Aramu Muru

Aramu Muru - внушителна мегалитна структура близо до езерото Титикака. Титикака е разположено на границата между Перу и Боливия. От тук, според инките е възникнал живота на Земята, създаден от Виракоча. В центъра на езерото се намира Островът на Слънцето, на който е построен древен храм. Близо до храма, на място наречено Силустани, са били погребвани инкските владетели. Телата им били полагани в странни структури подобни на кули (чулпас). На няколко мили от кулите се намира портала Aramu Muru - ниша изсечена в скалата. Областта, където се намира портала се нарича: "Долината на духовете". Местните хора, показващи на туристите забележителностите, категорично отказват да се доближават до нея, понеже съществуват предания за хора изчезващи/преминаващи през (disappearing through) плътната скала.

Редактирано от aztlan на 12.02.06 14:54.

Дядо ти Свъсения Мечок ли разиграва туристите

The chase is better than the catch

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, според някои той може да приема различни форми и да преминава през различни състояния. Тези, които твърдят това, казват, че са го виждали да изглежда и съвсем другояче ... говори се за голям черен вълк ... и то в доста развеселено състояние ... злите езици твърдят, също че има народности, чиито организми трудно преработват алкохола...

Ollantaytambo

В северният край на Свещенната долина се намира крепостта Олантайтамбо. Масивната цитадела отстои само на 50км. от Мачу Пикчу. Тя се е използвала едновременно и като крепост и като свещенно място. Незнайно кога и незнайно защо, работата по изграждането й е спряла.

Храмът на Слънцето в крепостта е построен от масивни каменни блокове от порфир (розов гранит). Каменната кариера, откъдето са добивани блоковете се нарича Kachiqhata (Соления наклон) и се намира на 4км. разстояние в другия край на долината. Скалните блокове частично са били обработвани в кариерата и след това смъквани в дъното на долината, където е била разположена крепостта. За удобство бил построен изкуствен канал, успореден на коритото на реката, който отклонявал водите й. Така, когато единият канал бил пълен, другият изсъхвал и ставало възможно камъните да бъдат прехвърляни през него. Накрая, скалните късове били издигани на мястото, където се строял храма. Все още пътеката, по която ставало това не е напълно заличена. Предполага се, че за пренасянето на толкова тежки блокове са използвани дървени трупи, заоблени камъни, лостове, макари и силата на стотици или по-вероятно хиляди мъже. Все още по пътя от кариерата до храма са останали много скални блокове, наричани от местните хора "Уморените камъни" - защото тяхното транспортиране се е оказало невъзможно ?! Някои изследователи смятат, че Храмът на слънцето е останал незавършен поради идването на испанците. Все още за учените е загадка как камъните са напаснати с такава изумителна точност един върху друг. Този феномен е предизвиквал и предизвиква голям брой спекулации от различни "експерти" и самодейци...

Други "странни места" има ли, че за тези вече прочетох

The chase is better than the catch

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Едно от най-странните места за мен е: Теотихуакан - "Градът, който ти връзва езика"

"Градът на боговете" или по-точно "Градът, където хората се превръщат в богове" (Nahuatl)

Намира се в долина носеща същото име. Тя е разположена на 30 мили северно от град Мексико.



Бил е процъфтяващ церемониален център няколко века преди идването на ацтеките. През времето на разцвета си, той е бил най-големият град в Мексико и шестият по големина в света (около 600г. сл.н.е.). Около 650г. градът рязко започнал да запада и бил напълно изоставен около 700г. Никой не знае защо. В най-добрите си години населението му наброявало около 200 000 жители. Добре подреден, той обхващал повече от 8 кв. мили площ. До тогава в Европа не е имало толкова прецизно планиран град. Цивилизацията построила и поддържала Теотихуакан може да се сравни с цивилизацията на Древен Рим.

Сателитна снимка на местността и руините:


Археолозите и историците все още продължават да се впечатляват от Теотихуакан. Неговата култура и история и до днес са обгърнати с мъгла. Цивилизация на абсурдите , изградила огромни за времето си постройки, оцелели до днес и не оставила дори и един единствен писмен знак. Нищо почти не се знае за живота, който те са водили. Знае се, че техни наследници са били войствените цивилизации на Толтеките и Ацтеките. Последните не са живели в града, но са дали имената, които и до днес се използват, на постройките и улиците. Те считали, че тук е мястото, където е бил сътворен Светът.



