духовете-покровители / Общества / Непрофесионални / Индианци

Това което пиша тук е част от глава "Relrgions, Old and New" от авториографията на Jim Whitewolf, The Life of a Kiowa Apache Indian, Dover Publications Inc. N.Y. 1969.
Пускам това, защото текста е лек за четене и защото също така представя една автентична позиция. Това не е етнографско описание просто разказ на един апач. Във всеки случай нещата са достатъчно ясно казани за запознати. За незапознати като теб не е ясно, колко са ясни. Обаче и самата тема е сложна, а все пак трябва да се почне отнякъде. Тоест не ти да почнеш да вярваш в "индианци" а да почнеш да четеш отнякъде, следа катои имаш интерес. Сега, то разбира се с един текст нещата не могат да станат, но поне информативно ще имаш някаква идея. Надявам се да имаш някаква подготовка в областта на етнографията, поне бегла, защото текста изглежда елементарен и той си е, обаче не съвсем. Във всеки случай поне засега не ги тълкувай тия неща през призвата на християнството, защото наистина нищо не знаеш по въпроса, тълкуването ти ще бъде абсурдно. Ако искаш да сравняваш християнките постулати и индианската традиция, е добре първо да научиш малко повече за тази традиция. Надявам се това да не ти звучи обидно, просто едно две първоначални разяснения не са излишни. Дано моите да са били точни и добре подбрани.

Long ago, a fellow was out seeking a vision. He stayed out three or four days. Then the Owl spoke to him: "What are you looking for? What do you want?" He said, "Te people have medicine and that is why I am here. I want to learn something." Owl said, "I can giv you something. Tie some sinews around each finger. Put a tipi and sit on the west side. Hang a cloth down in front of you from above. Have a pipe there. Sing thissong that i will teach you. Then I wil do anything oyu want." Owl taught him this song. Then Owl said, "go back to your camp. I will talk to you in your sllep."

The man returnedto camp. His grandfather asked, "Why do you go out htere like that? You have no medicine You don't have anything." The man said, "I know something. When anybody gets sick I will cure them."
The old man tolde the others that his grandson could doctor and that he could tell them anything they they wanted to know.
In the spring the buffalo were getting scarce. and the people were running out of food. They told the old man to call his grandson in to help them. The old man went to him and told him about it. He asked the boy to find out where they could get buffalo. The boy said the people shuld gather together and he would come and tell them what ot do. He told them to have a pipe there.
The people fixed up a place and got ready. The man came and smoked with them. Then he put down the pipe. He told the peope what they would have to do to get his help. He said they had to put up a tipi, with a cloth hanging down on the west side, and to bring a pipe. They were all to come and sit in the tipi with him. They had to tie sinew on his fingers, toes, and tie his hands and his legs together with sinew. He said that he had already taught his grandfather the song he had to sing.

The people did everything that he told them. There was a fire burning in the tipi. The man went behind the cloth and sat down. His grandfather had a buffalo-foot rattle. The boy told his grandfather to sing, and also to let the fire die down and remove the wood from it, so it would be dark.
The old man sang. On the second round of singing, tipi began to shake, as if a big wind were hitting the top of it. The noise got louder and louder. It sounded like a rattle he was shaking. It came down from the top of the tipi. Then the man said everybody should be very quiet and listen. When the noise reached the ground, inside the tipi it sounded like a crying baby. The boy said, "Cry all you want to." The voice stopped crying. Then the boy knew that the voice must be of the Klintidie. The voice spoke. It sounded like it was talkind through his nose, and no one except te boy could understand what it sadi. It said, "I am crying for my little brother. I am the one whowent west on the warpath and got killed. I cry because I am sorry for my little brother." The voice called out its own name and said, "That is my name. I was killed only a little while back, so I will return and send you one of the the others who will tell you what you want to know; one who knows more than I do." Then the tipi began to shake again and the voice left.

The boy asked his granfather to sing two songs again and to stop when the voice returned. On the second song the shaking began and the voice entered and came down to the ground. The old man stopped his songs. The voice asked the boy why he called. The boy said people were hungry and wanted to know where meat could be found. The voice said, "When I leave here I will go a long way. It will be cold, for four days. The buffalo will follow the cold wheather. On the fourth night the buffalo will pass by here. That night it wil not be cold, but snow will be falling. Be ready for them." Then the voice asked if that was all they wanted to know. The boy said "Yes." Then the boy asked the voice to smoke before departing. As they were sittnig there they could see the light in the pipe and it sounded like somebody was handling it. They heard a suckling noise of the pipe. Then they heard the shaking again and soon everything got quiet.

Then the boy told them to kindle the fire again and make it bright inside the tipi. Then the boy said to remove the colth in front of him. He was no longer tied up. All the sinew was piled on one side of him. He told his grandfather to fill the pipe and pass it. When they were all through smoking, the boy said he would tell them about what he had been told.
The boy spoke, "The first one you heard wh was crying was someone. who was killed when he was fighting. There are going to be four days ot cold weather. On the fourht day it will be warmer and snowing. Then the buffalo will come close by. Be ready. Sharpen your knives. Cut lots of wood."

On the fourth motning, the boy's grandfather got up early and saw a heard of buffalo. He calle the people to come and kill them.

Е, това е засега.
Не правете това у дома си, ако не искате да ви дойдат бизони в хола.
Оставете опасността на нас.

