Снощи бях на чатърска среща. Ама, не някоя от ония чат-срещи, на които сядате на пейки пред събрани една до друга маси и пиете бира, боцкате пържени картофки, говорите същите тъпотии, които пишете в чата, но се опитвате да се отъркате о циците на чатърките до вас, а някой ви пуска ръка, уж случайно. Не, моите чат-срещи не са толкова тъпи. Обикновено си уговарям среща тип "тет-а-тет", обикновено е с "мъжки" ник, обикновено е с цел бой и обикновено никой не отива, дори и аз. Снощната среща отново беше с цел бой, но не беше с "мъжки" ник, реших да сменя тактиката и да поканя женски. Цял ден я подгрявах в чата, обиждах я на обща и бързи, държах се неустоимо и към края на работното време защитата й рухна и тя ме покани да се бием. Пред "Пирогов", за да може да бъде оказана съответна помощ след срещата. Успях да се спазаря, да не е хептеп пред болницата, тия места са ма адски неприятни, защото в тях има лекари. Лекарите са най-противните създания, които някога са лазили, влачили, ходили, летяли, ровили, придвиждали се, или непрлидвижвали се по /под, над, зад, пред и т.н./ тая окаяна Земя, че и във Вселената изобщо. Не, че ги мразя, просто сме несъвместими един с друг като материя и антиматерия, като огън и неогън, като водка с бира и цесека с футбол. Най-подходящо за цесека е петото място, поне в случаите когато няма и шести участник. Както и да е, сега се връщам на темата за срещата. Тва беше малко лирично отклонение. Уговорихме се, че ще се срещнем до бензиностанцията с/у Пирогов в 18,00ч. Тя искаше да ме пребие веднага, щото вероятно иначе трябваше да стои след работно време на работното си място, но с 604 няма как да стигна да там за по-малко от час /тук влиза приготвянето на раницата ми, обличане, подпръскване с шпрей под мишниците, за да не смърдя съвсем на труп и други действия, които са ви добре познати /. Както си е прието, отидох на срещата малко по-рано, тоя път успях да избързам само с 4-5 мин. щото на Орлов мост имаше задръстване /както всеки ден по тва време, разбира се/. Видях я още със слизането, беше застанала така, че вековно дърво да пази гърба й и същевременно корените му да я издигат над тълпата и зорко следеше кой слиза от автобуса. Определено, не беше пред бензиностанцията и това ме подразни, подминах я и се ситуирах на уговореното място. Мамка му, когато си уговаряте място на среща с мен, знайте, че ще съм точно на мястото /и нито метър вляво или вдясно/. Беше високо и симпатично момиче на видима възраст около 25 години, облечена точно както ми беше написала в чата. Зачудих се, какво ще предприеме, беше ми казала, че тя ще ме познае и това ме лиши от инициатива. Реших, да си стърча /тва не е много подходящ глагол при моя ръст, но не се сещам за друг/ там и да оставя потока на събития да ме повлече. Съмнявах се, че ще дойде. Обърнах се и я видях да ме приближава с бърза и безкомпромисна крачка. Докато преглътна изненадата и сопола си, вече беше до мен. "Тъпак!" - изсъска презрително в лицето ми от около една ръка разстояние. Не очаквах това, определено ме изненада. Всъщност, очаквах на срещата да дойде ухилена лелка в средата на 40-те, да пием по бира в близката кръчма, да початим наживо около час и да се разпръснем. Стоях с притаен дъх и усещах как храчката бавно и неумолимо се стича по хранопровода ми, вместо да отлети към кестенявата й коса. "Тъпак!" - напомни ми за присъствието си тя и се втренчи в очите ми. Мразя това и май й го бях споделял в чата. Изгледах я учудено, тя ме гледаше с омраза. Слезе на улицата и по тоя начин очите ни бяха на едно ниво, обърна се и с намаляваща увереност потрети: "Тъпак." Пуснах най-наивния поглед, който можах да прокарам през четвъртусмивката, напираща да избие предните ми зъби и измяуках "Ммоля?" с най-учтивия теноров тон в регистъра на баритоните.
- Тъпак - процеди унило тя - тъъъ .... ти чакаш ли някой?
- Чакам, за да пресека - поясних хрисимо и се озъбих чаровно и вбесяващо /по моя скромна преценка/.
Е, това, което последва, не мога да опиша, просто трябва да се види. За момент, преди още светофара да е светнал "зелено" /пояснявам, че цялото действие се развива на светофара за пешеходци пред Пирогов в рамките на времето, необходимо да се смени цвета му еднократно/ се поколебах дали да не се върна и да попитам невинно дали отива до болницата, намеквайки, че е за лудницата, но реших, че съм извлякъл поне 80% от максимума на ситуацията и няма да понеса да я придружавам из коридорите на гнусната сграда. Светна "зелено" и пресякох, отдалечих се още 30-40 метра и пуснах смеха. Тя сподели после, че също се е смяла с глас. Надявам се, че и двамата научихме снощи нещо. Надявам се! Не мога да кажа какво научих аз. Защо пилето чака на светофара? Ъ?

Аз съм кучето от крайния квартал и тази нощ ще легна в лепкавата кал.