Друго нещо предизвикващо изумление, е педантичното разположение на всяка сграда и улица. "Алеята на мъртвите" има отклонение 15, 5° спрямо посоката Север, а най-голямата структура "Пирамидата на Слънцето" има същото отклонение спрямо Запад. Това отклонение съответства на позицията, в която Слънцето залязва на 13 август. Неслучайно е разположението и ориентацията на "Пирамидата на Луната", намираща се в другия край на "Алеята на мъртвите". Линията свързваща върховете на двете пирамиди дава възможност да се определи с голяма точност средата на деня и нощта.





Периодизация на Теотихуакан:

Прото-Теотихуакан: 100 пр.н.е. - 0 сл.н.е Две малки селища в северната падина на долината с около 5 000 жители

Теотихуакан I: 0г. - 150г. Построена е Пирамидата на Слънцето и Алеята на мъртвите

Теотихуакан II: 150г. - 300г. Изгражда се мрежа от по-малки постройки

Теотихуакан III: 300г. - 650г. Разцвет на града, населението се увеличава от 85 000 до 200 000 души

Теотихуакан IV: 650г. - 700г. Период на залез

Освен двете пирамиди, известни са и други, макар и по-малки постройки: Дворецът на Кетцалкоатл, Дворецът на пеперудите, Дворецът на ягуарите и др. По намерените там фрески може да се съди за художественото майсторство и културата на създателите им. Изоставен, градът е бил разрушен и опожарен от нашественици около 700г. Един век преди това вилянието на града върху останалата част от Мезоамерика постепенно отслабнало и замряло. Някакво събитие с катастрофални последици намалило броя на населението на около 70 000 малко преди 700г. По-голямата част от останалите отпътували на Изток. Градът вече бил сянка на своето могъщество. Скоро след това бил опожарен. Минали векове, голяма част от сградите се разрушили от времето, а пирамидите (които не се боят от времето, а то от тях) се покрили с гъста растителност.

Подобна криза, но два века по-рано, обхванала всички известни Мезоамерикански цивилизации (включително и маите). В резултат на нея те изоставили процъфтяващи градове. Съществуват много теории и хипотези за случилите се събития. Някои от тях се опитват да намерят обяснение в настъпилото засушаване. Където сега растат кактуси, агаве и юка, някога е имало кедрови, кипарисови, борови и дъбови гори. Промяната в растителността свидетелства за драстични промени в климата. Факт, който обаче не дава задоволително обяснение. Влиянието и мощта на Теотихуакан достигали до земите на маите. Градът оказвал влияние в политически и културен аспект, върху територии сравними с тези на Ацтекската империя. След залеза на цивилизацията свързана с Теотихуакан, изчезнала обединителната сила свързваща Мезоамериканските цивилизации. Започнало раздробяване на културите, появили се малки царства водещи непрекъснати войни (Късен класически период). Войната се превърнала в ежедневие и занаят, а нещастниците имали късмета да бъдат победени и пленени, бързо, без много протакане били тръшвани на жертвения олтар за храна и удоволствие на кръвожадните богове.

P.S. Ако е интересно, темата може да бъде продължена за "Пирамидата на Слънцето" и сравненията, които се правят между нея и Хеопсовата пирамида. Имам малко материали по въпроса, както и снимки на една от които двете пирамиди са насложени една върху друга и са направени съответните сравнителни изчисления.

продължавай, плс.

Добре дошъл, страннико. Пътеките днес са опасни.

Пирамидата на Слънцето

Построена през II в. от н.е., най-голямата пирамида в Теотихуакан и третата по големина в света.



Свещенната постройка е висока 210 стъпки и 650 широка (квадратната и основа). Изградена е от натрошени камъни, кирпич и облицована с каменни плочи. На върхът й е разположен дървен храм. Всъщност пирамидата се състои от по-малки такива, строени и достроявани през вековете. За разлика от Египетските пирамиди, които са с гладки стени, Мезоамериканските са със стъпаловидни. Друга разлика в сравнение с Египетските, е че камъните, от които е строена пирамидата са по-малки.



