хелп!
имам нужда от мнения.
какво да предпочета - къща извън града , до 30-40 км от София, или апартамент /в хубав квартал, за мен хубав в Борово, Бъкстон/ в София?
от една страна - ако е извън града, как ще се придвижвам, значи трябва да разчитам на някакъв извънградски транспорт, в случай, че нямам кола.
града все пак има добра инфраструктура, ама мъжът ми вика, че се чувства като зайче в клетка.
за мен е все едно честно казано, но с родителите ми и мъжа ми не мога да се разбера.
всеки изтъква някакви доводи- колко е мръсно в града, или как съседите ти дишат във врата, или пък как зимата не можеш да се прибереш в къщата около София, аааааааааааа- откачам.
и пак и двете страни не спират да ми набиват в главата- гледай инфраструктурата, сякаш аз съм кмет, и от мен зависи да оправя пътища, транспорт, водоснабдяване, електрификация, детски градини, училища и медицински заведения.
хайде, споделете мнение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ми пример - Княжево, улиците са така разбити, че ти трябва зимата джипче, за да се добереш до центъра!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Айде и аз да кажа..
Минуси на апартамент:
1. Съседите....ех тия съседи...вечни разправии за общи сметки, ремонти и шум. Зависи на какви ще попаднеш, но като цяло си е голям проблем независимо в кой квартал си.
2. Липса на двор - ми ако си с малки деца изхода е квартална градинка...да ама там е пълно с помияри, прах и мръсотия независимо в кой квартал си.
3. И пак съседите...вечно ремонтират нещо, най-вече в интервала от 14.00 до 16.00 часа, или пък им се слуша чалга точно в 1.30 през ноща. Обаче ако ти направиш подобно нещо веднага викат куките
4. Кошмарът наречен топлофикация - плащаш яко ама никой не ти казва защо и колко. За отопление на ток - забрави.
Плюсове....лично аз не се сещам.
Минуси на къща:
1.Инфраструктура - ще си купиш/построиш такава, че да има път, ток и вода.
2.Значителни разходи за изолация и дограма ( да ама това важи и за апартамент)
3. Проблеми с отоплението - решават се, още повече, че започва газификацията на южната дъга на София, обаче забравяш за сатрапите от топлофикация. Други не се сещам, а плюсовете са очевадни.
Забравих за транспорта...кола си трябва задължително, а две още по-добре, което води до по-високи транспортни разходи, ама това се преживява някак си

Редактирано от KИHГ KOHГ на 27.09.04 10:56.

На такива въпроси наистина всеки отговаря от своята си камбанария. Който от каквото е патил, за това не иска да чува. Аз например ще кажа, че дългото пътуване с градския транспорт е убийствено, ако трябва да го правиш всеки ден. Много по-лесно ми е да се примиря с шума на един голям булевард и съм готова да понасям всичките му прелести, стига мястото да е по-централно. Но няма да се учудя, ако живеещите на големия булевард кажат точно обратното.

Все пак ми се струва, че при равни други условия за семейство без деца или с големи деца е по-добре да живее на централно място, а семейство с малки деца ще се чувства по-добре извън София. Но всичко си е много индивидуално.

