Но... моля, не ми се сърдете много, идеята ми бе дадена от един Черен Въпк ;)
Ъм... ето какво стана:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Унтсури шуар или по-просто казано хиваро, са племе от Зап. Амазония, живеещо в Еквадор и Перу. Те са част от ез. група Хиваро, включв. същински хив. (унтсури шуар), ачуари и някалко др. племенни групи.

Сега за техните тсантса. Обичаят да се взема главата на убигия враг е изключително древен (доколкото си спомням, в пещерата Монте-Чирчео е намерен череп на архантроп отпреди 350 хил. години, поставена в кръг от камъни - очевидно с ритуална цел).

Трябва да се изнасям от клуба. Продължението - утре...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Та... Докъде бяхме стигнали? Аха!

Главата (черепа) се смята в древните култури за вместилище на жизнената сила на човека. В някои традиции (иранската, славянската, възможно и германската), черепа се разглежда като котел или "чаша". При тези народи котелът е имал важно ритуално значение (използван при истинските ритуали) и символично значение - като вместилище на "фарн" (малко трудно ми е да преведа тази иранска дума - успех, благополучие, сила, потенциал за победа; всичко това, общо взето). Ето защо от черепа на убития враг се прави чаша. "Ловът на глави" (вероятно практически навсякъде - от Шотландия до Филипините) поради това е имал за цел и умножаване на силата (лична, семейна, родова) и увеличаване на плодородието и успеха.

От друга страна, косата в много древни традиции също е смятана за вместилище на силата. От там идва и идеята за скалпиране, която е широко разпространена както в Евразия (скити, германи, хуни, уралски народи и пр.), така и в Сев. Америка.

И да се върнем на нашите шуари. От една страна главата на убития (вместилище на духа му) носи успех на победителя. Т.е. силата и способностите на врага преминават в него. От друга страна духът на врага продължава да живее. Душата може да преминава в нашия свят и да отмъщава! Трофеят и свързаните с него обреди (не знам точно как ги правят хиваро, за съжаление) е предназначен хем да умилостиви духа на убития, хем да помогне да се контролира този дух - ако не се е "отказал" да вреди. Освен това в отвъдното душите на победените са подчинени на победителя и след смъртта му там не ще му навредят. За това между впрочем говори и името, свързано, както вече казах, с името на духовете-помощници (тсентсак) в шаманизма на хиваро. За него има някои сведения в идадената на бълг. ез. книга на Майкъл Харнър "Пътят на шамана".

При индианците по принцип (при всички!) битката не свършва с победата във физическия свят. В него е победено тялото, но ако оставиш духа ей така, "крайната" победа може да е за него... Затова битката продължава на "друго ниво" и за това служи трофеят - скалп или тсантса (концепцията е еднаква).
Ей това гору-долу е обяснението.

А как се правят? Кожата се сваля, вари се с отвара от отровни растения, за да се предпази от вредители. След това започва опушване и пълнене с нагорещен пясък. Така постепенно се свива, като чертите на лицето донякъде се запазват. Като че ли личното майсторство на "препаратора" е решаващо за това. Устата се зашива, за да остане духа вътре.

Смаляването на глави фактически е прекратено преди 70-80 год. Чувал съм, че сега по онези краища се продават доста фалшификати, приготвени от маймунски глави.

Е, удовлетворява ли те това обяснение?

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Значи те го правят и използват тези глави не толкова като знак, че са победили, колкото като нещо, което ще им донесе още сили и защита?
Не зная какво точно имат предвид, но на мене ми звучи така - шиваро побеждават тялото на врага и после "впрягат" душата? Или я присъединяват, съюзяват?
Те уважават ли враговете си?
: ))) Как пиянски някакси прозвуча, ама... искам да кажа - те подчиняват ли, или правят от душата съюзник? Единение... май че това е думата, ама не знам къде да я сложа :)
Ти си написал, че в отвъдното душата остава подчинена на душата на победителя... представям си тогава нещо като смесено такова от "ад" и "рай"?
Бе... измислям си : ))
И всъщност дали "простото" обяснение не е, че го правят (или са го правили? как е точно? съществува ли още? 70-80 години е доста малко време ...), за да изтрепят мъжете и да вземат жените, за да стане племето на победителите по-силно?