Както по-голямата част от сградите в древния град и тази пирамида е била покрита с мазилка от хоросан и боядисана в светлочервено. Интересна характеристика на пирамидите, е че в строителния материал се открива и слюда. Находища на слюда има само на 2000 мили от града, на територията на днешна Бразилия. Странното всъщност е, как е била пренасяна тя на такива големи разстояния, без да се натрошат големите слюдени плочи. Както знаем, древните индианциски цивилизации не познавали колелото . И още нещо, Слюдата се е използвала като вътрешен покривен слой за пирамидата, там където тя не се е виждала. Защо? Днес слюдата се използва като изолатор в електронните и електрическите системи. Каква е била целта тогава? Още една мистерия на Теотихуакан.

През 1971г. бе открита голяма пещера под пирамидата. Според нейните откриватели, тя хвърля известна светлина защо точно на това място е била изградена пирамидата и самият град. Пещерата представлява естествена кухина през, която в древността е преминавала лава. По-късно тази естествена кухина е била разширена и обработена от човешка ръка. В древността такива естествени пещери образувани от лава са се считали за символични утроби, от които Слънцето, Луната и други божества са създали света. Пещерите се считали за свещени места от изключителна значимост - традиции и вярвания съхранявани чак до идването на испанците.

следва продължение ...

Egyptian v/s Unknown

Много учени, извън установените академични кръгове, стигат до извода, че голяма част от древните цивилизации, построили монументални архитектурни паметници, са притежавали изключително обширни познания в области като математиката и астрономията. Предполагам, че представителите на тези цивилизации биха били удивени от собствените си познания, ако можеха да се запознаят с изводите на споменатите учени. Все пак съществуват реални факти, които лесно могат да бъдат установени чрез прости измервания и сравнения.

Пирамидата на Слънцето и Пирамидата на Khufu (да не спорим за произношение ) имат почти равни периметри на основите си. Лицето на основата на Пирамидата на Khufu е 1.03 пъти по-голямо от лицето на основата на първата. Друго, височината на Пирамидата на Слънцето е почти равна на половината от височината на втората. Съотношението между периметъра на основата и височината на Пирамидата на Khufu е 6.2800001... : 1 и се отклонява само с 0,05% от числото "пи" умножено по 2. При пирамидата на слънцето това съотношение има същото отклонение 0,05%, само че спрямо 4 пъти "пи".

Едва ли това са случайни факти. И при строежа на двете пирамиди е взето предвид това число. Как са стигнали до него бедните индианци, след като не са познавали колелото?. Числото "пи" се употребява при геометрични пресмятания и за използването му се изискват сравнително добри познания в областта на математиката.

Machu Picchu

Едно от малкото места останали незабелязани от алчните конкистадори. Заедно със своите хора Писаро преминал покрай него движейки се нагоре покрай подковообразното корито на р. Урубамба. Разположена на 1500 фута (около 500 м.) над ревящите води на реката, крепостта избегнала участта на Империята на Инките.
Поради неизвестни, за сега, причини животът в града замрял и гората превзела мястото. Едва през 1911г. мястото било забелязано от американецът Hiram Bingham.

Machu Picchu © 2003-2004 by Richard Nisbet


Предполага се, че самите Инки (живеещи извън града) след завоеванието забравили за съществуването му (странно твърдение ). Това, обаче, не пречи на съвременните историци да твърдят, че основателя на града е 9-тият инкски император Pachacutec, управлявал през времето около средата на 15в. На него се преписват и много от постиженията на инкската цивилизация.

До Hiram Bingham достигнала "легендата" за съществуването на растение, чиито сок можел да така да полира скалата, че отделните каменни блокове да съвпадат идеално един с друг.
Не само той, обаче, свидетелства за наличието на подобно растение. Един от ранните испански хронисти, лагерувал близо до поречието на камениста река, описва птица държаща в човката си листо от непознато растение. Птицата кацнала на един камък и започнала да кълве листото. На следващия ден, птицата се върнала. Но там, където била на камъка вече имало вдлъбнатина. По този начин птицата утолила жаждата си от събраната вода в дупката от пръските на клокочещата река.
Като се има предвид, че някои лишеи частично разграждат камъните за да пуснат корени в тях, и съществуването на редица изезнали растителни видове, тази идея не изглежда толкова фантастична.
Каквото и да си приказваме (т.е. аз да си приказвам) съществуват редица Странни места, необясними за нашето рационално-научно мислене.



