Aramu Muru

Aramu Muru - внушителна мегалитна структура близо до езерото Титикака. Титикака е разположено на границата между Перу и Боливия. От тук, според инките е възникнал живота на Земята, създаден от Виракоча. В центъра на езерото се намира Островът на Слънцето, на който е построен древен храм. Близо до храма, на място наречено Силустани, са били погребвани инкските владетели. Телата им били полагани в странни структури подобни на кули (чулпас). На няколко мили от кулите се намира портала Aramu Muru - ниша изсечена в скалата. Областта, където се намира портала се нарича: "Долината на духовете". Местните хора, показващи на туристите забележителностите, категорично отказват да се доближават до нея, понеже съществуват предания за хора изчезващи/преминаващи през (disappearing through) плътната скала.

Редактирано от aztlan на 12.02.06 14:54.

Дядо ти Свъсения Мечок ли разиграва туристите

The chase is better than the catch

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, според някои той може да приема различни форми и да преминава през различни състояния. Тези, които твърдят това, казват, че са го виждали да изглежда и съвсем другояче ... говори се за голям черен вълк ... и то в доста развеселено състояние ... злите езици твърдят, също че има народности, чиито организми трудно преработват алкохола...

Ollantaytambo

В северният край на Свещенната долина се намира крепостта Олантайтамбо. Масивната цитадела отстои само на 50км. от Мачу Пикчу. Тя се е използвала едновременно и като крепост и като свещенно място. Незнайно кога и незнайно защо, работата по изграждането й е спряла.

Храмът на Слънцето в крепостта е построен от масивни каменни блокове от порфир (розов гранит). Каменната кариера, откъдето са добивани блоковете се нарича Kachiqhata (Соления наклон) и се намира на 4км. разстояние в другия край на долината. Скалните блокове частично са били обработвани в кариерата и след това смъквани в дъното на долината, където е била разположена крепостта. За удобство бил построен изкуствен канал, успореден на коритото на реката, който отклонявал водите й. Така, когато единият канал бил пълен, другият изсъхвал и ставало възможно камъните да бъдат прехвърляни през него. Накрая, скалните късове били издигани на мястото, където се строял храма. Все още пътеката, по която ставало това не е напълно заличена. Предполага се, че за пренасянето на толкова тежки блокове са използвани дървени трупи, заоблени камъни, лостове, макари и силата на стотици или по-вероятно хиляди мъже. Все още по пътя от кариерата до храма са останали много скални блокове, наричани от местните хора "Уморените камъни" - защото тяхното транспортиране се е оказало невъзможно ?! Някои изследователи смятат, че Храмът на слънцето е останал незавършен поради идването на испанците. Все още за учените е загадка как камъните са напаснати с такава изумителна точност един върху друг. Този феномен е предизвиквал и предизвиква голям брой спекулации от различни "експерти" и самодейци...

Други "странни места" има ли, че за тези вече прочетох

The chase is better than the catch

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Едно от най-странните места за мен е: Теотихуакан - "Градът, който ти връзва езика"

"Градът на боговете" или по-точно "Градът, където хората се превръщат в богове" (Nahuatl)

Намира се в долина носеща същото име. Тя е разположена на 30 мили северно от град Мексико.



Бил е процъфтяващ церемониален център няколко века преди идването на ацтеките. През времето на разцвета си, той е бил най-големият град в Мексико и шестият по големина в света (около 600г. сл.н.е.). Около 650г. градът рязко започнал да запада и бил напълно изоставен около 700г. Никой не знае защо. В най-добрите си години населението му наброявало около 200 000 жители. Добре подреден, той обхващал повече от 8 кв. мили площ. До тогава в Европа не е имало толкова прецизно планиран град. Цивилизацията построила и поддържала Теотихуакан може да се сравни с цивилизацията на Древен Рим.

Сателитна снимка на местността и руините:


Археолозите и историците все още продължават да се впечатляват от Теотихуакан. Неговата култура и история и до днес са обгърнати с мъгла. Цивилизация на абсурдите , изградила огромни за времето си постройки, оцелели до днес и не оставила дори и един единствен писмен знак. Нищо почти не се знае за живота, който те са водили. Знае се, че техни наследници са били войствените цивилизации на Толтеките и Ацтеките. Последните не са живели в града, но са дали имената, които и до днес се използват, на постройките и улиците. Те считали, че тук е мястото, където е бил сътворен Светът.



