Re: Дошъл съм за нещо сухо ... / Общества / Непрофесионални / Индианци

...Пристигнахме в селото Бизаази-тери около 2 часа след обяд и привързахме лодката до калния бряг в края на пътя,използван от индианците за носене на питейна вода.Беше горещо и задушно и дрехите ми бяха мокри от пот.Те прилепваха за тялото ми ,както беше до края на изследването ми.Във въздуха гъмжеше от малки хапещи комари в астрономическо количество,защото започваше сухия период.Лицето и ръцете ми бяха подути от многобройните им ужилвания.Съвсем скоро щях да срещна първия си яномамьо,първия си примитивен човек.Какво ли щеше да предствавлява?
сърцето ми се разтупа,когато наближихме селото и чухме глъчка от човешка дейност зад кръговата оглада.Г-н Баркър сподели,че няма търпение да види дали в негово отсъствие са станали някакви промени и се питаше колко от тях са умрели през това време.
Входът за селото беше покрит с клони и сухи палмови листа.Ние ги отместихме,за да открием ниския отвор към селото.Вълнението преди срещата ми с първите индианци беше почти непоносимо....
Вдигнах глава и ахнах ,когато видях дузина яки,голи,мръсни,страховити мъже,които ни фиксираха иззад опънати лъкове.Големи парчета тютюневи листа бяха натъпкани между долните им челюсти и устните,като ги правеха още по-страховити и нишки от тъмнозелена слуз капеха или висяха от ноздрите им.По време на пристигането ни в селото мъжете тъкмо смъркаха халюциногенна билка.Един от страничните ефекти на билката е потичането на носа.Слузта винаги е примесена със зеления прах,който смъркат и индианците обикновено я оставят да се стича свободно от ноздрите им.Следващото ми откритие беше,че имаше около дузина зли,недохраннени кучета,които тракаха с челюсти около краката ми и се въртяха около мен ,сякаш бях следващото им ядене.Аз можех само да стоя с бележник в ръка,безпомощен и жалък.Тогава усетих зловонието на гниещата растителност и мърсотия и ми се повдигна.Бях ужасен.Що за посрещане на човека,който идва тук да живее с вас и да изучи начина ви на живот,да стане ваш приятел?Те отпуснаха оръжията си ,когато познаха Баркър и възобновиха пеенето си,като хвърляха нервни погледи към входовете на селото.
Бяхме пристигнали точно след сериозна битка.Предния ден седем жени били отвлечени от съседна група и местните мъже тъкмо тази сутрин си бяха върнали пет от тях в жесток бой с тояги,който едвам не прерастнал в престрелка.Похитителите,ядосани,че са изгубили пет от седемте си пленнички се заклели да нападнат Бизаази-тери.Когато пристигнахме неочаквано ,индианците се уплашиха,че ние сме нападателите.
Ентусиазмът ми да събирам етнографски куриози намаляваше....Всъщност аз се почувствах облекчен когато Баркър предложи да пренощуваме от другата страна на реката.
Докато слизахме по пътя към лодката аз се чудех с кой ум съм решил да прекарам година и половина с това племе,преди да видя какво представлява.Не се срамувам да призная,че ако имаше дипломатичен път за отстъпление, щях да приключа с теренната си работа незабавно.Не ми се мислеше за следващия ден,когато щях да остана сам с индианците;не знаех и дума от езика им,а те решително се различаваха от това,което и представях.
Цял ден не бях ял,плувнал в пот,комарите ме хапеха и бях покрит с червен пигмент,след като бях изучаван задълбочено десетина пъти от също такъв брой индианци.Тези прегледи бяха капак на този отвратителен ден.Индианците си издуваха в шепа носа,изтърсваха,колкото могат от слузта и избърсваха остатъка в косите си и после внимателно опипваха,лицето,ръцете ,краката ,косите ми и претърсваха джобовете ми.помолих г-н Баркър да каже:Ръцете ви са мръсни.Реакцията ми беше посрещната по следния начин:почистваха ръцете си ,каето изплюваха върху тях малко олигавен тютюнев сок,разтъркваха ги и после продължаваха с огледа...
из учебник на братчеда Балки ,публикувано 1983

ДОШЪЛ СЪМ ЗА НЕЩО СУХО!