Pedro de Cieza de Leon пише за древно предание на инките, в което се разказва как Виракоча запалил огромен огън и след това го угасил. В резултат на него камъните (дори и най-големите) станали леки все едно, че били направени от корк.



Тъй като Machu Picchu останал "невидим" за испанците, той съхранил неща които не могат да се видят другаде в границите на Империята на инките. Стари стени, над които са разположени по-нови. Интересното е, че старите стени са перфектно изработени. Колкото по-нови стават стените, толкова по-некачествени биват те.



Стените на града на са толкова величествени като тези на Sacsahuaman, но са далеч по изящно направени. "Храмът на трите прозореца" е сред най-внушителните постройки изградени от човешка ръка.

Saqsaywaman

Намира се на север от Куско на 3555м. надморска височина, между областите Куско и Сан Себастиан. Археологическият резерват се простира върху 3094 хектара площ и включва в себе си над 200 забележителности.

Когато конкистадорите достигнали до Saqsaywaman, така и не могли да си обяснят как науките диваци са успяли да построят подобно "велико нещо". Схватливите конкистадори, подпомогнати от съпътстващите ги духовници, бързо намерили логичното обяснение: Те решили, че крепостта е дело на мощни демони и зли духове. . Днес обяснението на някои техни наследници, звучи доста по-приемливо: Не са ми били зли демони, най ми били извънземни... За съжаление, все още се намират и такива, които си мислят, че това е дело на древните Инки.

Градът Куско, близо до който се намира Sacsayhuaman е бил построен във формата на пума - животното символ на императорската династия на Инките. Централният площад формира търбуха на пумата, а реката Tullumayo, оформя гръбнака. Sacsayhuaman с хълма на който е разположен се пада на мястото на главата.

Крепостната стена, изградена от огромни скални (варовик) блокове, е най-впечатляващата част от Sacsayhuaman. Частта, която гледа към главния площад, наречена Chuquipampa има 60 стени и 25 ъгъла. Най-големият камък, намиращ се на първата стена от Chuquipampa тежи приблизително 70 тона. Каменните блокове са били транспортирани от кариера, разположена на 3км. от строежа. Част от камъните все още стоят на различни места по пътя между кариерата и крепостта.

Стените на крепостната стена - зъбите на пумата


Стените на древния Sacsayhuaman са били три, паралелно разположени една зад друга. Те са били построени зигзагообразно, така че да следват разположението на зъбите на пума.



Най-ниско разположените блокове са най-големи. Някои от тях достигат 8,5м височина и тежат към 140 тона. Заради тях Sacsayhuaman се определя от съвременните археолози като мегалитен комплекс, който няма аналог в древния свят. Според някои учени стените представят трите нива, на които древните Инки, деляли света: Ukju Pacha - подземния свят, Kay Pacha - междинния свят и Hanan Pacha небесния свят. Тези светове се идентифицират с трите свещени животни: Amaru или Mach'aqway (змия), пума (когуар или планински лъв ), и Kuntur (кондор). Има хипотези, ще зигзагообразната линия, която следват стените символизира божеството на гръмотевиците - Illapa.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Sacsayhuaman
(продължение)

...както и в други постройки останали от древните Инки, каменните блокове са така обработени, че не е възможно да се провре дори острието на нож между тях. Освен това местата, където се съединяват блоковете, понякога са с доста сложна форма, представляваща възхищение на глед и ужас като изработка за сегашните баш-майстори дюлгери. То на сайта има опити за обяснения на това как е ставало всичко. Ама нии на съвременните доценти и професори много не им вярваме като почнат да ни обясняват защо древните цивилизации направили това или онова и как го били направили, нали така?

Основно камъните, от които са издигнати стените са андезит - черен вулканичен камък пренесен от кариерите Waqoto и Rumiqolqa (като втората е на 35 км. от града ). Варовиковите блокове бяха доставяни "само" от 3км. разстояние .

Началото на разрушаването на Sacsayhuaman датира от 1536г., когато Манко Инка започва война срещу испанските завоеватели и се укрива там. Испанците, в отчаянието си пред заплахата от реално поражение, успяват да превземат крепостта с цената на много усилия и седмици обсада. (Подкпреленията изпращани им от Лима са били тотално избивании по пътя и те са нямали право на неуспех) По-късно първите конкистадори започнали да използват камъните от крепостта като строителен материал за къщите си. През 1559г. църковния съвет решава да използва част от андезитите за издигнане на катедрала в Куско. До 1930г. срещу скромна сума всеки е могъл да използва (и е използвал) крепостта като готова каменна кариера за строежа на жилището си.

Предполага се, че Sacsayhuaman е бил завършен около 1508г. Според някои историци в изграждането му са участвали от 20 000 до 30 000 души. Самото изграждане би трябвало да е било с продължителност от 60 години.

Ето как един от най-ранните испански хронисти Garcilaso de la Vega описва изграждането на Sacsayhuaman:

"....this fortress surpasses the constructions known as the seven wonders of the world. For in the case of a long broad wall like that of Babylon, or the colossus of Rhodes, or the pyramids of Egypt, or the other monuments, one can see clearly how they were executed...how, by summoning an immense body of workers and accumulating more and more material day by day and year by year, they overcame all difficulties by employing human effort over a long period. But it is indeed beyond the power of imagination to understand now these Indians, unacquainted with devices, engines, and implements, could have cut, dressed, raised, and lowered great rocks, more like lumps of hills than building stones, and set them so exactly in their places. For this reason, and because the Indians were so familiar with demons, the work is attributed to enchantment."

Човекът е роден през далечната 1530г. и е израсъл "под стените" на крепостта (а явно и на катедралата ). Ако крепостта е била завършена през 1508г., част от нейните 20 000 строители и архитекти щяха да бъдат живи през неговото детство. Вероятно са били, но всичките са страдали от амнезия или някой бърка мястото и времето.

Според археолозите, стените на били по-високи с още около 3,5 метра, преди да ги опоскат за catedrales y casas . Известно е, че иззетите камъни са били с по-малки размери, тъй като са се намирали в горната част на стените. Има хипотези, че точно тези камъни са били добавени и завършени от Инките през 1508г.

А другите? ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Куско

Според една легенда, местността около града била толкова безплодна, че нищо не искало да поникне там. По ония времена, където сега се намира центъра на Куско имало езеро и блато. Вторият император Sinchi Roca заповядал да се пресуши блатото. То било запълвано с камъни и дънери, докато повърхността му станала достатъчно твърда и стабилна, така че върху него да могат да се изграждат каменни постройки. Той също така заповядал да бъдат пренесени хиляди товари с плодородна почва, която била разхвърляна наоколо из долината.
Какво привлякло инките да дойдат в долината? Вероятно не е било блатото. Предполага се, че това са били здравите и внушителни стени на Sacsayhuaman, които същестували още преди Манко Капак да дойде.

Според един от ранните испански хронисти, императорът Пачакути предприел пътуване до древния свещен град Tiahuanaco. След като се върнал, той се опитал да наподоби перфекционизма при изграждането на свещанни храмове и постройки.
Куско (отпреди Конкистата) не приличал на град в европейския смисъл на думата. По-скоро той бил място за живеене на императорската династия. Обикновените поданници нямали правото да се движат свободно навсякъде из града. Центърът и някои свещенни места са били забранена зона за тях.

Храмът с най-важно значение в империята на Инките е бил разположен в Куско и се наричал Coricancha (буквално - "ограда от злато"). Първоначално той бил посветен само на Виракоча (Създателят) и Инти (Слънцето). По-късно започнал да се възприема като светилище и на други божества: Луната, Венера, Плеядите и други свързани с природата и времето. Освен това, в него имало голям брой сакрални предмети иззети от победените племена, които били поставяни там или заради почитта към съответното божество или един вид като заложници.

Coricancha

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от aztlan на 14.03.06 18:58.

