,която и е останала,щом така иска,в нейната "война срещу тероризма",война-ерзац,целяща запазването на хегемония,която вече не съществува.Щом толкова упорито желае да покаже своето могъщество,в края на краищата ще разкрие своята безпомощнст.
Божичко!При такива приятели,защо са ни изтрябвали врагове!?
|
/