: )
Благодаря ти, че взе присърце любопитството ми.
Бях чела, разбира се, като дете за "ловци на глави" и пр. в разни приключенски книги, но не бях обърнала много внимание, а сега ми стана интересно : )
И то пак от ... детска игра.
Там в нея един от "героите" ползва такава глава като щит, който го предпазва и подсилва магиите му... интересно е. : )

Самураите май са го намислили по-хитро и по просто.
Имам предвид следната история, която някъде прочетох:
Веднъж един самурай издал смъртна присъда над едного, който му бил прекършил хатъра нещо си. Дошъл денят на екзекуцията, в ъгъла на каменния двор осъденият бил изправен и плътно заобиколен с чувалчета пясък, за удобство на самурая.
Молбите му за пощада и обясненията му, че е невинен не били чути, а когато господарят се изправил пред него с меч в ръка, осъденият казал: - "Умирам невинен, а ти не пожела да разбереш това. Но нищо не свършва дотук! Духът ми ще преследва тебе и рода ти, всички вие ще страдате повече и по-силно, отколкото страдам аз сега! Това е последното ми, най-страстно желание!"
Присъстващите били потресени и смъртно уплашени, защото знаели, че клетва, изречена пред прага на смъртта, е силно, непреодолимо нещо, по-силно от обикновено проклятие.
Самураят, обаче, останал невъзмутим и казал: - "Не ти вярвам. Докажи ми, че думите ти не са просто празни приказки."
После: "Ще разбера, че думите ти са истина, ако когато ти отрежа главата ти захапеш ей онзи там камък." - посочил той на няколко метра встрани.
Осъденият се съгласил. Твърдо решение и неумолимост блестели в погледа му...
Самураят замахнал и отсечената глава паднала на земята... После се претъркулила няколко пъти и, за ужас на всички присъстващи, с неимоверно усилие отворила уста, захапала с оголени зъби камъка и застинала...
В двора се разнесли писъци и стонове, всички били обзети от паника, но самураят избърсал меча си в една кърпа и казал: "Не се страхувайте. Неговата сетна воля не бе отмъщението. Той умря, мислейки за това как да захапе камъка..."

И бил прав.
Нищо не се случило.

: )

Е, това е една японска приказка... Никой самурай не ще признае, че може да се прецака. Нито пък ще позволят в приказката да си проличи истината. Но майната им на самураите... Има много истории за самурайската "доблест".

Не знам точно как си ги представят нещата хиваро, но не вярвам да имат "ад" и "рай", нито какво точно е правило племето на победителя... Но то често е било едно и също племе (в обществото на хиваро войните се водят не само с чужди племена, но и между клановете).

Във всеки случай тсантса не е било просто "знак за победа"... Поне така ми се струва.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

За самураите знам много малко, но не мисля, че са влагали конкретно сакрално значение в отсичането на главата. По-скоро го отдавам на слава. Що се отнася до самото обезглавяване, част от "санряжението" на война е било и... торба за глави... Не знам точно какво е представлявала, но знам, че е имало такова нещо. Както и в по-стари времена, самураите се е случвало да си резнат кратунката сами... щото господаря ритнал камбаната?!?

Абе странни хора!

Колкото до режештите глави от Южна америка, за тях съм гледал само едно филмче, където културата им беше сравнително слабо засегната, за`тва ш`си траем

И на мене така ми се струва, по-скоро - още сила и защита.
Чудя се...дали 70-80 години са били достатъчни, за да отмре един такъв древен (вероятно) обичай?
Въпреки нахълталата цивилизация и всичко...
Ние, например, в България, не сме си забравили обичаите през онези 500 години, ама... то пък други времена...
Е, сега, не че имам някакви лични предпочитания, но... просто се чудя : )
Близък, който живее в Малайзия, например, ми разказва, че даяките в, така да се каже, джунглите, все още имат по колибите си черепи, останали "от едно време", когато са били ловци на черепи .
И те така, били отказали... цигарите : ))) преди няколко десетки години и това било ... ами просто като туристическа атракция било (не, че много туристи са се залетели да ходят там), така че... нищо особено, всъщност.
Даже били цивилизовани вече, в общи линии. Само малък брой живеели по горите...

А онова за самурая наистина е просто приказка.
Разказах я заради отмъщаващия дух и "как да се предпазим от него" с хитрост ; )

Ами лоялни са били, самураите.
Но те са толкова принципно различни от нас, че... Аз зная за тях само това, което дават "европейските" източници. А то е... абе изключено е, няма как наистина да се надникне и да се разбере нещо от някого, който в поколения и поколения е бил възпитаван по съвършено различен начин...
В този ред съм склонна да си мисля, че бихме могли някакси по-лесно да разберем хиваро, отколкото самураите... ама не знам, де, просто така си мисля : )

Ами защо да не са достатъчни няколко десетилетия? В джунглите живота също се променя. А за нашите обичаи - не е ясно какво не сме забравили, какво сме забравили и какво се е променило. Във секи случай много се е променило. Една култура за 500 г. търпи трансформации, дори да няма външно влияние.

Между другото, вероятно при даяките действат същите принципи като при хиваро. Те са в доста сходна ситуация - традиционно общество, живеещо в изолиран район, но в рамките на "модерна" държава и под влияние на "цивилизацията"...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Със самораите не е точно това положението, но как да е. Там може да се спори доста и пак да сме далеч от истината. Пък и този форум е "индианци" афтър ол!