Pumapunku (Puma Punka)

Pumapunku е част от свещения, церемониален център Тиахуанако. Едни от най-известните забележителности на Тиахуанако са Портата на Слънцето и храмът Kalasayaya:

Портата на Слънцето



Входът на Kalasayaya



Това е още една област с огромни каменни блокове, тежащи от порядъка на 100 тона. До региона се намира и пирамидата Akapana



построена от грубо обработени камъни. След като престанала да бъде притегателен център за хиляди поклонници идващи от далечни разстояния, малко по малко, тя била затрупвана от времето с пръст и останала погребана под земята. Били нужни няколко десетилетия за да бъде премахната пръстта и почистени стените. От това се възползвали и иманярите , които в един хубав ден разрушили върха й за да се вмъкнат в нея. Така около пирамидата останали малко ценни неща и много легенди

Puma Punku някога е било голямо пристанище, макар сега да прилича повече на пустинен пейзаж. Пристанище, което определено може да развихри въображението на идващите туристи. Тук се намират развалините на масивни стени изграждали кея и голяма правоъгълна постройка.



Изчислено е, че най-големият каменен блок останал от тогава тежи 440 тона (около 600 автомобила). Гигантските камъни са се добивали в кариера намираща се на 10 мили от мястото. Няма позната технология от древността, чрез която е възможно да се пренесат блокове с такава маса.
Всъщност, учените (вероятно след дълбок размисъл) са достигали до заключението, че не е възможно те да са били пренасяни, с помощта на тръстиковите лодки, с които и до днес си служат местните жители . Други пък казват, че и с помощта на съвременните технологии не е възможно да се изградят подобни постройки на такова място.

Автори като: Артур Познански, Хенкок, Зекария Сичин и Ивар Запп вече са намерили обясненията на въпросите, които тормозят учените.

Към реалността ни връща една каменна плоча. В нея е направен разрез широк 6мм. Той е образуван от еднакви по големина дупки. Освен това, те се намират на едно и също разстояние една от друга. Идеята, е че се оказва невъзможно да се направи подобен разрез с инструменти от камък и мед

Каменният блок с разреза

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Chichen Itza

Местоположение



Градът е просъществувал от 6-ти до 14-ти век. Основан е от племенна група на маите наречена Itza. Те са били и неговите първи заселници (600-900г.). Изглежда през 10в. градът е бил изоставен и след това отново заселен. Спорен е въпросът кои са били неговите втори заселници - маи, толтеки или и двете народности. Архитектурното влияние на толтеките дава основание за този спор.

Основан е през 514г. от жреца Lakin Chan, който също се е наричал и Itzamna. Ето защо хората построили града се наричат chanes или itzaes. Названието на града на езика на маите означава: "Chi" - гърло, "Chen" - кладенец и "Itza" - наименованието на племето.

Когато испанците дошли градът вече бил изоставен в резултат на продължителната война с Маяпан (1196 - 1441г.). Конкистадорите намерили голяма част от сградите в руини и имената, които им дали били фиктивни, според това, на което им приличали.

Крепостта (El castillo) снимка от 1860г.



Рисунка на Крепостта



Друга стара снимка на Крепостта



В момента е възстановена около 60% спрямо това, което е открил John L. Stephens през 1841г.

El caracol - Охлювът



Рисунки на "Женският манастир"





Цивилизацията на маите създала забележителна култура, разпростряла се върху обширни територии. Днес около 4 до 6 милиона хора говорят над 30 диалекта, запазили се от предколумбово време. Те спазват традициите, хранят се по същият начин, както преди векове (сеят боб, царевица, чили, домати и тикви) и използват стари и добре изпитани средства за лечение.

По времето, когато бил заселен, градът разполагал с два кладенеца: един за всекидневни нужди и свещен. Местността била опасана с гъста джунгла, където валяло често. Дъждовната вода се събирала от порестите варовикови скали и била използвана за напояване. Кухините в скалите били наречени centoe.

Chicen Itza, както и другите големи градове бил по-скоро религиозен център, отколкото търговски. По време на празниците в него прииждали хора от съседните области за да бъдат свидетели на извършващите се церемонии и жертвоприношения. Освен това, той бил място за обучение и развлечение.