Господин Розов,
Нямам представа защо пилето чака на светофара,но трябва да кажа,че вашето мнение беше първото светло нещо,което ми се случи в този тревожен ден.Благодаря. Четох с удоволствие и се усмихвах от сърце...Вие умеете да разказвате увлекателно .Имам чувството,че написаното беше изпъстрено с усмивки

Пилето пресича на светофара по една единствена причина- излишък на флегма в неговия панкреас.
Трябва да си намеря работа. Не,че ми се работи. Не ми се. Но някои неща просто трябва да се направят. За да се чувства индивидът вписан. И по тази причина си търся усилено. Ставам рано ,пия кафе- 3в1.Приготвянето му не отнема време, а за хората търсещи работа времето е съществен фактор. Изпушвам останалите от снощи цигари и когато свършат бързо отивам за други- времето е съществен фактор, както споменах.Но пък е свършило кафето. Правя друго- трябва да съм много бодра за предстоящото търсене.
Изпушвам и цигарите от днес. Станало е обяд. Сутрешните усилия са ме изцедили докрай, затова е необходимо да придобия енергия за предстоящото търсене. След консумацията на обяда е станало време за кафе- как само лети шибаното време. Добре,че 3 в1 става бързо. И магазинът за цигари е наблизо. Побъбряме си набързо с цигаропродавачката- тази от сутрешната смяна не ми е симпатична пък и с мъжа и се разбират добре ,и децата я слушат, което определя липсата на тема за смислен разговор. Станало е вече почти 4 следобед.Чувствам се смъртно уморена. Търсенето на работа е същинска
прахусмукачка за енергия. Мръсни капиталисти- пият ми кръвта дори без да ми плащат за това. Но...c'est la vie.
Време е да помисля за себе си преди да съм рухнала от изтощение. Обличам се и отивам да се оплаквам на всеки готов да чуе,колко несправедлив е този живот към мен. Поради очевидната си заетост бях забравила изобщо за чата, хората от чата и изобщо за всичко, което не съдържа думата работа в себе си. И така до тази вечер, в която се прибрах доста рано- броят на състрателните хора някак оредява след известен период от време, което не е никак състрадателно от тяхна страна, но както и да е, и се сетих че не е задължително състрадателността да е в риалитито. Я да видим клубовете първо .Защо пилето пресича на сфетофара?
Хм- кой е тоя идиот пуснал праисторическия виц тук. Бахмааму. Това не историята за пилето, а за една чат среща преди повече от месец. Зачитам се и си спомням. И ми става ужасно смешно. Научила тогава бях следното- каже ли ви някой,че сте травестити- отричайте докрай.

че много си задимила тук с толкова цигари. Ама дано си намериш друга работа де, личи ти отсекъде, че си нямаш. Иначе ти си пуши тук на воля де, докато си намериш работа. Хич и не помисляй да ги отказаваш цигарите, че тия дни една циганка ми каза, че отказването било лоша поличба. За да не те мислят за травестит в чата, влизаш и провеждаш градивен разговор с произволен чатър/чатърка на тема Маргиналният подход отнесен до екзистинциалното битие на жълтите калинки, засягащо консеквенционалната им етика в сравнение с дуалистичният принцип при определянето на регионалната парадигма при бозайниците и как това се отразява на подредеността във философията на Жан-Пол Сартр. Ако това не ти се отдаде, влизаш в клубовете и пишеш квото си знаеш, стига да можеш да го промениш... т ака и така си се регнала спецално за случая. Чудя ти се, как не ти се работи, обаче. Аз когато си търся работа, .... пак ми се работи. Защо ли? Сигурно щото не си познавам работата, която ще си намеря.
А колкото за травестизъма ... това ми е любима тема. Значи, ако ти каже някой, че си травестит, първата работа е да скочиш от стола и да го удариш в масата. Ъъъъъ това де... Ако не го напипаш, значи не си травестит. Тогава отиваш при д-р Сердев и той ти пришива един. Обаче е стиснат тъпакът му с тъпак! КУпи си Киндермани. А като занесох Киндерманите на Академика, той рече: Момиче, аз ти искам диапроектори, а ти ми носиш детски играчки. Страхотен диагностик! Жалко, че умря академика, а не стисльото. Ама аз се отплеснах, мисълта ми беше, да внимаваш да не спести от матриала. Така ще задоволиш амбициите чатърски да се забавляват.
Са .... тва беше един агресивен подход. Има и друг начин. Вместо да се правиш на мъжко момиче, внеси известен мек привкус на начина си на писане. Само така ще покажеш истинската си женственост и пълната липса на пенис. Това винаги действа поне на 1 от всеки 45 случаи или 3 дни преди да ти се появи истинската мъжественост. Ку не мъ послушаш, ходи да хвърляш бисери в агитката на ЦСКА.

Пък когато ти писне да отричаш докрай, купи си огледало, то ще те разбере и ще осмисли дните ти.

Don't let Yoursefl be hurt this time (или поне не намагнетизирай стружките)

Редактирано от Mиcиcипи на 04.02.06 22:05.

Трябва да призная Миси-писи, че така умело си изградила сюжета ,свръзвайки в една логическа последователност гадателките от ромския етнос, жълтите калинки, Сатър, моето регване, травеститите и ЦСКА, че не разбрах абсолютно нищо.Освен,че имаш добри намерения спрямо мъжките момичета и,че доктор Сердев е стиснат .10x

... травеститите.

Събудете се! Влезте в Матрицата!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

това е по-добрия вариант, отколкото да ме разбереш погрешно и да започнеш да ме ядеш за щяло и нещяло, щото се впрягам .

Don't let Yoursefl be hurt this time (или поне не намагнетизирай стружките)

Да бе, затова искаше да ме пребиваш пред бензиностанцията

Няма бе- само не ме подкачай на травеститска тема, че не отговарям за последствията

... просто исках да ти демонстрирам разликите м/у чата и реалната виртуалност. Пребих ли те?

Събудете се! Влезте в Матрицата!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите