Някой да е чувал... / Взаимопомощ / Недвижими имоти

Предизвика ме и ти изрових ТОВА:

Безперспективни ли са панелните сгради
19.02.2008 12:28
Масовото панелно строителство в България започва в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. То е характерно не само за държавите от бившия комунистически блок, но и за част от западноевропейските страни – основно Франция и Германия. Причините за въвеждането на панелната технология са известни – създава се своеобразен конвейер, който бълва с голяма скорост еднотипни и сравнително евтини сгради, сглобявани на строителната площадка от предварително произведени бетонови елементи (панели), информира БНР.

Първоначалните резултати са окуражаващи – стотици хиляди семейства получават дом, в който условията, според тогавашните разбирания, често са значително по-добри от предишните им жилища. Панелното строителство съпътства бурното индустриално развитие в Европа, което изисква масов приток на работна ръка от селата и малките градове в столиците и промишлените центрове. Но свръхплановата комунистическа система довежда процесът до крайност. В част от източноевропейските държави панелните блокове стават основен белег на градската среда. При това, особено в България, такива блокове са построени дори и в съвсем малки градчета, където изглеждат напълно абсурдно.

Само в България за 25 години са построени над 707 хиляди панелни апартамента в около 19 хиляди жилищни блока. В Чехия, в периода 1959 – 1990 г. са изградени над 1 165 000 панелни жилища. Подобна е статистиката и в останалите бивши социалистически държави. Водещ, разбира се, е бившият СССР, където има стотици домостроителни комбинати, част от които работят и до днес.

След като изпълняват първоначалното си предназначение бързо да подслонят нуждаещите се семейства, панелните сгради започват да създават и редица проблеми. Тези проблеми се осъзнават и анализират първо в Западна Европа, която бързо се отказва да развива масово панелно строителство.

За какво точно става въпрос? Оказва се, че панелните блокове са в центъра на социални, архитектурни, естетически и конструктивни дефекти. Големите жилищни комплекси отчуждават хората. В един вход съседи по принуда се оказват несъвместими като образование, професия и социален статус личности. Те не възприемат общите пространства в сградите като свои и не ги поддържат. Същата е ситуацията и около блоковете. Предвидените за градинки площи се превръщат в „ничия земя”, задръстена от сергии, незаконни гаражи и купища боклуци. Сградите са с грозни сиви и еднотипни фасади. По отношение на енергийната ефективност не може да става и дума за спестяване на енергия.

И въпреки това панелните апартаменти и до днес запазват високата си цена в България, независимо от бума на новото строителство. Парадокс ли е това? Оказва се, че не съвсем. Наред с всички изброени по-горе недостатъци, панелните блокове имат и своите немалки достойнства. Те изпъкнаха именно на фона на масово предлаганото ново строителство. В началото на демократичните промени в България част от строителните предприемачи, в желанието си бързо да продават жилища, опитаха да внушат, че панелните блокове скоро ще рухнат, че цените им също се сриват и т.н. Дори се появиха предложения панелните комплекси да бъдат поетапно събаряни. Но никой не обясни къде ще отидат обитателите им, които не са сред най-заможните българи.

Отрезвяването настъпи, когато част от новопостроените в първите демократични години жилища проявиха сериозни дефекти – пропуквания в стените, течове, мухъл, изронване на фасадата. При това само няколко години след построяването. Освен това се оказа, че при заплатени сериозни суми за определена квадратура на апартаментите, собствениците разполагат с доста скромна реална жилищна площ.

Според инж. Румен Гуглев от Научноизследователския строителен институт в София „панелните сгради като функционално и архитектурно разпределение на пространствата превъзхождат много от построените през последните години „лъскави” жилищни сгради”. Освен това не отговарят на истината твърденията, че панелните блокове имат по проект по-кратък живот от останалите сгради. Всичко зависи от конкретното изпълнение и поддръжката. Земетръсната устойчивост на панелните блокове е много добра поради еластичността на връзките между отделните елементи. Като се прибави наличието на централно отопление и топла вода, става ясно защо цените на панелните апартаменти, особено в по-централно разположените квартали не само не падат, но следват ръста в цените на новото строителство. В началото на 2008 г. кв.м. от поддържан панелен апартамент в софийския квартал „Младост” струва около 900 евро, при същата цена за кв.м. ново строителство.

Какво е решението за панелните сгради? Според известния софийски архитект Христо Генчев в архитектурата и строителството не може да има пълно заличаване на грешките на предходниците. Единствената възможност е да се адаптират максимално старите строежи към новите стандарти. И за част от панелните блокове това е факт – все повече сгради са с нова изолация, сменени дограми и добре поддържани общи части.

Основният проблем тук отново е различното финансово и интелектуално равнище на обитателите. Често те не могат да се споразумеят за единни целенасочени усилия за поддържане на сградата. Този въпрос не стои например в Германия, където блоковете са общинска собственост и отдавна са напълно обновени. Но там общината просто ремонтира, жилищата стават отново привлекателни, след което се събира по-висок наем.

След влизането на България в ЕС се увеличават възможностите собствениците на апартаменти (а в страната над 90 на сто от жилищата са собственост на обитателите си) да се обединят в сдружения и да кандидатстват пред специализирани еврофондове за средства за ремонт на сградите. Така старите квартали с блокове могат да се превърнат в привлекателни места за живеене. Те имат удобна връзка с центъра на града, сградите са разположени на големи разстояния, има множество търговски центрове.

„Слуховете за моята смърт са силно преувеличени”, бе казал Марк Твен. Тази фраза важи и за панелните блокове. Оказва се, че не е толкова важна конструкцията на една сграда, а качеството на строежа и грижата на стопаните.

Източник - BG NEWS ROOM

"""Винаги има поне още една гледна точка... """