Архитектурата на Chichen Itza има пряка връзка с тази на Тула. Всички сгради: "El Castillo", "El juego de la Pelota", "El Grupo de las Mil Columnas", "El tzompantli", El Edificio de las Aguilas", "El templo de los Guerrerros" и "El Mercado", имат украса с едни и същи мотиви, както постройките в Тула. Най-често се срещат образи на войни и Пернатата змия.

Архитектурен план на местността



Пирамидата (El castillo)

представлява внушителен слънчев календар. На всяка от четирите си стени тя има по 91 стъпала и още по 1 на върха - към олтара. При слънчево време на 21-ви март сянката която се образува наподобява змия слизаща от върха на пирамидата надолу към земята.

Западната стена (по-нова снимка)



Източната и северната стени на пирамидата



На северните стъпала има големи каменни глави на Кукулкан (Кетцалкоатл). Източната стена все още не е възстановена.

Гледка към "Крепостта" през слънчево време



Вижда се симетричната структура и астрономическите мотиви, които са вложили древните маи при изграждането й:

1. Виждат се 9-те нива, всяко от които е разделено на 18 по-малки секции - колкото са месеците в календара на маите.
2. От двете страни на стълбите има по 26 правоъгълни плоскости. Общо 52 за всяко стълбище - колкото са годините в един цикъл на маите.
3. Общия брой на стълбите е 365 - колкото са дните в годината.

Пирамидата най-вероятно символизира Змийската планина - място където според маите е било Сътворението. Декорация на пирамидите наподобяваща "Змийска планина" се среща в Теотихуакан и Теночтитлан. Но в Chichen Itza, този дизайн е развит и се среща за пръв път. Изправените тела на змиите играят символизират свързващите звена между владетелите и боговете. Змийската планина е и мястото където Xmucane - първата майка нахранила хората в самото начало на Четвъртата земя с царевично тесто.

Структурата, която се вижда днес е вторият храм построен на това място. Под масивната външна структура има друг, по-малък храм с подобен дизайн. Малка врата на западната половина от северните стълби е единственото място, от което може да се достигне до него. По тесни, влажни и хлъзгави стълби разположени в коридор, който е толкова тесен, че определено би докарал до лудост страдащите от клаустрофобия туристи. Във вътрешният храм е поставен Чакмул (Chaac-Mool - червен нокът на животно). Чакмул може да се види и в "Храмът на войните". До "Червеният нокът" се намира ягуар-трон. Когато бил намерен, върху него имало финно изработен тюркоазен диск. До трона и Чакмула туристите не могат да достигнат, понеже са отделени с желязна врата.

Вселената, спред маите се състои от 13 нива, всяко от които се управлява от различно божество. Самите нива са разделени на 7 поднива. Сянката, която хвърля пирамидата се състои от 7 светли и 6 тъмни триъгълника - общо 13.

Смята се, че на върха на пирамидата се вихрили ожесточени жертвоприношения, като в определени (явно по-специални) случаи жреците хвърляли телата на недоубитите жертви, надолу по стръмните стълби. По правило, падащите надолу били с предварително извадени сърца, вероятно за да не получат сърдечен пристъп от страх. След такива церемонии оставали купища тела в основата на пирамидата... Поне така твърдят християните, дошли от изток.

Храмът на войните



Група от ХИЛЯДА КОЛОНИ в преддверието на храма



Охлювът



Предполага се, че представлява астрономическа обсерватория. По стените му има множество отверстия за наблюдение на звездите през определени периоди от движението им. Това е едно от върховите постижения на маите-архитекти. Изграждането на каменен купол не е лека работа, а изграждането на купол с прозорци на точно определени места изисква маса усилия и време.









Игрището



Размерите му са: 168м. дължина и 70м. ширина. То е най-голямото открито в Мезоамерика. Във всеки един от двата края има каменен пръстен, през който трябвало да премине каучуковата топка. Играчите можели да ползват всяка част от тялото си с изключение на ръцете. Играта представлявала нещо средно между американски футбол и баскетбол. Съдейки
по размерите на игрището - маите са били бая ателти.