Друго нещо предизвикващо изумление, е педантичното разположение на всяка сграда и улица. "Алеята на мъртвите" има отклонение 15, 5° спрямо посоката Север, а най-голямата структура "Пирамидата на Слънцето" има същото отклонение спрямо Запад. Това отклонение съответства на позицията, в която Слънцето залязва на 13 август. Неслучайно е разположението и ориентацията на "Пирамидата на Луната", намираща се в другия край на "Алеята на мъртвите". Линията свързваща върховете на двете пирамиди дава възможност да се определи с голяма точност средата на деня и нощта.





Периодизация на Теотихуакан:

Прото-Теотихуакан: 100 пр.н.е. - 0 сл.н.е Две малки селища в северната падина на долината с около 5 000 жители

Теотихуакан I: 0г. - 150г. Построена е Пирамидата на Слънцето и Алеята на мъртвите

Теотихуакан II: 150г. - 300г. Изгражда се мрежа от по-малки постройки

Теотихуакан III: 300г. - 650г. Разцвет на града, населението се увеличава от 85 000 до 200 000 души

Теотихуакан IV: 650г. - 700г. Период на залез

Освен двете пирамиди, известни са и други, макар и по-малки постройки: Дворецът на Кетцалкоатл, Дворецът на пеперудите, Дворецът на ягуарите и др. По намерените там фрески може да се съди за художественото майсторство и културата на създателите им. Изоставен, градът е бил разрушен и опожарен от нашественици около 700г. Един век преди това вилянието на града върху останалата част от Мезоамерика постепенно отслабнало и замряло. Някакво събитие с катастрофални последици намалило броя на населението на около 70 000 малко преди 700г. По-голямата част от останалите отпътували на Изток. Градът вече бил сянка на своето могъщество. Скоро след това бил опожарен. Минали векове, голяма част от сградите се разрушили от времето, а пирамидите (които не се боят от времето, а то от тях) се покрили с гъста растителност.

Подобна криза, но два века по-рано, обхванала всички известни Мезоамерикански цивилизации (включително и маите). В резултат на нея те изоставили процъфтяващи градове. Съществуват много теории и хипотези за случилите се събития. Някои от тях се опитват да намерят обяснение в настъпилото засушаване. Където сега растат кактуси, агаве и юка, някога е имало кедрови, кипарисови, борови и дъбови гори. Промяната в растителността свидетелства за драстични промени в климата. Факт, който обаче не дава задоволително обяснение. Влиянието и мощта на Теотихуакан достигали до земите на маите. Градът оказвал влияние в политически и културен аспект, върху територии сравними с тези на Ацтекската империя. След залеза на цивилизацията свързана с Теотихуакан, изчезнала обединителната сила свързваща Мезоамериканските цивилизации. Започнало раздробяване на културите, появили се малки царства водещи непрекъснати войни (Късен класически период). Войната се превърнала в ежедневие и занаят, а нещастниците имали късмета да бъдат победени и пленени, бързо, без много протакане били тръшвани на жертвения олтар за храна и удоволствие на кръвожадните богове.

P.S. Ако е интересно, темата може да бъде продължена за "Пирамидата на Слънцето" и сравненията, които се правят между нея и Хеопсовата пирамида. Имам малко материали по въпроса, както и снимки на една от които двете пирамиди са насложени една върху друга и са направени съответните сравнителни изчисления.

продължавай, плс.

Добре дошъл, страннико. Пътеките днес са опасни.

Пирамидата на Слънцето

Построена през II в. от н.е., най-голямата пирамида в Теотихуакан и третата по големина в света.



Свещенната постройка е висока 210 стъпки и 650 широка (квадратната и основа). Изградена е от натрошени камъни, кирпич и облицована с каменни плочи. На върхът й е разположен дървен храм. Всъщност пирамидата се състои от по-малки такива, строени и достроявани през вековете. За разлика от Египетските пирамиди, които са с гладки стени, Мезоамериканските са със стъпаловидни. Друга разлика в сравнение с Египетските, е че камъните, от които е строена пирамидата са по-малки.



Както по-голямата част от сградите в древния град и тази пирамида е била покрита с мазилка от хоросан и боядисана в светлочервено. Интересна характеристика на пирамидите, е че в строителния материал се открива и слюда. Находища на слюда има само на 2000 мили от града, на територията на днешна Бразилия. Странното всъщност е, как е била пренасяна тя на такива големи разстояния, без да се натрошат големите слюдени плочи. Както знаем, древните индианциски цивилизации не познавали колелото . И още нещо, Слюдата се е използвала като вътрешен покривен слой за пирамидата, там където тя не се е виждала. Защо? Днес слюдата се използва като изолатор в електронните и електрическите системи. Каква е била целта тогава? Още една мистерия на Теотихуакан.

