Их:) Загризали сме я тая тема значи;)

Адската дума беше защото такава е поговорката (знаеш я предполагам).

Виж, нямах предвид лошо в това, че я интерпретира като бял човек. Имах предвид друго. Лизелоте Велскопф е имала същото отношение към Карл Май-ския тип книги, каквото и аз, тя е искала да създаде книги, които да описват индианската култура по по-достоверен, нормален (уагхх...не знам думата каква трябва да е) начин. Искала е да създаде книга, която да промени стереотипа, налаган дотогава, и да го върне повече към реалността. Това имам предвид под добри намерения. И тя е полагала доста усиля в тази насока. Тя била историк, срещала се е с индианци, била е приятелка с тях. Но в крайна сметка нейните книги вместо да променят стереотипа, го захранват. Тя самата е видяла, че това става, вероятно се е учудила, не й е било приятно предполагам. Когато от книгата й започнали да се правят всякакви филмчета, пиеси и т.н. постановки, захранващи предишния захаросан стереотип, тя забранила името й да се споменава като автор, в опит да се разграничи от това, което не харесва като идея и подход. Фактологически грешки е виждала в това, което е написала с най-добри намерения да е достоверно, н овече не е можела да ги промени, а се оказало, че някакви нейни източници били погрешни навремето. В крайна сметка тов, което е искала, не е станало:/
Това имах предвид с пътя постлан с намерения и т.н.
Извинете, че прекалих с писането, а темата е за филми все пак.

Необходимото Ми Зло

Редактирано от Umai Maia на 02.10.04 22:02.

Истинта е сложно понятие, а личните впечатления са едно от най-подвеждащите неща...

Художествената литература като достоверен източник за някакво познание... Това наистина е любопитно!

Да, пътувания във времето стават. Въпросът е доколко са рожба на развинтена фантазия...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Чакайте малко! Въпросът не е, че баба Лизелота е била в Америка (за кратко), че не е разбрала всъщност нищо, и че е създала друг стереотип.

Всъщност тя е една писателка-комунистка и книгите й са пропити със съответния дух, и то както тези неща са се разбирали в Германия през 50-те години.
Образът на Харка представлява един наистина твърдокаменен немски борец с империализма, но има общо с един лакотски воин от 19 в. минус 10 000 %...
Цялата атмосфера в тези книги е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ФАЛШИВА !!!
Момичета! Разбирам романтичния ви плам, ама нека ако ще говорим, да говорим сериозно!
Това, което аз съм установил, е че тя е вземала данни от Ева Липс и от Чарлз Истмън (Охайеза), в което няма нищо лошо, освен, че е е оперирала с тези данни както й скимне...

Ама айде стига с тия "Синове на Великата мечка". Те не заслужанват и четвърт процент от тези усилия, които хвърлихме...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Ми, колкото и да приканвам, в тая тема никой не ще да говори за филми

Нали за това говорим, че въпреки опитите й и търсенето на инфо (чела книгите на Лутър Стоящата мечка и на Джордж Катлин, както и искала съвети и информация от учени от Берлин и Цюрих. През 1962 е отишла в САЩ. Присъствала била на делата след Ундид ний, събирала помощи за Пайн ридж, запознала се с Ердош в дома му и после той й пращал писма с инфо, Ръсел Мийнс й бил приятел и т.н.), не е успяла да осъществи добрите си намерения. А мисълта ми, че не може да надмогне себе си, ти я обясни малко по-добре...с това, че е пропита от съответния дух..на времето и мястото, където е расла.

Ама не я съди толкова строго де...Направила е каквото е можала жената, ако не с книгите си, то поне с действията и отношението си е помогнала там на когото е успяла с дрехи, храна, застъпване за тях. Подкрепяла е организация-съзюзник на АIM. Била е една добра жена, която е приложила комунистическите си идеи как трябва да се помага на някой, когото виждаш като слаб. Кво толкова. Индианците едно време не са протестирали срещу нея така, както ти, радвали са й се и затова са й казвали 'бабо'. Даже са й дали лакотско име Ташина.

Та, айде стига наистина.

Нещо за някой филм да кажем? Все пак?

Необходимото Ми Зло

В отговор на:

---

Прекрасен пример е фантастиката - всъщност хората не могат да излязат от своята реалност, както и да я "фризират"...

---

Нещата, за които говориш, са станали явно след 1973 г. А книгите отдавна са били вече написани...

"...приложила комунистическите си идеи как трябва да се помага на някой, когото виждаш като слаб"

Страхотна "помощ", няма що - като извръщаваш културата и традициите му...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

"Всъщност тя е една писателка-комунистка и книгите й са пропити със съответния дух, и то както тези неща са се разбирали в Германия през 50-те години.
Образът на Харка представлява един наистина твърдокаменен немски борец с империализма..."

Всичко мога да приема като аргументи, само не и набъркването на политика и политически квалификации в темата. Просто съм отвратена.
Говориш за запазване на традициите и определяш Харка като "немски борец (комунист) с империализма". По тази логика мога да ти кажа, че съвременните индианци май бая са се приспособили към съвремието си след като вече са станали крупни фигури в хазартния бизнес. Прочети днешния брой на "24 часа"-има една доста любопитна статия за казината в индианските резервати, по-точно в Минесота, на лакота. С парите от хазартния бизнес, който са им разрешили (само на територията на резерватите) са започнали да изкупуват земите си, да строят пътища, болници, училища... Е, ще ги наречеш ли съвременни капиталисти? Аз лично не виждам нищо лошо в това. Защото въпросът в крайна сметка пак се свежда до оцеляването, нали?
"Момичета! Разбирам романтичния ви плам, ама нека ако ще говорим, да говорим сериозно!"
На мен лично не ми пречи да съвместявам и романтичния плам, и сериозната приказка. Нищо едностранчиво не ми допада.
И накрая пак те моля- айде вече да не отваряме въпроса към политика... Много мръсно ще вземе да стане, омърсяваме и темата, и себе си...

Но аз говорех за друго в съответния абзац

Необходимото Ми Зло

Гласът на вятъра се нарича, интересно е но... Джн Ву... кървавичко е доста.

Иначе става дума за навахо...

Значи за мен и атмосверата е важна, но не когато обърква и създава неверни представи. Особено ако е в противовес на това което се е случвало и реалните възгледи на хората. Едно е да мислиш как са мислили индианците, друго е да виждаш как са постъпвали и защо. Мисля, че не говорим за две вселени, а за това какво желаеш да правиш - да четеш романи или да знаеш нещо за конкретен народ. Не казвам, че правиш нещо лошо, четейки Шулц или кой да е, просто знай че това си е роман и толкоз. Атмосферата е фалшива, защото хорта и събитията са измислени.