И накрая, разбира се, т.нар. "Женски манастир"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Теночтитлан



Ацтеките построили своята столица, наречена Теночтитлан в ценъра на голямо езеро наречено Текскоко. Те вярвали, че са "избрани хора" на Хуицилопочтли и правели всичко, което смятали, че той изисква от тях. През XIVв. той казал, че тяхната нова земя се намира на остров сред езерото Текскоко. Също така им било казано, че пристигайи на уреченото място, те ще
видят ядящ змия орел кацнал върху кактус . Кактусът щял да се намира върху скала или пещера заобиколена от вода. Там те трябвало да построят и прослават своя град. Мястото наистина било намерено около 1325г. Сега орелът със змията може да се намери под формата на герб на мексиканският флаг.



След основаването си, градът продължил да нараства и достигнал около 130 000 жители. Той заемал 8 кв.км. В един хубав момент островът се оказал тесен за жителите си и те били принудени да населят местата около езерото. За справяне с хранителния въпрос, ацтеките изобретили т.нар. "подвижни градини". В основата им се намирали сплетени клонки. Върху тях се прилепяла кал. Отначало, докато растенията нямали още корени градините можели да бъдат местени. Малко на брой градове по света били по-големи от Теночтитлан за времето си. В Европа това са били: Париж, Венеция и Константинопол.



Живеещи сред много вода, жителите на града, държали много на личната си хигиена. Те се къпели по два пъти дневно, за разлика от завоевателите си. Монтесума - 4 пъти. Висшата класа имала достъп и до сауни (temazcalli).
Градът бил разделен на четири зони (campan). Една зона съдържала 20 района (calpullis). Улици (tlaxilcalli) и канали пресичали всеки район. Над вторите имало дървени мостове, които били вдигани нощем. Именно каналите били местата, където испанците изгубили голяма част от златото на Монтесума, през нощта на Големият зор (la noche triste).



Всеки район бил характерен със специфичните си занаяти и празници свързани с тях. По време на празниците, целта била да се покаже, че районът е по-як от останалите. Нямало calpullis без пазар в него. Стоката пристигала натоварена в лодки или на гърбовте на носачи. След това тя се изпълвала пазарите (tianguis), които предлагали всичко (без мляко от пиле). Главният
пазар бил в Тлателолко. Теночтитлан бил свързан със сушата чрез три пътя. Те минавали покрай диги, построени за да отделят водите на Текскоко от тези на останалите езера в областта, които били солени. Дигите служели и за защита на подвижните градини (chinampas). Въпреки, че водата в езерото не била чак толкова солена, тя не ставала за пиене. За снабдяване с вода от изворите в Чапултепек, бил построен акведукт, който конкистадорите побързали да унищожат при обсадата на града.



Главното светилище в града (наречено от испанците Templo Mayor) се състояло от две еднакви по размер пирамиди. Едната била посветена на Тлалок (повелител на дъжда, водата и земеделието), а другата на Хуицилопочтли (отговорник по воденето на военни кампании). Имало е и други сравнително големи храмове в града: на Кетцалкоатл (Бащата на цивилизацията), Тецкатлипока (Повелителят на съдбите), Ехекатли (Господарят на вятъра). Освен храмове в града имало и други обществни постройки. За разлика от сегашните многопрофилни университети, теночтитланците имали само два: Калмекак (училище за жреци) и Телпочкали (за войни). Дворецът на Монтесума, освен всичко друго, бил дом и за много гадинки и растения: имало две специални стаи само за птици като едната била за грабливи, а другата - за останалите. Не било спестено място за влечуги и бозайници. Към тази своеобразна менажерия били зачислени към 300 човека поддръжащ персонал. Не бива да забравяме, ботаническата градина и
зоната "аквариум" с 10 соленоводни езерца и още толкова сладководни - уютно местенце за рибета и водни птици.



Жителите представлявали своеобразна смесица, която трудно може да се опише с няколко реда. Като най-представителни на преден план излизат просяците, които задължително трябвало да са сакати, за да имат право да работят като такива. На задаен план в нощните улици вардели татуирани и нацапотени проститутки шумно дъвчещи дъвка (tzicli) за привличане на
клиенти. Разновидност на последните били ahuianis, които служели само на войните. Те не получавали директно заплащане за труда си. Многобройно съсловие представлявали чистачите (около 1000 човека), които отнасяли всякакъв вид боклуци от улиците с лодките си извън града...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите