Интересно е как човек приема лафчето.Отначало влиза леко незаинтересован и дори безразличен.С времето започва все повече да пуска коммпютъра с идеята, че все пак не е толкова лошо тук...след това не може да го изключи, нали?А по-после леко му поомръзва, когато интересните събеседници се изчерпят или решат да се правят на още по-интересни.След известно време неужели отново го прихваща манията да влиза, прави го вечер...през вечер, в повечето време влиза и излиза по стаите, като хвърля разсеяни очи по редовете и само като срещне "стар" познат-проявява известно любопитство.После и това преминава....ОБАЧЕ идва миг, в който някоя, някога и някъде казарл на някого нещо.Тук става различно вече, слуховете и клюките се възпламеняват една от друга с порочно желание...исках само едно да кажа, тук няма приятели....говорил си с някого часове, доверил си му спомени и преживявания, които не казваш другиму..защото в тъмното и самотното някой, някъде и по някое време те е предразположил....знаете ли, майната му:)Тук само си мислиш, че имаш приятели.Късмет!

Е хубаво е, че си се осъзнала, по-важното е да не ти прави впечатление това тук, защото е нереалистично, дори и да присъства реално в живота ти - хора, събития и т.н. , чата няма общо, той е само предпоставка...

"В чата има никове.....и т.н."

Ако имаше само никове, нямаше да има обич и болка....

....кой ник ще ти е "виновен"?

Аз съм с металокерамика и освен това от чата зъбобол не се прихваща, а само вируси....поне така казват хората, нали?

....но това не значи, че зъбките ми не са бели или, че имам зъбобол или, че чата ми е виновен за вирусите / хващам ги като се мотам по порностраниците, ама тва друга тема/....ъъъ, какви хора има в чата, аз виждам само никове.

Тогава спри да ходиш по срещи с никовете, време е за хората.

....това, къде ходя и с кого се срещам си е лично мой проблем.

Поне престани да пишеш тъпите си мнения навсякъде