Ох, какво ли да ти кажа? Аз съм ги видяла и двете страни. Целия си съзнателен живот до 1995 г. прекарахме в къща в центъра (около театър София, не съвсем идеалния), която обаче беше стара (гредоред), искаше сериозна поддръжка (а не ежегодното подкърпване и подлепване, за което ни стигаха средствата), предполагаща мъжка ръка все пак, а след като почина баща ми положението стана още по-трагично, защото за най-малкото нещо трябваше да се викат майстори. Не на последно място не ни устройваше и разпределението, което си беше типично еднофамилно, в стар градски стил - огромен неотопляем вестибюл, две малки преходни стаички, голяма кухня (през която се минаваше за банята ), килерчета, неизползваемо пространство под стълбището. Останалите 2 етажа, нищо че бяха на същата площ, на практика изобщо не ставаха за живеене - единият приземен (1.5 м в земята - разбирай влага и всички произтичащи от това 'екстри', другият тавански - пак едни малки стайчета и огромна веранда (остъклена с винкел обаче - студ на кутийки през зимата и сауна през лятото). Ясно ти е какви средства биха били необходими, за да се преустрои къщата така, че да живеем нормално 4 отделни вече домакинства (имам брат и сестра). Нямахме ги, естествено, и решихме, че ще учредяваме право на строеж срещу обезщетение, за да можем и тримата да се устроим (одисеята по строежа я описах вече в другата тема). Като се изключат нещата, които описах по-горе, местоположението много добре ни устройваше - начално училище през 2 преки, детска градина през други 2, магазини всякакви, транспорт за всички точки на София също. Сега в новия апартамент си имаме типичните проблеми, които е описал КИНГ КОНГ, с изключение на съседите - малко са, в цялата кооперация има 10 апартамента, в 3 от които живеем ние, така че имаме консенсус по повечето въпроси. Удобствата от близостта с центъра и добрата инфраструктура си остават, даже се и увеличават. Единственото, което почва да не ми харесва е, че почва да става тясно и в тоя квартал - никнат блок след блок, в което няма нищо лошо, обаче някои строят като за последно и не съобразяват нито броя автомобили с предвидените гаражи (ние поне това успяхме да направим), нито си оправят бакиите по улицата, след като направят всички възможни външни връзки с ТЕЦ, води и тям подобни. В момента около нас прилича на една огромна разорана нива, където всеки свИни и бЕга , а малкото, които държим да ни е нормална обстановката около блоковете сме се обърнали на обществени метачи, чистачи, глашатаи и каквото се сетиш, обаче полза - ден до пладне . Все се надявам като се завършат всичките строежи да приключи тая лудница веднъж и завинаги.

Докато ни се строеше блокът не ползвахме оборотно (така се разбрахме със строителя да му спестим тоя разход за сметка на процента обезщетение), решихме да живеем на вилата, която ни е относително близо - в Панчарево. Смятай какво ни е било, имайки предвид къде бяхме живели дотогава. В селото по принцип си има всичко и ни е близо, но транспортът си е сериозна спънка, особено ако човек работи на ненормирано време, както бяхме почти всички тогава. Сигурно проблемите щяха да са по-малко, ако къщата там беше в добро състояние или поне предвидена за целогодишно живеене, а тя си е вила все пак. Малко авантюристично подходихме, но го преживяхме и тоя период.

В тая връзка - ако предпочиташ къща някъде - особено важно е, ако няма да се ползва целогодишно, да имаш в близост съседи, на които да разчиташ за 'наглеждане' - неканените гости не спят. Ако ще купуваш готова - по-старите къщи извън София са строени на принципа 'направи си сам' с подръчни средства, нямат изолации и други екстри, дограмата им по правило е дървена, някои нямат и добро разпределение (в смисъл, строени са типично по 'социалистически' като стандартен панелен апартамент или тип 'хижа' - един коридор като в катакомба и врати, врати, врати към най-различните помещения, които обикновено са малки) - т.е. приготви се за сериозно изтърбушване и основен ремонт. Забравих - на места санитарните възли, понякога и кухните са допълнително пристроявани, което ти разказва играта, защото освен, че трябва да се местят води и някоя от фасадите е отишла на кино. На новопостроените и с екстри (за които не е сигурно как са изпълнени) пък им искат такива пари, че направо те отказват още в началото. Наистина най-добрия вариант в тоя случай е да си намериш подходящ парцел някъде и да си построиш къщата така, както ти я виждаш. Друго, за което трябва да се внимава - не знам как е по-другите квартали (Симеоново, Драгалевци etc.), но Панчарево специално има известни проблеми с тока и водата, канализация по принцип там няма и при всички случаи си изграждаш собствена септична яма. По отношение на тока - много е важно къде е трафопостът - ние сме крайна точка и ни подават по-слаб ток, което е убийствено, ако се отопляваш с такъв, отделно че понякога и по-чувствителен телевизор отказва да работи. Чат-пат се стягат и сменят някой и друг кабел и става по-нормално напрежението, но като цяло положението не беше цвете тогава, сега не знам доколко се е променило. С водата е по-нормално, но цялата мрежа е много стара, авариите са чести и понякога сме стояли без вода с дни. Тези неща в агенциите трудно ще ти ги кажат, по-скоро изобщо нямат информация по въпроса - живеещите на съответното място знаят най-добре, така че по възможност се информирай на място. По отношение на транспорта - има такъв, но ако трябва да се реагира бързо или имаш всекидневни ангажименти, свързани с прибиране по малките часове на денонощието - личният автомобил си е незаменим, още повече че до спирките разстоянието, което трябва да се измине пеша е не е малко и теренът не е съвсем равен (все пак това са планински квартали), за по-възрастен човек това си е сериозно натоварване, особено съчетано с минусови температури и поледица през зимата.

Голям ферман написах, дано съм ти била от полза.


When dream turns to a nightmare the only way is to wake up…

беше повече от полза, отколкото дори можеш да си помислиш.
благодаря много

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз гласувам за къща с две ръце! В апартамент си е гадно, особено като имаш предвид, че голяма част от населението ни е изперкала...Аз лично не се чувствам добре тук, където сме сега. Знаеш, в Красно село сме, в тухлен 6 етажен блок, около нас е зелено и относително тихо, но...градинките са под всякаква критика, тротоарите са пълни с коли, трябва да ходиш по улиците, които са разбити...абе знаеш, 100%...навсякъде има кучешки лайна, престъпността е много висока. Въздухът тук е ужасен, няма нищо общо с този, който ще дишате в Панчарево, примерно. Ние също ще се махаме оттук и ще ходим да живеем в Панчарево, но още не сме събрали достатъчно пари.
С нашите живеехме в апартаметн, но винаги са искали да се разкарат от мръсотията. Купиха място в Панчарево, построиха къща, която още не е съвсем довършена, но е с всичките му там изолации и т.н., което беше рядкост за времето си и ги гледаха умно...Когато се преместихме там си умрях от мъка, защото бях тийнейджър и прибирането ми от купони и клубове стана доста сложна работа. Много ми беше криво! После обаче, като се преместихме с мъжа ми тук, така бях отвикнала да живея в блок, пак ми беше много криво...като гледах всичките тези мънинки прозорчета и кутийки наоколо, сгъчкани хорица в по няколко стаи...едва тогава оцених достойнствата на Панчарево. Сега, като съм с дете, ако имах финансовата възможност хич, ама хич нямаше да се замисля!
Да не говорим пък, че попаднахме на отвратителен съсед - чалгаджия и скандалджия
Незнам къде точно в Панчарево живее лейди от горния постинг, но аз нямам такива оплаквания. Вода почти не си спомням да е спирала. Ток също. Има маршрутка, която минава точно покрай нашата къща и с нея мога да ти кажа, че отивам по-бързо на работа, отколкото с 204 от Борово, защото си спестявам гадните задръствания. С кола пък си в центъра точно на 15мин.
С Ева си правим приказни разходки. Къщата ни е до реката, а малко по-нагоре има водопади и гора. Чудесно е! А тук просто не ми се иска да я изведа. Къде да я водя? По мръсните улици, да диша изгорелите газове? И да се чудя всяка вечер ще има ли чалга, или евентуално можем да поспим.
Изобщо няма какво да го мислиш!

Може би за България все още да живееш вкъща извън града е доста екзотично. На запад знам, че такава е практиката, само не знам доколко е по желание, доколко е от финансови съображения.
Но определено в къща е много по-сложно да се живее, поддръжката й изисква адски много усилия, а като е извън града - за транспортните неволи вече май някой писа.

То зависи и какъв апартамент в града имаш предвид. Кутийка в Китайска Стена (например блок на 18 етажа с 8 входа и по 5-6 апартамента на етаж) сигурно е направо убийствено, но апартамент в една малка кооперация може би не е зле? Вярно, никога не можеш да знаеш предварително на какви съседи ще попаднеш, но и при къщата съседите също имат значение.

Кое доколко е пожелание? Че в нормалните страни бедните живеят в блоковете! А тук още се смята, че е престижно да се завреш в апартамент, стига да е в центъра. За млад човек е чудесно, да, но за семейство с деца...

Имах предвид, че на Запад живеенето в къща на 100-150 километра от работата не винаги е защото така им харесва, а защото това могат да си позволят - тоест по-далеч и повече разходи за транспорт, но пък по-евтин наем или цена, на която е купен имотът. Иначе поне за Щатите знам, че да живееш на до 100 километра от работата си е направо близо. Ако времето ти не е пари и можеш да си позволиш до час и половина път на отиване и връщане или не ти се налага често да ходиш до града (примерно домакиня с 2 деца) - няма проблем да живееш далеч от центъра.

Иначе и аз знам, че панелните блокове са място за живеене на негри, латиноамериканци, нелегални емигранти и т.н. В България също Китайските Стени в Люлин или Обеля са си нещо като гето и аз лично не искам да живея там. Но В Павлово, Лозенец, а и на други места има съвсем прилични блокчета, които са добър вариант.