Wolf I am,
Under the stars,
and under the blue sky I run.
And my spirits run with me.

Но защо трябваше да се мориш да го пишеш, като то е вече написано

:
Много отдавна един човек бил отишъл да търси видение. Той стоял на избраното място три или четири дни. Тогава Совата му проговорила: "Какво търсиш? Какво искаш?" - попитала тя. Той отвърнал: "Другите хора си имат своя магия. Искам и аз нещо да науча, затова съм дошъл". Совата казала: "Аз мога да ти дам такова нещо. Завържи по малко сухожилие около всеки свой пръст. Издигни типи и седни от западната страна. Окачи парче плат, така че да пада пред теб. Трябва да имаш лула там. Изпей песента, на която ще те науча. Тогава ще направя всичко, което поискаш". Совата го научила на тази песен и тогава му казала: "Сега се върни в твоя лагер. Аз ще говоря с теб в съня ти".
Когато човекът се върнал в лагера, дядо му го попитал: "Защо излизаш от лагера така? Ти нямаш магия. Нямаш нищо". Той отвърнал: "Вече зная нещо. Когато някой се разболее, аз ще го излекувам".
Старият човек казал на другите, че внукът му може да лекува и да предсказва неща, които биха искали да знаят.
През пролетта бизоните започнали да се срещат по-рядко и хората привършили запасите си от храна. Те казали на стареца да повика своя внук и да им помогне. Дядото отишъл при него и му разправил за какво става въпрос. Той помолил младежа да открие къде могат да намерят бизони. Младежът казал, че хората трябва да се съберат на едно място и той щял да дойде и да им каже какво да правят. Казал им да вземат лула със себе си.
Хората направили необходимото. Тогава човекът дошъл и пушил с тях. След това оставил лулата и им казал какво да направят, за да получат неговата помощ. Казал им да вдигнат типи и в него от западната страна да опънат да виси парче плат и да вземат лула. Трябвало всички да седнат в типито с него, да завържат със сухожилие пръстите на ръцете и краката му, след това да завържат и ръцете и краката му със сухожилие. Той казал, че вече е научил дядо си на песента, която трябва да се пее.
Хората направили всичко, което им наредил. В типито горял огън. Човекът отишъл зад окаченото парче плат и останал там. Неговият дядо имал дрънкалка от бизоново копито. Младежът му казал да пее и също да остави огъня да угасне и да извади тлеещите главни от него, за да стане съвсем тъмно.
Старецът запял. На втория кръг от пеенето, типито започнало да се тресе, сякаш силен вятър клател върха му. Шумът ставал все по-силен и по-силен. Звучал като дрънкалката, с която стрецът дрънкал. Той слязъл надолу от върха на типито. Тогава мъжът казал на всички да стоят много тихо и да слушат. Когато шумът достигнал до пода на типито, звучал като плачещо бебе. Младежът казал: "Не плачи така". Но то заплакало по-силно. Още два пъти го помолил да не плаче и то заплаквало все по-силно. Тогава младежът казал: "Плачи колкото си искаш". И гласът спрял да плаче. Младежът разбрал, че гласът трябва да е на Клинтидие. Той заговорил. Звучало като че ли говорел на нос и никой освен младежа не можел да го разбере. Гласът казал: "Аз плача за моя по-малък брат. Аз съм този, който замина на запад по бойната пътека и бе убит. Плача защото тъгувам за моя малък брат". Гласът изрекъл своето име и казал: "Това е моето име. Аз бях убит по своя път назад. Сега ще се завърна и ще ви изпратя някой, който ще ви каже това, което искате да знаете, някой който знае повече от мен". Тогава типито се разтресло отново и гласът изчезнал.
Младежът помолил дядо си да изпее отново две песни и да спре, когато гласът се завърне. На втората песен разтърсването започнало и гласът влязъл и се спуснал до земята. Старецът спрял да пее. Гласът запитал младежа защо го вика. Младежът отговорил, че хората му са гладни и иска да знае къде могат да намерят месо. Гласът казал: "Когато си тръгна от тук, ще отида на дълъг път. Ще бъде студено четири дни. Бизоните ще следват студеното време. На четвъртата нощ бизоните ще минат от тук. Тази нощ няма да е студено, но ще вали сняг. Пригответе се за тях". След това гласът попитал дали това е всичко, което иска да знае. Младежът казал: "Да". После младият човек помолил гласа да пуши с тях, преди да си отиде. Както седели, те видели огънчето на лулата и чули звук сякаш някой я взел в ръце. После чули как си дръпнал от лулата. След това се разнесъл отново шумът от разтърсване и всичко утихнало.
Тогава младежът им казал да накладат огъня, за да освети хубаво типито. После казал да отместят платнената завеса, която го скривала. Той вече не бил вързан. Всички сухожилия били струпани на купчина до него. Той казал на дядо си да напълни лулата и да я пусне по кръга. Когато всички пушили, младежът казал, че ще говори за това, което бил научил.
Младежът заговорил: "Първият, когото чухте, че плачеше, беше някой, който е бил убит в битка. Четири дни времето ще бъде студено. На четвъртия ден ще стане по-топло и ще завали сняг. Тогава бизоните ще дойдат наблизо. Пригответе се. Наострете ножовете си. Насечете много дърва".
На четвъртата сутрин дядото на младежа станал рано и видял стадо бизони. Той извикал хората да дойдат и да ги убият.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!