Re: от нета нали? / Взаимопомощ / Недвижими имоти

М О Т И В И

към присъда по НОХД № 6172 по описа за 2010год. на

Варненския районен съд – ПЪРВИ наказателен състав.

По отношение на подс.Д.Б.Д. от Варненска районна прокуратура е възведено обвинение по чл.206 ал.1 пр.1,вр.чл.26 ал.1 от НК, за това, че: За периода м.декември 2006 до м.юни 2007г. в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление противозаконно присвоил чужди движими вещи: 1 бр. мобилен телефон марка „Сименс А 60” със зарядно устройство на стойност 45,00 лева; 1 бр. дигитален фотоапарат марка „Самсунг” на стойност 170,10 лева - собственост на ДЗЗД „Рийн контакт” с представител Н.Р.Р.; 1 бр. авто CD плеър марка „LG” с дистанционно управление на стойност 233,10 лева, 1 бр. дигитален фотоапарат марка „Бенкю” на стойност 72,00 лева, 2 бр. мобилни телефони марка „Моторола” на стойност 70,20 лева с 2 бр. СИМ карти към тях - собственост на ЕООД „Дом за всеки” с управител Н.Р.Р.; 1 бр. дигитален фотоапарат марка „Касио” на стойност 375,20 лева - собственост на „Атлас България” ЕООД с управител Р.Д.Н.; всичко на обща стойност 965,60 лв. /деветстотин шестдесет и пет лева и шестдесет стотинки/, които владеел.

В съдебно заседание съдът граждански искове не са предявявани.

Подс.Д. изяви желание съдебното производство да бъде проведено по реда на съкратеното съдебно следствие, като призна всички обстоятелства и факти описани в обв.акт.

В съдебно заседание представителят на ВРП счита, че е доказано по отношение на подс.Д., че е извършил престъпление по чл.206 ал.1, вр. чл.26 от НК, поради което и предвид реда на проведеното съкратено съдебно следствие, поиска да му бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК, под предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание подсъдимия Д. дава обяснения, заявява и че желае да заплати причинените имуществени вреди, но няма тази възможност.

Защитника па подсъдимият пледира за налагане на наказание при условията на чл.55 от НК – пробация за срок от шест мсеца.

В дадената последна дума на подсъдимото лице, същия изразява критичното си отношение към извършеното.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

През месец декември обв.Д. започнал работа в ДДЗД „Рийн контакт" с управител Йорданка Н. Дончева. Реално фирмата била управлявана от свид.Н.Р., тъй като била упълномощена за това от Й.Н.Д. и Р.И.В. с пълномощно от 20.01.2004г. нотариално заверено от същата дата пред нотариус Б.В. с район на действие гр.Варна. Свид.Р. имала и друга фирма „Дом за всеки". Дейността на двете били сделки с недвижими имоти. Фирмите се помещавали в един и същ офис. С обв.Д. бил сключен трудов договор №8/01.12.2006г. като същия бил назначен на длъжност шофьор към „Рийн контакт". Задълженията му като шофьор били уредени и в длъжностна характеристика. На практика обв.Д. работил и като брокер, като за целта му били дадени от свид.Р. различни вещи за осъществяване на задачите свързани с намиране на клиенти и продажби на недвижими имоти. Тези вещи били собственост на ДДЗД „Рийн контакт" и ЕООД „Дом за всеки". Вещите, които свид.Р. дала на обв.Д. от „Рийн контакт" били мобилен телефон марка „Сименс А60", без сим карта, но със зарядно устройство, 1бр.дигитален фотоапарат „Самсунг", а от ЕООД „Дом за всеки" свид.Р. предоставила на обв.Д. 1бр.дигитален фотоапарат „Banq",, 2бр.мобилни телефонни апарати марка „Моторола" със сим карти в тях,, 1 6p.CD плеър марка "LG" и дистанционно управление към него, който бил поставен в автомобила, управляван от обв.Д. - л.а.ЪМВ 316". Още при постъпване на работа на обв.Д. свид.Р. забелязала, че липсват част от описаните вещи, но в началото на обърнала внимание. В началото на месец февруари 2007г. установила липсата на CD плеъра и след като поискала обяснение от обв.Д. същия уточнил, че го е дал за ремонт. На 01.03.2007г. обв.Д. се свързал със свид.Р., като й обяснил, че няма да се яви на работа, тъй като имало смърт в семейството му -починала баба му. Тези обстоятелства станали известни и на свид.И.Б. , която по това време работила в ЕООД „Дом за всеки" като офис сътрудник. След като обаче не отишъл на работа три дни свид.Р. се свързала по телефона с негови близки и разбрала, че била излъгана от обв.Д.. Същия повече не се явил на работа. Това дало достатъчно основание на свид.Р. да се усъмни в коректността на обв.Д., още повече, че след неговото напускане други липси на вещи в офиса на фирмите нямало. На по-късен етап свид.Р. се тъжила и била извършена проверка. В последствие при случайна среща между нея и обв.Д. *** свид.Р. разбрала от него, че действително взел посочените вещи и щял да й ги върне по-късно, но това така и не се случило.

Междвременно през месец юни 2007г. обв.Д. се явил в офиса на свид. Р.Н., която била управител и собственик на фирма за недвижими имоти „Атлас България". Обв.Д. изявил желание за започване на работа като брокер и след събеседване свид..Н. решила да го приеме на работа за пробен период. Именно поради тази причина не бил сключен трудов договор. Почти веднага тя му възложила задача за оглед на имот и му дала да ползва цифров фотоапарат „Касио". Обв.Д. взел вещта и повече не се явил в офиса на фирмата, което наложило свид.Н. веднага да се тъжи пред полицейските органи. По двата случая била образувана проверка и в последствие наказателно производство.

Видно от показанията на свид.Н. е, че след няколко дни й се обадил полицейски служител, който в разговор с нея уточнил, че обв.Д. бил заловен и от негови обяснения се изяснило, че фотоапарата, който тя му била дала се намира в заложна къща. Веднага тя заедно с полицейски служител - неустановен до момента отишла в заложната къща и взела фотоапарата си.

Видно от приобщената съдебно-оценителна експертиза е, че стойността на процесиите вещи към момента на деянието възлиза на е 965,60лв.

Съдът намира, че горепосочената фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, а именно – показанията на пострадалите свидетели и събраните писмени доказателства.

След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.16 от НПК – поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. .206 ал.1 пр.1,вр.чл.26 ал.1 от НК, за това, че: За периода м.декември 2006 до м.юни 2007г. в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление противозаконно присвоил чужди движими вещи: 1 бр. мобилен телефон марка „Сименс А 60” със зарядно устройство на стойност 45,00 лева; 1 бр. дигитален фотоапарат марка „Самсунг” на стойност 170,10 лева - собственост на ДЗЗД „Рийн контакт” с представител Н.Р.Р.; 1 бр. авто CD плеър марка „LG” с дистанционно управление на стойност 233,10 лева, 1 бр. дигитален фотоапарат марка „Бенкю” на стойност 72,00 лева, 2 бр. мобилни телефони марка „Моторола” на стойност 70,20 лева с 2 бр. СИМ карти към тях - собственост на ЕООД „Дом за всеки” с управител Н.Р.Р.; 1 бр. дигитален фотоапарат марка „Касио” на стойност 375,20 лева - собственост на „Атлас България” ЕООД с управител Р.Д.Н.; всичко на обща стойност 965,60 лв. /деветстотин шестдесет и пет лева и шестдесет стотинки/, които владеел.

Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, не осъждано физическо лице.

Изпълнителното деяние се изразява в присвояването и разпореждането с инкриминираните вещи. Изпълнителните деяния са довършени - подсъдимият е прекъснал фактическата власт на св.Р. и св.Н. върху инкриминираните вещи и е установил своя такава.

Накърнени са обществените отношения , чрез които се осигуряват условията за нормално упражняване на правото на собственост и на имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване и запазване.

От субективна страна – деянието е извършено при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът счита, проявеното критично отношение на подсъдимият.

Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, съдът не установи.

Причините за извършване на деянието са ниската правна култура на подсъдимият, незачитане на обществените отношения, свързани с правото на собственост и стремеж към противоправно облагодетелсване.

Съдът, след като съобрази обществената опасност на деянието и тази на дееца, прецени, че наказанието следва да бъде определено при условията при условията на чл.206 ал. ал.1 вр. чл.26 и чл.55 от НК. Съдът, като взе предвид и личността на подсъдимият, начина на извършване на деянията и настъпилия вредоносен резултат, намира, че целите на наказанието могат да се постигнат с налагането на наказание - "ПРОБАЦИЯ" изразяваща се в следните пробационни мерки:

- на осн.чл.42 А, ал.2, т.1 от НК "ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС" ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, с първоначална периодичност два пъти седмично;

- на осн.чл.42 А, ал.2, т.2 от НК "ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ" ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА,

- на осн.чл.42 А, ал.2, т.4 от НК "ВКЛЮЧВАНЕ В КУРСОВЕ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ И ПРОГРАМИ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ" ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА,

- на осн.42 А, ал.2, т.6 от НК "БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО" 200 ЧАСА ГОДИШНО ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА.

При определяне вида на наказанието съдът отчете обстоятелството, че подс.Д. не е осъждан и за поправянето му не е наложително да бъде изолиран от обществото, а с него следва да се работи активно от компетентните за това лица. Продължителността на пробационните мерки е определена, след като се отчете факта, че престъпната дейност е продължила в период от шест месеца, поради, което и съдът счете, че срока на пробационните мерки следва да надвишава срока на престъпната дейност.

На осн. чл. 189 ал.2 от НПК, съдът възложи съдебните и деловодни разноски в тежест на подсъдимия Д..

По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

\"Добрите решения идват с опита, а голяма част от опита идва с лошите решения\"- Уил Роджърс