През 1971г. бе открита голяма пещера под пирамидата. Според нейните откриватели, тя хвърля известна светлина защо точно на това място е била изградена пирамидата и самият град. Пещерата представлява естествена кухина през, която в древността е преминавала лава. По-късно тази естествена кухина е била разширена и обработена от човешка ръка. В древността такива естествени пещери образувани от лава са се считали за символични утроби, от които Слънцето, Луната и други божества са създали света. Пещерите се считали за свещени места от изключителна значимост - традиции и вярвания съхранявани чак до идването на испанците.

следва продължение ...

Egyptian v/s Unknown

Много учени, извън установените академични кръгове, стигат до извода, че голяма част от древните цивилизации, построили монументални архитектурни паметници, са притежавали изключително обширни познания в области като математиката и астрономията. Предполагам, че представителите на тези цивилизации биха били удивени от собствените си познания, ако можеха да се запознаят с изводите на споменатите учени. Все пак съществуват реални факти, които лесно могат да бъдат установени чрез прости измервания и сравнения.

Пирамидата на Слънцето и Пирамидата на Khufu (да не спорим за произношение ) имат почти равни периметри на основите си. Лицето на основата на Пирамидата на Khufu е 1.03 пъти по-голямо от лицето на основата на първата. Друго, височината на Пирамидата на Слънцето е почти равна на половината от височината на втората. Съотношението между периметъра на основата и височината на Пирамидата на Khufu е 6.2800001... : 1 и се отклонява само с 0,05% от числото "пи" умножено по 2. При пирамидата на слънцето това съотношение има същото отклонение 0,05%, само че спрямо 4 пъти "пи".

Едва ли това са случайни факти. И при строежа на двете пирамиди е взето предвид това число. Как са стигнали до него бедните индианци, след като не са познавали колелото?. Числото "пи" се употребява при геометрични пресмятания и за използването му се изискват сравнително добри познания в областта на математиката.

Machu Picchu

Едно от малкото места останали незабелязани от алчните конкистадори. Заедно със своите хора Писаро преминал покрай него движейки се нагоре покрай подковообразното корито на р. Урубамба. Разположена на 1500 фута (около 500 м.) над ревящите води на реката, крепостта избегнала участта на Империята на Инките.
Поради неизвестни, за сега, причини животът в града замрял и гората превзела мястото. Едва през 1911г. мястото било забелязано от американецът Hiram Bingham.

Machu Picchu © 2003-2004 by Richard Nisbet


Предполага се, че самите Инки (живеещи извън града) след завоеванието забравили за съществуването му (странно твърдение ). Това, обаче, не пречи на съвременните историци да твърдят, че основателя на града е 9-тият инкски император Pachacutec, управлявал през времето около средата на 15в. На него се преписват и много от постиженията на инкската цивилизация.

До Hiram Bingham достигнала "легендата" за съществуването на растение, чиито сок можел да така да полира скалата, че отделните каменни блокове да съвпадат идеално един с друг.
Не само той, обаче, свидетелства за наличието на подобно растение. Един от ранните испански хронисти, лагерувал близо до поречието на камениста река, описва птица държаща в човката си листо от непознато растение. Птицата кацнала на един камък и започнала да кълве листото. На следващия ден, птицата се върнала. Но там, където била на камъка вече имало вдлъбнатина. По този начин птицата утолила жаждата си от събраната вода в дупката от пръските на клокочещата река.
Като се има предвид, че някои лишеи частично разграждат камъните за да пуснат корени в тях, и съществуването на редица изезнали растителни видове, тази идея не изглежда толкова фантастична.
Каквото и да си приказваме (т.е. аз да си приказвам) съществуват редица Странни места, необясними за нашето рационално-научно мислене.



Pedro de Cieza de Leon пише за древно предание на инките, в което се разказва как Виракоча запалил огромен огън и след това го угасил. В резултат на него камъните (дори и най-големите) станали леки все едно, че били направени от корк.



Тъй като Machu Picchu останал "невидим" за испанците, той съхранил неща които не могат да се видят другаде в границите на Империята на инките. Стари стени, над които са разположени по-нови. Интересното е, че старите стени са перфектно изработени. Колкото по-нови стават стените, толкова по-некачествени биват те.



Стените на града на са толкова величествени като тези на Sacsahuaman, но са далеч по изящно направени. "Храмът на трите прозореца" е сред най-внушителните постройки изградени от човешка ръка.